Мъжът ми е в чужбина...

Е то по тази логика може да се каже, че вие подкрепящите я, я надъхвате да продължава с истериите и тормоза който прилага на мъжа си за да го върне на село.
И на мен са ми смешни твърденията - това няма, онова няма ... -, защото и аз в даден период от живота си съм реагирала по същия начин. Обаче си научих урока - никога не се заричай, че не знаеш какво може да ти дойде до главата.

Ами повечето сме минавали през такива периоди-факт. И не я надъхваме въобще. Моята "защита" бе заради исканите отговори сега и веднага-да ви кажела какво щяла да прави. Ами тя не знае допускам. Как ще знае. Объркано и е, нещастно и е. Ще мине време, нещата ще се изяснят. Какво я юркате да ви каже какво ще предприеме?

Не проповядвате, но за вас проблем няма, ако мъжът е на майната си, докато вие тук се оправяте сами.Което индиректно/неизказано/внушено, означава:"Какво си се затръшкала толкова, ей ни нас, от години живеем така, пък не сме се гътнали!"
НО:Това се отнася за Вас.За някой друг може изобщо да не се вписва в житейската му философия.
Така както вие не приемате идеята:"мъжът ми да е цял живот до мен и децата", така пък другите не приемат идеята:"мъжът ми на майната си, а аз тук сама".Просто е, различни хора-различни мирогледи и светоусещания.   

Защо мислиш, че всяка жена възприема мъжа си като помощен персонал?И го ползва само когато вече няма сили да се оправя сама?   
Мъжът е толкова баща, колкото аз майка.И е толкова ангажиран като баща, колкото аз като майка.Т.е., равноправни родители сме и той гледа и отговаря за децата точно толкова, колкото и аз.

Може пък младежът да е заминал не заради пари, а щото му е писнало и иска да си почине...

Какво ли толкова може да следва- багажа и при техните. Или има мъж, или няма.Ако ще го има само по документи, по добре без него и не защото е далеч, а защото не им съвпадат представите за съвместен живот.

То пък голяма почивка, да блъска по строежите и да му крещят команди на език, който не разбира.
Панева, учи немски, дори и да имаш някакви училищни познания, които в общия случай се равняват на нищо. И да заминеш, и да не заминеш, езикът е богатство. Погледни немската тема, има много полезни линкове, просто се информирай за всичко възможно. Подготовката започва с добиване на информация, когато си достатъчно информирана, говори с мъжа ти отново. По-подготвена ще си и ще си наясно какво питаш и какви отговори получаваш. И най-вече - гледай си здравето, това дете на теб разчита в момента.

Включвам се да споделя малко практически опит като човек, който вече два пъти се е местил със семейството си в различни Европейски държави. И двата пъти сме тръгвали (поне единият от нас) с подписани трудови договори (за мин 1 г) и наето жилище, в което първоначално да отседнем. И въпреки това ни е отнемало 2/3 до 4 месеца, за да се съберем заедно, макар да сме имали пълната подкрепа на работодателите си за регистрация в сътветната община, издаване на разрешително за работа, откриване на банкови сметки, сключване на здравни и социални осигуровки, намиране на подходящо училище за детето. Търсенето на работа за другия пък е минимум 6 месеца.
Та в този ред на мисли, считам, че срокът, който авторката е поставила на съпруга си, е нереалистичен, като се има предвид, че той е тръгнал без подписан трудов договор и засега има сигурна работа само до май месец. Ако наистина планирате да се преместите да живеете в Германия, няма да е зле да се проучи предварително какви доокументи ще ви трябват за регистрация там (за теб и детето) - удостоверения за раждане (преведени на немски), удостоверение за сключен граждански брак (също преведено), превод и легализация на дипломи, удостоверения и сертификати за професионална компетентност, бележка от личния лекар за поставените до момента ваксини. Поне това са документите от първа необходимост, с които ние сме тръгвали. Плюс паспорта на детето и пълномощното от бащата, че детето може да пътува с майката, но това вече е коментирано. Трябва да се проучат също изискванията за записването на детето на детска градина/ясла/училище. Това е, което ми хрумва на първо четене. Успех   

За някои е почивка. Каквато и гадост да вършат са сами, като се приберат си почиват или хапват шопска с бира с другите български семейни мъже, търсещи светло бъдеще в Германия. Няма мрънкащи хора около тях, нямат други отговорности освен да пратят някой лев. Познавам няколко броя такива, нямат търпение да заминат за следващата работа, няма значение в коя държава.

Като човек, сменил няколко държави, с малко дете бих изхождаала единствено от собствения си опит в такива ситуации
Докато тук в темата гледам, че най-активни са дами без грам такъв опит, но ръсят тонове съвети

Попадайки в различни ситуации, си научих урока и знам, че не бих тръгнала с дете докато баща му няма постоянен договор, да му е изтекло времето на изпитателния срок, да има подсигурено жилище, макар и празно, мебелите могат да се уредят в рамките на дни без проблем

Първият път фирмата беше уредила всичко, вторият път аз от Бг уредих жилище, хотел, такси, административни и бюрократични подробности
Колкото и да ми беше трудно да остана сама с дте, че и операция преживях, не съм му мрънкала, ревала, оплаквала, не съм заплашвала
Имахме си план какво трябва да се свърши и си обсъждахме докъде сме стигнали

Категорично обаче не бих приела половинът да се размотава, а ние да живеем на ръба, а авторката точно това описва с липсата на средства за почвка
Щом тази мизерна сума липсва, значи липсват финанси и за други важни неща

Но не бих приела и да ми сервират днес, че утре заминава


Ако аз бях на мястото на авторката, бих настоявала да знам кога и какъв договор има
И бих отишла на място, без детето, да видя при какви условия живее, колко изкарва, колко харчи, колко остават, за да си направя сметката дали си заслужава да си зарязвам работата и да влача и дете

Ние сме точно като "дупе и гащи", както описва НСЧ и тяхната връзка
Въпреки това успяхме да преживеем 6-месечна раздяла, докато всеки си действа на неговия фронт, аз да си приключа работата, той да е спокоен по време на изпитателния срок, че не му тежим, ако не дай боже нещо се обърка
Но пък ужасно трудно преживяхме една раздяла само от 3 седмици, когато ми се наложи на мен да замина, болката поне за мен бе почти физическа, но ситуацията беше такава, че нямаше как (родител на смъртно легло)

Споделям  от личен опит ,  да и в Бг нещата ни вървяха , но нашето тук е още по-добре
Нещата които постигаме с труд и старание за времето което сме тук в Бг не знам колко ли щеше да ни отнеме 

И другото болднато е така , но местоживеенето малки или много  Има значение , пак личен опит 



Един разказ , история напълно истинска

Мадааа, в България е пълно с креативни, пробивни и успешни дами и господа, чиито бизнес цъфти и процъфтява, а кютащите на една зплата се броят на пръстите на едната ръка и то само защото са някакви некадърници неоправни, които за нищо не стават.

аххаах каква ирония а ? Ами същото прави тя и с мъжа си    Искани отговори сега и веднага , сигурно и той не по малко е объркан там 
Тъй че понякога е хубаво да  опитаме да се поставим и на отсрещната страна , така малко или много нещата ще поумекнат  и ще се мисли и действа  по-разумно 

Извинявам се за спама,но какво е ССФ 

напротив Краси
приказката ти важи само за хора-търговци
но освен тях има и много други
за един технически специалист напр именно местоживеенето може да се окаже от голяма важност
ама това от един търговец няма как да се разбере

Тва ли е мерилото за кадърност?Собствената фирма?