Зачетах се, защото моят мъж също отсъства от два месеца от вкъщи. В България е, но е командирован в друг град. От страни изглежда лесно, какво ни е работим, пари има, от нищо не сме лишени, живи и здрави сме. Ноооо... На мен ми липсва! Детето се събужда нощем и плаче за тати, пита тати къде е! Разби ни с думите "Тати отива да носи парички" казано тъжно тъжно по детски/ няма 3г./Труден е самият факт на раздялата. Особено като сте си свикнали и сте сплотени.
- Публикувана: 14 апр. 2015, 13:08 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2015, 20:35 ч.
Мъжът ми е в чужбина...
На мен ми се струва, че авторката преекспонира проблема и се тръшка неоснователно. Всичко е до нагласата на човека. Имам една колежка - мъжът и е в Англия. Сама си гледа децата - едното на 5, другото на 15. Мъжът и къде праща, къде не праща пари. Няма го отпреди Нова година. А тя е винаги усмихната, наконтена, енегрична, бойна и позитивна. Знам, че понякога и е трудно с парите - съпругът и все гледа да пести. Ама не се оплаква.
И така - мъжът не се е завтирил към Германия от много хубаво, отишал е заради по-добър живот за семейството си. Понякога се налага съпрузите да са разделени, просто трябва да стисне зъби и да има търпение. Мрънкането не помага.
И така - мъжът не се е завтирил към Германия от много хубаво, отишал е заради по-добър живот за семейството си. Понякога се налага съпрузите да са разделени, просто трябва да стисне зъби и да има търпение. Мрънкането не помага.
Аз имам познати, които не от преди нова година, а от над 20 г. не живеят заедно. Децата им пораснаха без баща, но паричките са важни за жена му. Всеки има различни приоритети. Няма как нея да я стопли това, че за друга жена е ок.
Както и няма да й помогне факта, че някоя друга е доволна, че мъжът й не се интересува какво мисли тя, а решава и просто излиза през вратата, оставяйки я сама с деца, дом, дядо.
Иначе вярно е, има много жени, които са по-доволни от това да живеят с мъжа си. Но какво общо има това с темата? Жената не ще пари. Има достатъчно. Иска семейство. Ако е искала пари, щеше да си търси някой с пачки.
Helau, е нали уж е намерил квартира и уж пари има (не й праща нищо, събира ги за там и тя пише, че изкарва прилични пари).
Много ми е интересно какви съвети й давате, тя каза, че знае английски и немски, той нито думичка. Но всеки втори й нарежда да учи езика, а на него нищо
що така?sabrieys
Аз се поопитах да дам някаква насока като емигрант и имигрант .
За мен няма достатъчна причина за раздяла със семейството когато имигрираш...
За мен няма достатъчна причина за раздяла със семейството когато имигрираш...
Това е истината. Ако човек иска може да го постигне. Ако не ще, от 100 кладенеца вода ще донесе, за да обясни колко е трудно и ще си намери начин да поживее сам.
Аз само ще попитам, съпруга ти осигуряват ли го? Има ли здравна карта или застраховка, защото ако няма не ми се мисли какво може да му струва дори и най-обикновено посещение при лекар.
Колкото до това строителен работник да се устрои в Германия за 3-4 месеца за мен е абсолютен мираж.
Недей да изпадаш в кризи, събери си мислите и чети , чети , чети всичко за живота в Германия. Нямаш представа колко полезна можеш да си му с информацията, която ще събереш.
Колкото до това строителен работник да се устрои в Германия за 3-4 месеца за мен е абсолютен мираж.
Недей да изпадаш в кризи, събери си мислите и чети , чети , чети всичко за живота в Германия. Нямаш представа колко полезна можеш да си му с информацията, която ще събереш.
Останах с много лошо впечатление от нападките, които отнесе авторката. Честно казано са доста притеснителни нещата, които споделяш, p_paneva.Моя приятелка се лекува от депресия при подобни симптоми.Мисля, че в такова състояние професионалист ще помогне повече, тук във форума не мисля, че ще получиш това, от което имаш нужда. Всеки говори за себе си и своето виждане, а ти направо гаснеш, като чета. Потърси помощ, за да се стабилизираш, но при специалист, не във форума. 
.Успех!
.Успех! Helau, е нали уж е намерил квартира и уж пари има (не й праща нищо, събира ги за там и тя пише, че изкарва прилични пари).
Много ми е интересно какви съвети й давате, тя каза, че знае английски и немски, той нито думичка. Но всеки втори й нарежда да учи езика, а на него нищо
що така?
Уж намерил квартира. Колко е голяма тая квартира (в която той живее сам или със стотина съквартиранта)? Бас ловя, че е една стаичка. Кой нормален човек в Германия ще даде на току що пристигнал отнякъде си, който на всичкото отгоре няма трудов договор (и това може да не съм разбрала правилно) цял апартамент. Хората имат различни представи за прилични средства, ако в България е изкарвал 500лв, а сега изкарва 1000€, това може да изглежда много, ама не е, с 1000 цяло семейство няма да живее прекрасно, ще са на ръба на мизерията, може и да го преминат даже. Казах вече, не разбирам как някой тръгва без да съгласува действията с половинката, пък и пари не пращал, че събирал за там. Много неща не разбирам, но и няма нужда всичко да ми е ясно. Моето мнение е, че семейството трябва да живее под един покрив, но те в момента поради еди какви си стечения на обстоятелствата не са в една държава. И двамата трябва да помислят за другия, да погледнат през очите на другия, да се поставят на мястото на другия, да помислят за детето си и да постъпят разумно, заедно, като семейство.
Оффф, стана ми гадно от тази тема. От живота в малките градове. Ето тези хора-майката в Италия, синът останал на село, за мен-вдън гори тилилейски- да се грижи за болния си дядо. 
Сега пък хукнал в чужбина, едва ли от много хубаво. Как живеем в тази кочина и защо я търпим, не знам.... 
Авторке, не заслужаваш всички обиди, които понесе, разбираемо е, че искаш да живееш с мъжа си като семейство. Даже, че си на село си се примирила, аз съм на 51, но ако някой ми рече да ида на село, ще го разкъсам без остатък. Налага се да търпиш това положение обаче. Не се знае дали скоро ще успееш да идеш при мъжа си, зависи дали ще му се усмихне късметът. Дано успеете да се съберете!
Кураж ти пожелавам! Нужен е в живота, който живеем българите.
Сега пък хукнал в чужбина, едва ли от много хубаво. Как живеем в тази кочина и защо я търпим, не знам.... Авторке, не заслужаваш всички обиди, които понесе, разбираемо е, че искаш да живееш с мъжа си като семейство. Даже, че си на село си се примирила, аз съм на 51, но ако някой ми рече да ида на село, ще го разкъсам без остатък. Налага се да търпиш това положение обаче. Не се знае дали скоро ще успееш да идеш при мъжа си, зависи дали ще му се усмихне късметът. Дано успеете да се съберете!
Кураж ти пожелавам! Нужен е в живота, който живеем българите.
Не, обаче те са много важна част от семейството. На любов само не се живее, особено ако има деца. Дано не ти се налага да го разбереш от опит.
Има една много правилна българска поговорка - когато мизерията влезе през вратата, любовта излиза през прозореца.
всичката критика, която ще ми бъде отправена след тази ми публикация, няма да ме накара да си променя мнението. Имало е моменти в които не съм имала 60 стотинки да купя едно пюре на голямото си дете, изтръпвам от ужас само като се сетя.
Има една много правилна българска поговорка - когато мизерията влезе през вратата, любовта излиза през прозореца.
всичката критика, която ще ми бъде отправена след тази ми публикация, няма да ме накара да си променя мнението. Имало е моменти в които не съм имала 60 стотинки да купя едно пюре на голямото си дете, изтръпвам от ужас само като се сетя.
Благодаря, Ън! То в България, поне 50%от младите сме така
То в повечето градове в България останаха стари и болни.
Разби ни с думите "Тати отива да носи парички" казано тъжно тъжно по детски/ няма 3г./
казало ги е, защото ги е чуло. Цялостното поведение на възрастните се отразява в децата.
и като имате време да ревете по мъжете си, да ви направят по още едно дете, барем си намерите по-смислено занимание.
Да, ние си учим децата да говорят така. Разбирам, че може да съм повлияла на неговото поведение и то да реве и заради мен, но никой нормален човек няма да научи детето си на подобни неща.
Тити, като ни направи по още едно дете, това няма да намали мъката по бащата и съпругът.Ако раждането на деца решаваше проблеми, тя България щше да се пръска по шевовете.
Тити, като ни направи по още едно дете, това няма да намали мъката по бащата и съпругът.Ако раждането на деца решаваше проблеми, тя България щше да се пръска по шевовете.
Да, ние си учим децата да говорят така. Разбирам, че може да съм повлияла на неговото поведение и то да реве и заради мен, но никой нормален човек няма да научи детето си на подобни неща.
Тити, като ни направи по още едно дете, това няма да намали мъката по бащата и съпругът.Ако раждането на деца решаваше проблеми, тя България щше да се пръска по шевовете.
Тити, като ни направи по още едно дете, това няма да намали мъката по бащата и съпругът.Ако раждането на деца решаваше проблеми, тя България щше да се пръска по шевовете.
p_paneva, стига с тази мъка, изтръпвам, ще каже човек че се е случило непоправимото!
И когато двамата са с нискоквалифицирана работа в чужда страна и под наем там, ще бъдат много по-добре, отколкото с двата си дома в България, сигурно е това.
И аз не знам дали бих помъкнала дете под 2 години в чужбина при начална работа на мъжа и неясно какво настаняване. По-скоро не.
И аз не знам дали бих помъкнала дете под 2 години в чужбина при начална работа на мъжа и неясно какво настаняване. По-скоро не.