Никъде не прочетах за какво е заминал-с идея там да се устрои семейството занапред,да се натрупат пари и да се купи например жилище в БГ/не стана ясно в чия къща живеят сега/,да осигури по-добро бъдеще за дето/децата/ в Германия?!Изобщо какви са му мотивите.Тогава можем да съдим човека за взетото решение,аз виждам много обида в момичето,че не се е вслушал в нея,че не е станало на нейното и фактът,че е може би е правила гладна стачка ми говори за един изключително себичен,свикнал да става на неговото.Пак добре,че не е заплашила със самозапалване..
- Публикувана: 14 апр. 2015, 13:08 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2015, 20:35 ч.
Мъжът ми е в чужбина...
От цялата работа разбрах следното: Не ти е кеф, че го няма и имате идея да ходите с детето при него в Германия. Всичко останало са притеснения, които колко са основателни мога ли да знам. Ти в крайна сметка какво искаш, колко е подтижимо това което искаш, трудно ми е да ти дам съвет, но успех все пак!
Искам да кажа, че финансово не цъфтим чак, но свързваме двата края. В смисъл не можем да си позволим лукса да почиваме всяка година на море или където и да е, но не сме затънали в дългове. Покриваме си разноските и сме дотам.
Това ми направи огромно впечатление. Радвай се, че мъжа ти е решил да подсигури семейството финансово заминавайки. Почивката не е лукс, а е нещо, което средностатистическия човек би трябвало да може да си позволи. Детето расте, а с него и разходите. Трябва да имате поне спестявания, иначе сте на крачка от финансов крах.
I.Hr, за миг забрави конкретния повод, по който си на едно мнение с мъжа й. Представи си как в твоето семейство имаш категорични разбирания за живота ви и децата, не сте опрели до причина, която да налага нещото, но мъжът ти просто казва - това ще е - и изчезва, оставяйки те пред свършен факт с дете и дядо за гледане.
Ако това е отговорно, то не мога да си представя какво е безотговорно.
И въобще не съм съгласна, че бачкаторите там живеят по-различен живот от тук. Явно не познавате хора от тези професии. Нито пари се изкарват (за живот там), нито живеят нормално.
Ако това е отговорно, то не мога да си представя какво е безотговорно.
И въобще не съм съгласна, че бачкаторите там живеят по-различен живот от тук. Явно не познавате хора от тези професии. Нито пари се изкарват (за живот там), нито живеят нормално.
Мисля като мъжът и, защото пропилях 10 год. с човек, който доката семейството си буквално до мизерия с оправданието, че това било положението, вместо да се размърда и да направи нещо. И не е като да е нямало възможности, просто му беше по лесно И.Хр. да опъва каиша.
Според авторката те не са в графа нуждаещи се, но дали наистина е така - живот на село в къща на дядото с непостоянна работа, която им позволява да си покриват сметките и .... до тук.
А бачкаторите не изкарват кой знае колко, да - но не могат да се сравняват с бачкатторите в България.
Няма да заговорим на един език с теб Човече, много рзлични животи живеем, но не си права да определяш като безотговорен човек, който се блъска за семейството си.
И поради коя причина жената в семейството може да тропа с крак и да поставя ултиматуми, а мъжът не би могъл да направи каквото поиска? Жената е с предимство и има повече права ли?
Аз не бих поставила по този начин въпроса. По-скоро бих попитала с какво мъжа/ жената е повече или по-малко в едно семейство! За да има нормални отношения в едно семейство, всеки трябва да уважава желанията и стремежите на другия, да прави компромиси, ако това е за доброто на всички.
Така включвам се и аз в темата! На много от нас мъжете ни са в чужбина и се налага да се справяме сами, но си мисля,че на тях им е по трудно. Не мисля, сигурна съм. 
Така че реване, тръшкане по телефона, заплахи, не са нужни на никого, по скоро ще стане обратното, мъжът ще се обажда по рядко за да избегне постоянното тръшкане и рев по телфона.
МОят случай е следният, един слънчев ден ММ ми заявява,че напуска работа и заминава в чужбина при свой приятел. Всичко се случва за седмица, мен също не ме е питал, но седнахме, поговорихме и му казах, че ако замине той трябва да знае, че няма връщане назад. Визирам работата му в Бг.
В седмицата преди да замине, постоянно ме избиваше на рев, криех се от него да не ме вижда, както и от детето. В крайна сметка осъзнах,че от ред сълзи и сополи няма нужда, той е отишъл за да ни осигури по добър живот, а защо не и там при него. Макар че тук нищо не ни е липсвало, имаме жилище, двамата работим, позволяваме си почивки и през зимата и лятото, дори и в чужбина.
Но тук той беше безкрайно изнервен и на пружина постоянно, последните месеци спеше с телефона си.
Аз си мисля,че авторката е изнервена по скоро от това,че е в малко село и се грижи и за дядото.
Мъжът и е заминал и е оставил да обгрижва дядото. Не знам аз как бих реагирала в такъв случай.
Така че реване, тръшкане по телефона, заплахи, не са нужни на никого, по скоро ще стане обратното, мъжът ще се обажда по рядко за да избегне постоянното тръшкане и рев по телфона.
МОят случай е следният, един слънчев ден ММ ми заявява,че напуска работа и заминава в чужбина при свой приятел. Всичко се случва за седмица, мен също не ме е питал, но седнахме, поговорихме и му казах, че ако замине той трябва да знае, че няма връщане назад. Визирам работата му в Бг.
В седмицата преди да замине, постоянно ме избиваше на рев, криех се от него да не ме вижда, както и от детето. В крайна сметка осъзнах,че от ред сълзи и сополи няма нужда, той е отишъл за да ни осигури по добър живот, а защо не и там при него. Макар че тук нищо не ни е липсвало, имаме жилище, двамата работим, позволяваме си почивки и през зимата и лятото, дори и в чужбина.
Но тук той беше безкрайно изнервен и на пружина постоянно, последните месеци спеше с телефона си.
Аз си мисля,че авторката е изнервена по скоро от това,че е в малко село и се грижи и за дядото.
Мъжът и е заминал и е оставил да обгрижва дядото. Не знам аз как бих реагирала в такъв случай.
Според авторката те не са в графа нуждаещи се, но дали наистина е така - живот на село в къща на дядото с непостоянна работа, която им позволява да си покриват сметките и .... до тук.
Май това е разковничето тук.
А и авторката пише, че още в началото мъжът й пътувал из цяла България за да работи. Не е ли малко наивно да се мисли, че такъв мъж ще се завре на село и ще си седи на четирибуквието ?
I.Hr, никаква идея нямам къде живееш.
Питам само - ако ти имаш твърди разбирания за семейството си и децата, как ще приемеш факта, че мъжът ти не ги зачита по никакъв начин и въобще не те пита ще поемеш ли неговите отговорности към дете, дом, дядо - просто ти ги слага на гърба и тръгва?
Иначе да, имаме различни разбирания, за мен по никакъв начин не е достатъчно само да блъска в работата, тя е част от нещата, но няма как да замести един човек като родител/съпруг.
Питам само - ако ти имаш твърди разбирания за семейството си и децата, как ще приемеш факта, че мъжът ти не ги зачита по никакъв начин и въобще не те пита ще поемеш ли неговите отговорности към дете, дом, дядо - просто ти ги слага на гърба и тръгва?
Иначе да, имаме различни разбирания, за мен по никакъв начин не е достатъчно само да блъска в работата, тя е част от нещата, но няма как да замести един човек като родител/съпруг.
Искам да кажа, че финансово не цъфтим чак, но свързваме двата края. В смисъл не можем да си позволим лукса да почиваме всяка година на море или където и да е, но не сме затънали в дългове. Покриваме си разноските и сме дотам.
Това ми направи огромно впечатление. Радвай се, че мъжа ти е решил да подсигури семейството финансово заминавайки. Почивката не е лукс, а е нещо, което средностатистическия човек би трябвало да може да си позволи. Детето расте, а с него и разходите. Трябва да имате поне спестявания, иначе сте на крачка от финансов крах.
И какъв е точно шансът строител в Германия без сигурна работа а търсене месец за месец да може да осигури на семейството си висок стандарт? Ако работи там и праща пари тук могат и да се позамогнат финансово, но както стоят нещата така, почивката е точно същия мираж там както и тук.
Освен, че жената тук си има професия, а като отиде при него също не знае език и вероятно ще трябва да гледа болни хора. Тук поне гледа собствения дядо.
Нещо много надценявате бачкерското заминаване с инструментите в колата и другар, който е малко по-зле и от тебе, като перспектива за финансово замогване.
Вероятно жената си има много реална представа и затова от самото начало е била против тази авантюра, която може да е със щастлив изход, но може и само да се окаже, че тук е била сама сума ти време за тоя, що духа.
Разбира се, категорично не одобрявам гладните стачки, мрънкането и другите лигавщини. И на нас мъжете ни са работили в чужбина, постояли сме сами, нищо ни няма.
Бачкаторите, които аз познавам работят там и пращат на семействата си тук. Там живеят по няколко човека сврени, за да делят наема и гледат да не харчат и стотинка. Още не съм видяла някой от тях да е успял да се устрои, да има самостоятелно жилище и да живее със семейството си.
Това за най-съвестните, за другите няма смисъл да пиша.
Това за най-съвестните, за другите няма смисъл да пиша.
Замина с намерението да спести пари и да ни осигури по добро бъдеще,може би и за лек ремонт по нататък. А ако подпише договор за работа в по дългосрочен план може и там да се установим. Това бяха неговите думи.
Къщата си е негова, дядо му я епрехвърлил още като е бил на 20 доколкото знам.Също така има и апартамент в Радомир. Тъй че по скоро той е глезеният ако трябва да съм честна. Всичко са му дали и той иска да подсигури детето ни.
Ами ако възнамерява да стои сам там, а аз тук, предпочитам да си се прибера и да се разделим. Говорила съм му достатъчно, както казах за мен разумният срок на раздяла е 4 месеца.
Иначе обидата я има, но не заради това че съм инат, макар че така излиза.Имам си други причини, ко3то нямада споделям. Но не съм му го натяквала и всичко си беше ок.
Чужбината и раздялата за години неопределено време ми идват в повече.
Iris04,точно и защото си имам реална пведстава от ситуацията допълнително ме изнервя тази инициатива, ако я нарека така. Няма да изхарчи всичко, поне вече не е на минус, но за момента не виждам да има изгледи за голямо спестяване.
Къщата си е негова, дядо му я епрехвърлил още като е бил на 20 доколкото знам.Също така има и апартамент в Радомир. Тъй че по скоро той е глезеният ако трябва да съм честна. Всичко са му дали и той иска да подсигури детето ни.
Ами ако възнамерява да стои сам там, а аз тук, предпочитам да си се прибера и да се разделим. Говорила съм му достатъчно, както казах за мен разумният срок на раздяла е 4 месеца.
Иначе обидата я има, но не заради това че съм инат, макар че така излиза.Имам си други причини, ко3то нямада споделям. Но не съм му го натяквала и всичко си беше ок.
Чужбината и раздялата за години неопределено време ми идват в повече.
Iris04,точно и защото си имам реална пведстава от ситуацията допълнително ме изнервя тази инициатива, ако я нарека така. Няма да изхарчи всичко, поне вече не е на минус, но за момента не виждам да има изгледи за голямо спестяване.
"при раздяла по имигрантски причини на мъжа там в чужбина сам му е много по-трудно от на оставаща сама жена тук"
Това е мнооооого спорно. Много.
Аз като мъж ще ви кажа, че няма по-яко нещо от това да се отделиш от жена, която не можеш да търпиш, да си блъскаш от сутрин до вечер някъде на 1000000 км от нея и накрая на месеца всичко да ти се изчерпва с това да пратиш парите по Уестърн Юниън.
За много мъже това е идеална сделка. Не казвам "за всички". Просто казвам, че е спорно дали той се чувства зле сега или напротив - много по-спокойно му е.
Това е мнооооого спорно. Много.
Аз като мъж ще ви кажа, че няма по-яко нещо от това да се отделиш от жена, която не можеш да търпиш, да си блъскаш от сутрин до вечер някъде на 1000000 км от нея и накрая на месеца всичко да ти се изчерпва с това да пратиш парите по Уестърн Юниън.
За много мъже това е идеална сделка. Не казвам "за всички". Просто казвам, че е спорно дали той се чувства зле сега или напротив - много по-спокойно му е.