Мъжът ми е в чужбина...

  • 39 782
  • 645
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 24 655

Ама като почнете така .....започвам да се ядосвам вместо авторката.

Скрит текст:
Напълно я разбирам защо се измъчва, защото и ние сме така.При най-дългата ни раздяла (2 седмици), след 3-4-я ден вече толкова си липсвахме, че се чувахме поне по 10-на пъти на ден.И това след 17-18 години брак....тогава беше раздялата-принудителна.


 Това няма какво да го даваш за пример, защото е доста  странно изключение. Повечето мъже спокойно могат да отидат в командировка, или да прекарат известно време в чужбина, особено пък ако работят през това време и без да се обаждат по десет пъти на ден на жена си Stop

# 241
  • Мнения: 4 841
има хора, които се разбират прекрасно, липсват си дори ако за ден са разделени, същността им е възпитана, че семейството трябва да е заедно.И те това искат.

Има такива хора. Но тук случаят далеч не е такъв.
ТЯ това иска, а не ТЕ.
Ако го искаха и двамата, нито той щеше да замине въпреки нейните "забрани", нито сега щеше  да се налага тя да тропа с краче, да обявява гладни стачки, да реве, мрънка, да стресира и пренавива детето, и да прави от мухата слон  Stop

# 242
  • ВАРНА
  • Мнения: 2 811

На какъв език да ви се обясни, че хората са РАЗЛИЧНИ?
И ако на вас ви е по-добре мъжът да е далеч, за да не ви лази по нервите (или поне нямате никакъв проблем да сте разделени с години), има хора, които се разбират прекрасно, липсват си дори ако за ден са разделени, същността им е възпитана, че семейството трябва да е заедно.И те това искат...

А защо си мислиш,че тези,които са разделени с мъжете си не ги обичат или не им липсват?Ако седна да се тръшкам и да плача колко ми липсва,значи е голямата любов и ще бъда обявена за трагична Жулиета.Обаче понеже съм избрала да съм му подкрепа и да вървим заедно напред ( а не след време да живеем 3 поколения роднини в 2стаен апартамент и да седя по кафетата да се оплаквам как няма пари,няма работа и купувам на детето дрехи 2ра употреба) - значи това не е голямата любов?
по темата - съветите за авторката са да се успокои,да изчака да се наредят нещата,за да бъдат заедно с мъжа си - естествено,че всеки би предпочел да е цяло семейството,просто скандалите и упреците няма да помогнат в случая  Peace И пак казвам - браво,че е случила на мъж на място,който иска да изведе семейството напред,за да е добре за всички - като порасне детето и на 20г замине само да емигрира в чужда страна по-добре ли ще е за семейството?

Последна редакция: чт, 16 апр 2015, 12:40 от morgana07

# 243
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Моргана, ти пък как го каза, все едно емиграцията е нещо неминуемо и във всички случаи "извеждане напред". Всъщност хората гледат да се изведат напред с образование и квалификации, което не включва задължително емиграция, а е по-скоро въпрос на избор. Но да речем, при тях е свирено вече.
Просто самото самосъжаление не помага в нито една ситуация. Дори и когато мъжът е запален риболовец например, а жената се тръшне вкъщи, че не ще да ходи с него, ама и той да не ходи! Е, насила хубост не става. Или си търсиш твоето място до него, или си биеш камшика. Няма смисъл от реване.

# 244
  • ВАРНА
  • Мнения: 2 811
Моргана, ти пък как го каза, все едно емиграцията е нещо неминуемо и във всички случаи "извеждане напред". Всъщност хората гледат да се изведат напред с образование и квалификации, което не включва задължително емиграция, а е по-скоро въпрос на избор. Но да речем, при тях е свирено вече.
Просто самото самосъжаление не помага в нито една ситуация. Дори и когато мъжът е запален риболовец например, а жената се тръшне вкъщи, че не ще да ходи с него, ама и той да не ходи! Е, насила хубост не става. Или си търсиш твоето място до него, или си биеш камшика. Няма смисъл от реване.

Съгласна съм ,може би не съм се изразила съвсем коректно,но и доброто образование изисква средства - авторката сама казва,че живеят колкото да не затъват в дългове..Мъжът ми е имал много трудно детство поради финансови причини,казва,че никога не би искал да причини това на децата си - да нямат право на избор.Уважавам го и го подкрепям за това решение  Peace

# 245
  • Мнения: 24 655
 Като изключим мелодрамата с гладната стачка и детето, дето плачело за тати, на мен ми се струва, че авторката не толкова че е от лепнатия вид жени - в края на краищата професията на мъжа изключва такъв живот постоянно за ръчичка, строителството е мобилен занаят - но тя просто не е уверена в перспективата, която заминаването на мъжа дава. Не е сигурна, че ще се устрои, самата тя не е мечтала за емиграция, вероятно просто е имала друга визия как ще си устройват живота.

 Така или иначе, обаче, трябва да подкрепяме мечтите и стремежите на мъжа си, нали така. Наистина не е нужно страдание и драма - човека си е жив и здрав, слава богу, труди се... Кофти е да си в неясно положение за бъдещето на семейството си, аз предполагам, че това и тежи много.

# 246
  • Мнения: X
Скрит текст:

това:

подведен от чужди мечти и е видял, че там не е толкова розово, колкото си е мислел.

Краси, знаем за теб, чули сме.
Само че, нищо конструктивно не предлагаш, освен да я галиш по главичката, колко е нещастна.
Е, ако и аз се включа в общото намилане:"Я се стегни, нищо кой знае какво не е станало, какво си се размрънкала.....и т.н., и т.н.!" , това като как конструктивно ще й прогони мъката?
Защото всичкото това, което й повтаряте през пост, тя вече го знае-трябва да чака, трябва да се примири, че той е погазил нейното мнение, трябва да дава сили на детето си ......но не знае как да се справи сама с мъката в душата си.И още сто страници да го повтаряте, нищо конструктивно не правите.
Човек, способен на подобни крайности (да не яде седмица, да отслабне 10 кг за месец) заради чувства и душевни неволи, явно наистина се чувства изключително зле от положението и "ритник в задника" едва ли ще оправи нещата.
А и в повечето случаи, когато човек е отчаян и сломен, има нужда повече от съчувствие, отколкото от набиване на канчето.

# 247
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Стига с тая Мъка, бе хора. Човекът не е умрял ooooh!.

# 248
  • ВАРНА
  • Мнения: 2 811
Ами всичко е донякъде въпрос на гледна точна - или гледаш на себе си като на човек,който сам се изправя и се справя със съдбата си - или приемаш мелодраматичната роля на страдалка.Първото предизвиква възхищение,2рото - съжаление...
И пак казвам,подкрепям авторката - отскоро е ,мъчно и е,разбирам я - минавала съм по този път,но човек може да направи усилие над себе си  Peace

# 249
  • Мнения: 47 352
Има такива хора. Но тук случаят далеч не е такъв.
ТЯ това иска, а не ТЕ.

Именно. И това е проблемът - няма ТЕ. Всеки си решава нещо си и си го прави, без да му пука какво е мнението на човека до него. Лошото е, че единият от тях просто хвърля всичките си други отговорности и излиза през вратата. Нито се интересува детето кой ще гледа, нито собствения му дядо. Разчита, че като я постави в безизходно положение тя ще се свие и ще прави всичко, защото е отговорен човек.

А защо си мислиш,че тези,които са разделени с мъжете си не ги обичат или не им липсват?...

Никой не е казал подобно нещо. Но ако сте взели решението заедно и ти искаш същото, тогава и изпълнението е по-лесно, защото виждаш смисъл в това, което правите.
Скрит текст:
За дрехите втора употреба - това е друга тръпка, не я бъркайте с необходимостта  Mr. Green

# 250
  • Мнения: 408
Човекът не е умрял, жив и здрав е за щастие. Човекът в рамките на три дни е решил да замине и е заминал без да се интересува от мнението на жена си. Без да подготви жена си, без да се замисли, че и жена му има право на мнение или поне дискусия. Ако това беше обмислено решение, ако човекът И жена му имаха време да се подготвят, тая "мъка" сега нямаше да я има.

# 251
  • Мнения: 24 655
  Точно тая точка аз не бих я драматизирала също.  нали стана ясно, че малко внезапно е било решението за заминаване.
 
  Много мъже като знаят, че ще предстоят ред сълзи и сополи точно така правят, между другото - казват в последния момент и се изнасят от местопрестъплението. Ако твърдо си решил нещо, убеден си, че е за добро, като и че няма да срещнеш разбиране от половинката, какво правиш - точно това Laughing

# 252
  • Мнения: 163
Като изключим мелодрамата с гладната стачка и детето, дето плачело за тати, на мен ми се струва, че авторката не толкова че е от лепнатия вид жени - в края на краищата професията на мъжа изключва такъв живот постоянно за ръчичка, строителството е мобилен занаят - но тя просто не е уверена в перспективата, която заминаването на мъжа дава. Не е сигурна, че ще се устрои, самата тя не е мечтала за емиграция, вероятно просто е имала друга визия как ще си устройват живота.

 Така или иначе, обаче, трябва да подкрепяме мечтите и стремежите на мъжа си, нали така. Наистина не е нужно страдание и драма - човека си е жив и здрав, слава богу, труди се... Кофти е да си в неясно положение за бъдещето на семейството си, аз предполагам, че това и тежи много.
Много точно казано.

# 253
  • Мнения: 163
И добре, сигурноо е зтаел, че ще има сълзи и сополи, но не това е решението. Да си сгегнеш набързо куфарчето и хайде. Но станалото, станало. Дано поне занапред и двамата да си вземем поука .

# 254
  • Мнения: 47 352
 Точно тая точка аз не бих я драматизирала също.  нали стана ясно, че малко внезапно е било решението за заминаване.
 
  Много мъже като знаят, че ще предстоят ред сълзи и сополи точно така правят, между другото - казват в последния момент и се изнасят от местопрестъплението. Ако твърдо си решил нещо, убеден си, че е за добро, като и че няма да срещнеш разбиране от половинката, какво правиш - точно това Laughing

Много ми се иска да го видя него в тази ситуация - да си стегне тя един ден чантата и да го остави без да има думата с дете сам и дядото на жена му.
Не ще реве, ами цял свят ще го чуе.

Общи условия

Активация на акаунт