Не мога да кажа каква му е била реакцията на моя мъж, той видя малкия преди мен самичък. Като цяло е бил доста шашнат, защото точно преди да му го покажат е видял мен как ме изнасят от операционна полуупоена в несвяст и е бил много разтревожен.Веднага след това са го питали дали е видял бебчо и са му го показали.Казва че му е идвало да се разплаче като ме видял и му било адски тъжно за мен, но като му показали бебо и направо литнал щастие и се разплакал, но от радост, чак му било гузно, че той така се радвал, пък аз съм на легло в почти безсъзнание 
.
. 
Бяхме на преглед, попитах плюнченето и лапането на ръце дали е свързано с никнене на зъби. Педи каза, че след 3тия месец започва да работи слюнчената жлеза, затова и допреди това има т.н. млечница. След това просто не знаят какво да я правят и затова я изкарват, съпроводено с преоткриването на ръцете. 
И докато анестезиоложката ме разпита, ме вкараха в операционната и нямаше кога да му се обадя да се върне, а иначе стисках телефон в ръката. По едно време вече трябваше да ми слагат система и сестрата вика "какво стискаш", взеха ми телефона и чак час след операцията едвам го откриха. Затова и веднага след операцията, ММ не можа да ни види, когато ни изкараха от залата с бебето. А ММ си свършил работата, върнал се и зачакал във фоайето да му се обадя. Когато ми донесоха отново бебето в интензивната стая да го видя за малко, отново помолих акушерката да ми потърсят телефона, за да му се обадя да види бебето. После тя му го показала, но не знам каква му е била първата реакция. На изписването беше безкрайно щастлив и притеснен, но когато акушерката му подаде бебето, все едно цял живот го беше държал 
Или това е комбинация само за пролетта?...Че се чудя дали да купувам едни блузки! 
Бях със спинална упойка, но явно не бях много в час, защото помня, че ми го сложиха до рамото, но въобще не мога да го визуализирам. Та дошъл със сестра си и двамата са го видели. 
