Аблация на сърцето - 6

Благосаря ти ,s_del

Имах пак проблеми с комуникациите и мислех, че много ще се забавлявам с вас. А то нищо ново. Ей, как сте дечица, малки и големи?
Аз мога само да се похваля , преди време с тупкане мускулчето напомняше да си взема лекарствата. Сега започнах да забравям .

Здравейте всички, още малко и щях да пиша за много години  не съм ви забравила, но все не остава време, на работа по цял ден, после в къщи трета смяна и децата си искат внимание и.... доста зор видях това лято. Преумората е голямаа., но сърчицето се държи, усещам го да претупка когато е много горещо или ако много се изморя, скоро си правих профилактичен преглед, перфектни изследвания, идеална кардиограма, и кръвно125/80, то ми беше проблем преди, че много ходеше нагоре надолу. Мога да се похваля с успешна аблация, минаха девет месеца на дънди отговорих на лични, не се чуди а се записвай, колкото по-скоро толкова по добре. Прегръщам ви всички, радвам се, че сте добре 

Браво,
Само добри новини - Пепка се чуства добре, Таня забравя да си пие лекарствата защото не и се налага...... пу да не ви е уроки.
И аз не мога да се оплача, отпуската е към края една седмица бях без интернет и телефони и си прекарах страхотно.

Наистина прекрасни новини , дано помогнем на другарчетата в режим на изчакване.
При мен се появи и страничен ефект ,в психологически план . Радвам се на всеки изгрев и  започнах да живея ден за ден. Проблемите, които ме изкарваха извън релси , вече не ме сриват . Като оцелял от войната се чуствам .

О, Пепче, добре дошла!
Ама не прави такива дълги паузи!

Танче, страхотно чувства за хумор имаш!  Как ги съчиняваш такива!

Стояне, браво и на теб!

И аз съм добре, да отбележа.

Здравейте!
Досега не подозирах за съществуването на темата ви. Искам да помоля за съвет. Наскоро в края на август синът ми, който е на 15год. получи внезапно сърцебиене с неустановен произход. В клиниката на Чирков казаха след направените кръвни изследвания, ЕКГ и проследяващ холтер, че трябва да пие бетаблокери, защото има пристъпна надкамерна тахикардия и трябвало да я лекува. Отказах, защото е асматик, а лекарството, което му изписаха е противопоказно за това състояние. Реших да търся причинителя на това състояние. Почнах обиколка по лекари, изследвания на щитовидната жлеза, кръвни проби. Всичко е в норма. Втори холтер показва, че той продължава да прави сърцебиене, но не го усеща. Питаме го и той казва, че си ок. Като чета тук как хората усещат сърцебиенето, колко лошо им става се чудя как е възможно да не чувства всеки път дискомфорт. Лекарите в Трета градска считат, че става въпрос за вроден дефект на сърцето, който сега започва да се проявява. Мислят, че това отключва сърцебиенето. Искат да му правят радиофрегветна аблация. Изобщо не знам какво е това. Вчера ми го съобщиха и днес открих този форум. Досега никога не е имал проблеми със сърцето. Консултирах се един професор по кардиология и той ми сподели, че в пубертета се проявяват такива аномалии при деца с вродени дефекти. Затова чак сега го откриват. Каза ми също така, че може да го преодолее във  времето с годините, но може и да не успее и сърцебиенето да зачести. Счита, че тази манипулация ще му помогне да се справи кардинално с проблема, като заяви, че се прави еднократно и ефекта от нея трябва да бъде за цял живот. Въпреки това не скри факта, че и при нея имало риск, като при всяка специфична интервенция. Каза, че избора е мой като родител, но този проблем може да не отшуми във времето. Никой не може да каже. А риск има, ако внезапно колабира. Сега не знам какво решение да взема. Да изчакам ли да видя дали наистина няма да го преодолее във времето или да не рискувам и да се съглася на тази манипулация....? Не пие никакви лекарства за сърцебиенето и никога не е пил. Не му се е налагало. Няма оплаквания с изключение на деня в началото на разказа ми, когато е усетил, че сърцето му бие много бързо и така тръгнахме по лекари. Ако прави тахикардии явно не ги усеща. Изглежда и се чувства напълно нормално. Но холтера показва друго. Просто съм в транс...Не знам какво да правя...

Съвет какво да правите трудно може да се даде, решението е трудно и можеш да го вземеш само ти като родител. Според мен събери достатъчно мнения на специалисти. Аз през втората бременност ходих на преглед в Света Екатерина, там извикаха детски кардиолог, но не и помня името за съжаление, тя ми каза, че имам вроден Впв синдром. За32години никои не го е видял. Кураж    не се отчаиваи всичко ще се нареди

Здравей, Ина!

Аз бях с такава диагноза.
Благодарение на аблацията, вече не си спомням за проблемите със сърцето! 
Миналата година, точно по това време, силно ми зачестиха пристъпите и бях редовен клиент на спешното! И понеже не обичам нещо да ми създава дискомфорт, бързичко се реших на аблация.

Само ми е интересно как синът ти не усеща тахикардията?
Колко му е пулса в такъв момент, какво отчете холтерът?

Питам, защото моите проблеми се появиха също за пръв път в пубертета, но имах само ускорен пулс, без пристъпи.
Те започнаха след 30 годишната ми възраст.
И като виждам как се развиха нещата при мен, съветвам те да заведеш детето при д-р Трайков, с всички документи, да го види той и да даде становище.
За да не е реклама на Токуда , по твоя преценка може и в 3-та градска, там също са добри в това отношение, но аз лично нямам опит и мнение за лекар. Чувам добри отзиви за д-р Протич.

Незнам какъв съвет да дам при положение, че аз все 4-5г се чудех да се подлагам или не на аблация.
И аз съм с ВПВ.    Сега съм се решила на тази стъпка и съм си запазила часове и в НКБ и в Токуда, за да избера мястото на което да ми я направят.   При мен пристъпите са редки, но с всеки следваш се увеличава и времетраенето и честотата на пулса. 

За съжаление часовете при Трайков сигурно вече ги раздават  за януари или февруари. В НКБ е  значително по-бързо за след 2 седмици.

Каквото и да решите Ви желая  УСПЕХ 

п.п назад по темите ако не се лъжа имаше и друга майка, която търсеше съвет за детето си. Но нямам спомен за развитието на нещата при тях.

Ина,Съчуствам ти от сърце. На твое място бих обучила детето да се самонаблюдава и бих се ровила за информация относно подходящи лекарства за него , до след пубертета . Като си представя какъв страх ще береш , ако му правят аблация . Това е моето усещане за ситуацията, а не съвет. Малкият ми син ме упрекваше, че отказах операция на сливиците и се изтормози , докато порасна и сам се реши . Абе уравнение с много неизвестни .Да се чудиш кого да слушаш .

Аз пък мисля, че изобщо не е страшна аблацията.
Ако трябва да решавам за моето дете,  не бих се колебала.
Но след уточняване на диагнозата.

Благодаря за съветите на всички ви. Още съм в шок от тези не знам как да ги нарека....неща, които научих. Той има само едно проявление от което тръгна всичко - внезапно сърцебиене без видима причина. Както се появява така и изчезва - изненадващо. И това го разбрахме преди 3 седмици. Той се оплака, че усеща сърцето му да бие твърде силно. Така започна всичко...После той разкри, че от известно време му се случвало, но чакал да му мине от самосебе си. Изобщо не се е тревожил човека. Не му е прилошавало. Не е припадал. Не го е боляло нещо. Не го е стягало гърлото или гърдите. Явно е привикнал във времето с това, ако може да се свикне с нещо подобно и не обръщал внимание. Случайно при едно такова сърцебиене му е хрумнало да ни каже. Не се чудете - интровертен е. Холтерите показват максимална стойност до 190 удара в мин. Но той не съобщава да се чувства зле. Казва да го оставим на мира...Защо не чувства тези тахикардии, ако наистина ги прави? Ще се срещна с този д-р в Токуда и ще видим какво ще ми каже. Усещам, че аз ще получа сърдечни проблеми от притеснение. Извинявам се за емоционалния пост, но до вчера живеех нормален живот. До вчера...

Успокой се, Ина!
Нищо фатално не се е случило, нито ще се случи.
Щом детето не усеща или както казва, за кратко и отминава, значи няма проблем.

Аз съм стигала до пулс 240, на кардиограма, нито ми е ставало лошо, нито съм имала болки, нито съм припадала. Ако не знаеш, по нищо не личи, че съм с такъв пулс.
Не знам защо си толкова уплашена, все едно детето умира.
То може да си живее съвсем нормално, години наред, ама съвсем нормално.
Има техники за овладяване на пристъпите, първо от тях се започва.
Бетаблокер може да намали пулса, но няма да изключи пристъпите.
И на мен ми ги изписваха като дете, ами освен че ми падаше кръвното, ефект нямаше. Спрях да ги пия просто.
Решението в кардинален план е аблацията.
Защото причината е в електрическата система на сърцето, иначе то е здраво.

Успокой се, всичко ще е наред, детето ти е здраво, няма страшно!
В предните теми имаше едно момиченце, то беше много смело, може да прочетеш.

Но нека и преглед да минете и да се уточни диагнозата.
Ако е тази , която са ви дали сега, тя е с най-висок % успеваемост.

И да, точно така е , внезапно започва и внезапно свършва.

Съгласна съм с теб, Дева . Не случайно дадох примера със сливиците. На 6 щеше да е по-лесно , отколкото на 23 . На детето ми щях да спестя десетки гнойни ангини. Но аз съм страхлива и от позицията на родител се разтроявам . Приемам аргументи и веднага след това се съгласявам с контрааргументите, защото и двете мнения са логични и убедителни. А към Ина проявявам съчувствие, защото не смея да давам съвети.