Публикувана: 14 апр. 2015, 13:08 ч.
Последно мнение: 28 септ. 2015, 20:35 ч.

Мъжът ми е в чужбина...

39 572
645
1

# 60 14 апр. 2015, 21:37 ч.

Мнения: 163

Благодаря на всички и заподкрепата и за така да се каже шамарите с думи, които получих, имах нужда. Наистина не ми остава нищо друго освен да ччакам. Аз наистина се опитвам да не го притеснявам, ззнам, че мисли в перспектива, но...мъката е непреодолима. Оставете темата за колата, тя е най малкия проблем. На мен ми тежи най много неизвестността. Нищо не се знае. Да строителството е рисков сектор и ако днес работи за добри пари, то утре нищо не се знае. Но с3амо да поясня, че аз си имам работа и след като ми изтече майчинството няма да остана без пукнат лев.
Ако аз замина при него майка му ще се върне от Италия.

# 61 14 апр. 2015, 21:41 ч.

Мнения: 11 128

заминавай и ти. Как за една седмица не оправихте документите на детето? Аз веднага бих заминала, той е в Германия, не в Тамбукту.
В бг живот няма, а детето ти ще свикне адски бързо с езика веднага щом го запишеш на детска градина. Не го мисли изобщо. Кажи на съпруга ти че отиваш, ще си търсиш каква да е работа, чистачка, болногледачка, ще се справиш.

# 62 14 апр. 2015, 21:44 ч.

Euskal Herria
Мнения: 29 405

Не се наемам да съдя нито авторката, нито мъжа й. Мога да говоря от своя позиция. Била съм в същото положение. Осем години. Мъжът ми тръгна, уж за 3 месеца, а изминаха години, преди да се съберем заедно. За това време децата пораснаха, гледах и родителите му. Нито на него, нито на мен е било леко, но имахме цели, стискахме зъби и така ден след ден. Хубавото бе, че можеше на всеки три месеца да се прибира и после пак обратно. Лятото отивах за месец при него. Не съжаляваме за жертвите и изборите, които сме правили. Струваше си. Успяхме и да се съхраним като семейство, запазихме отношенията си. В началото нямаше интернет, чакахме неделите, за да се чуем по телефона. После вече - с часове говорехме и се виждахме по скайп. Имало е дни, в които не ми се е ставало от леглото, всичко ми е било черно, но вечер слагах усмивката и го убеждавах, че нещата при нас са наред.
Но това е било при нас. При авторката положението е различно. Прави ми впечатление, че тя пише в първия си пост, че с финансите им е било трудно, а в следващите - че парите не са проблем. И това решение на мъжа й не са ли го обсъдили, преди той да тръгне? Ако тя е била против отначало, а той на своя глава е тръгнал, нещата са едни. Но ако тя се е съгласила с плана му, а след това реагира по този начин...
Каквото и да пишем, каквито и съвети да даваме, само те си знаят реалното положение и как усещат и се чувстват. Извинявам се, ако съм била груба, но това е моето виждане по темата.

# 63 14 апр. 2015, 21:45 ч.

Мнения: 13 248

Ама пък вие с тая кола Crazy

Добре, не е ли ясно, че не е въпроса свързвали ли са двата края тук? Човека иска и търси начини да се изнасят от страната. Стъпките всекиму са ясни и той е направил първата - тръгнал е, търси работа. Все тая дали му е мечта, дали да е като другите, дали е друга причината, но това е неговото желание.

Идва момента обаче, че тази мечта явно не е обща. И авторката трябва да реши дали ще подкрепи ли неговия мерак да се пробват там или ще се закотви в България. За него нещата са ясни - работи здраво и си ги взема там, само ако си минал по тоя път знаеш, че няма как да каже точна дата или срок.

YanaDG Hug

Цитат на: _Dana_ в вт, 14 апр 2015, 21:22

Добре, значи дори на жената да са й изпилени нервите и да се чувства сама, най-доброто е да стиска зъби и да убеждава мъжа си, че е много щастлива Heart Eyes

(нищо че лъже)

То щото като хленчи и мрънка става по-добре и ще подобри положението? Rolling Eyes

# 64 14 апр. 2015, 21:48 ч.

Мнения: 10 571

Цитат на: christina1980 в вт, 14 апр 2015, 21:41

И кой ще я вземе на работа с малко дете? Трябва да работи на черно. Как мислиш, че става настаняването на дете в детско заведение, без родителите да имат договор за работа, осигурено жилище и пр.
Много бързо ги давате тези акъли. Чудя се, ако на теб ти се случи, ще хукнеш ли с детето си към нещо непознато за теб?

# 65 14 апр. 2015, 21:53 ч.

Мнения: 11 128

Аз лично да. Освен това сама не мога да си гледам децата. Ако мъжът ми замине, заминавам и аз. Все ще намерим какво да ядем. Полека лека нещата се нареждат. Аз сама на село не мога да живея.

# 66 14 апр. 2015, 21:59 ч.

Мнения: 163

Говорили сме много на тази тема, но за зен тя никога не е била на дневен ред, винаги съм била и ще съм против това той да е някъде из чуждите страни, а аз да стоя тук и да чакам. Той много добре знаеше, че първоначално няма да съм в кондиция. Искам да кажа, че финансово не цъфтим чак, но свързваме двата края. В смисъл не можем да си позволим лукса да почиваме всяка година на море или където и да е, но не сме затънали в дългове. Покриваме си разноските и сме дотам. Просто той излезе болничен и след това го уволниха, макар че злополуката беше по време на работа. Може би това му беше капака ли не знам. Факта, че от борсата му даваха по малко пари отколкото аз взимам също не му даваше мира, макар и никога да не го каза. И така....щще се справ3м някак си, документите за детето ги пуснахме, но наистина без договор няма как да пусна там детето на градина. Ще изчакам да видим той какво ще направи, пък мъка не мъка, тшва е да си жител на нашата прекрасна държавица.

# 67 14 апр. 2015, 22:01 ч.

Мнения: 10 571

Цитат на: christina1980 в вт, 14 апр 2015, 21:53

Радвай се, че не си на мястото на авторката. Не е само въпрос до ядене. Като видиш как другите деца се отнасят с твоите, които имат само за един хляб и не се вписват в тяхното обкръжение, по-друг начин ще мислиш.
Виж, ако си сама, няма проблем да тръгнеш и да работиш на черно, но с деца е голяма отговорност.

# 68 14 апр. 2015, 22:04 ч.

Мнения: 47 352

Аз също бих тръгнала. Никога не бих си разделила семейството. Няма и да го спирам обаче - ако иска, разделяме се и тръгва, нищо против.

Недопустимо ми е детето да расте без единия родител, освен ако не са разведени, не го налага болест смърт, гладуване. Всичко друго е въпрос на избор.

Цитат на: the Дорис в вт, 14 апр 2015, 21:45

Ама пък вие с тая кола Crazy

А де. Точно това е въпроса. Щом е толкова дребнаво, да я беше оставил Laughing

Проблемът, поне от прочетеното дотук е, че той иска да промени плановете. Като е говорил досега за събиране, независимо там или тук, така сега отклонява въпроса. Иначе доколкото разбирам жената е била решила преди това да стиска зъби и да търпи. Но понеже вижда, че явно сега той иска друго, затова притесненията излизат с нова сила.

# 69 14 апр. 2015, 22:06 ч.

Мнения: 11 128

От факта как другите как се отнасят с детето ми гледам да не се разстройвам, защото и сред свои по стандарт и образование пак се отнасят зле.
Просто няма да стоя сама с детето си. Това е мое мнение не държа да го разбирате.

# 70 14 апр. 2015, 22:13 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Цитат на: christina1980 в вт, 14 апр 2015, 21:53

Теорията е едно , практиката друго показва.

При нас където всичко бе легално с подготвени документи , право на работа и т.н. (зелена карта) мъжа ми замина първи за да подготви къде колкото може ,ние с детенце след 6 месеца Simple Smile

Като си сам с гъза си е едно като си с дете/деца отговорноста е пъти по-голяма , аз и мъжа ми може да спим на диван/ на закачалка даже , може да пропуснем обяд или вечеря , може да се лишим от някои неща но за детето/децата да подложим на това за мен е недопустимо Crazy

# 71 14 апр. 2015, 22:16 ч.

Мнения: 47 352

Ама като е наближил планирания момент не е започнал да отклонява разговора в друга посока, нали?
Не знам кое не е ясно - тя се е съгласила на точно това, което казвате. Просто се притеснява, че той вече иска друго.
Само времето ще покаже дали всичко е в нейната глава или опасенията й имат причина, всичко друго са празни приказки.

# 72 14 апр. 2015, 22:20 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Цитат на: Не се сърди, човече в вт, 14 апр 2015, 22:04

Скрит текст:

Цитат на: the Дорис в вт, 14 апр 2015, 21:45

Ама пък вие с тая кола Crazy

А де. Точно това е въпроса. Щом е толкова дребнаво, да я беше оставил Laughing

Проблемът, поне от прочетеното дотук е, че той иска да промени плановете. Като е говорил досега за събиране, независимо там или тук, така сега отклонява въпроса. Иначе доколкото разбирам жената е била решила преди това да стиска зъби и да търпи. Но понеже вижда, че явно сега той иска друго, затова притесненията излизат с нова сила.

Като отиваш в чужбина на 'сляпо' много от плановете търпят промяна Wink

Това няма как да го разберат хората киото не са пробвали поне подобно упражнение Wink

# 73 14 апр. 2015, 22:27 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Само забележете от кога го няма Laughing

Цитат на: p_paneva в вт, 14 апр 2015, 13:08

Ще започна от самото начало. На 21 февруари мъжът ми замина за Германия, за да работи.

Много е нетърпелива авторката ooooh!

няма и 3 месеца , ГаСи някои хора как ги мислят нещата Laughing

че в чужбина става всчко с щракване на пръсти Laughing

Като отидеш навън почваш от 0 даже от минус Wink

3 месеца

и иска всчко Оп като с вълшебна пръчица.

# 74 14 апр. 2015, 22:40 ч.

Мнения: 47 352

Разбира се, че е така. Но когато не даваш и 1 лв. на детето и семейството е доста по-лесно.
А и няма причина да отклоняваш въпросите, които касаят отношенията им. Ок, има проблем явно, да го каже. Като мълчи нищо няма да постигне, освен напрежение.

Препоръчани теми

Грижа за кожата

Хубави градове за отглеждане на деца в България?

Новородено не ака

Грижа за лицето за дами в прекрасната възраст 40+ № 10

Причина:

Причина: