Клуб на самотния родител – да се преброим и опознаем! - ТЕМА 2

Лелее...и 2-ра тема ли пуснахте?!  Толкоз много ли се "размножихме" или просто имате време за писане 

Добре дошла.Голяма прегръдка.
Обожавам Варна.Сантиментален ми е заради мъж.И си правя сметка малкия ,като стане 7-ми клас да го записвам във Военно морското училище и аз покрай него да намажа.

Добре дошла при нас Veronica   
Има мами от Шумен - аз самата съм с шуменски корени , но живея в София с моят син на почти 5 годинки!
Решила съм когато идвам към Шумен на гости на роднините ми там, да организирам една среща и на Шумен и Варна !
Понякога родителите са с такова отношение да - и моите са много властни, но ми помагат ужасно много и съм благодарна, че са до мен...понякога обаче тежи зависимостта на 35 години 
Бъди силна и дано да си намериш скоро работа и детска за малката 

Дечица, какво да ги прави човек. Всяко си е характерче  и се развива различно.
Моята  девойка е умничка, любознателна, постоянно разпитва за всичко, но е голям инат...., когато реши и това е. Като каже "не" значи "не" . Готова е да се тръшка и да ляга на земята докато не е на нейното . На 3 години знае цветовете, брои до 10, когато иска и до 20 може, но с моя помощ. Познава някои букви. Говори много добре, като за 3 годишна, но понякога превключва на бебешки и много си фантазира, което малко ме притеснява.  Казва си "р" добре. Има си и думи , който не ги произнася правилно, но защото не иска, а не защото не може. Например казва "ядотда", а не "ягодка". Много обича да оцветява , да рисува и да танцува. В градината сега я записах на латино танци. Ходила е 2 пъти досега и  й харесва. Доста е самостоятелна и своенравна за 3 годишна. На английски не съм я записала  още. Видях, че в групата има общ мейл в който публикуват материала за децата записани на английски и смятам да пробваме да учим събота и неделя, когато е при мен, ако не иска ще го отложим за след няколко месеца. Набор 2011 е, но е родена декември, а на тази възраст и няколко месеца разлика имат значение. Според госпожите в групата децата трвябва повече да играят и и не трябва да бъдат занимавани с друго, освен, ако те не искат повече от 15-20 мин. на ден.
Аз също съм на принципа, че когато имат желание за нещо не бива да бъдат спирани и огранияавани, както и да се карат да правят нещо против волята им.
Това, което ме притеснява обаче е проявата на  лека агресия на моменти изразшваща се в тръшкане и плач. Говоря, говоря, но не става. Понякога ми казва "Млъкни, ти си лоша, дразниш ме" и даже започва да се бие. Овладявам го , като я оставя да се тръшка и се правя, че не обръщам внимание. Особено силно това  е изразено, когато ходи при баща си, защото там  бабата определя правилата. Не знам какво прави точно с нея, но там се държи агресивно, явно през цялото време.  На въпроса защо го прави отговаря :"Защото баба  е лоша и ме дразни, аз искам само при тати в неговата къщичка". Бабата е властна и не се съобразява с детето, каквото каже и това е.  После аз го настройвам  , а аз лоша дума не съм казала. Няма и да го направя. Докато обаче бащата, не го осъзне и не се вземе в ръце той сам да се грижи за детето, когато е при него  няма да стане. Понякога я води на заведения сам с приятели. "Тати пие бира с приятели, аз сокче." Колкото и да ми говори, че е намалил алкохола и пие само , когато е без дете не вярвам. Лошото е, че тази ситуация се отразява на детето, а аз нищо не мога да направя. Ох, пак се оплаках...
За среща когато решите вие дали ще е събота или неделя, сутрин или слеобяд... . Само да кажете до четвъртък следобед, за да си направим планове. Ние сме по-големи и можем да пропуснем следобедния сън.
Veronica, добре дошла.  Ще се справиш! Успех с намирането на работа! Те повечето родители явно се бъркат, някои повече от допустимото, понякога и несъзнателно, но и помагат.... .
П.С : Пиша този пост от сутринта, но съм на работа .. .

Добре дошла, Вероника! Успех в адаптирането към новия град. Относно родителите - аз с малката съм при моите родители и наистина понякога повечко се бъркат, но е с добри чувства, а и без тяхната помощ съм за никъде. Оценявам помощта им, макар и да се караме понякога, когато ми дойде вповечко вмешателството им. Понякога си мечтая да съм самостоятелна с детето, но на този етап нямам финансовата възможност да излезем на квартира двете, а и в никакъв случай не е за подценяване помощта на родителите ми в чисто физически план като грижи за детето в ежедневието, когато аз имам друг ангажимент. С две думи - влизам ти в положението и те поздравявам, че си вече самостоятелна. 

Eто някои пишат от работа, аз съм болнични до събота и време от къщи имам предостатъчно, с едно дете е песен буквално  няма с кой да се драка и си ме слуша  Цяла сутрин играхме, сега понеже и залипсва детското е там на ТВ-то. То добре че бързо реагираха тези от Блзу след сигнала (явно имаше някаква повреда, изчезна и нет и тв), добре че са редки тези случки
Вероника, добре дошла сред нас  Успех с намирането на работа и ДГ за детето, ще успееш 

Вероника добре дошла. Гледам дечицата ни са на еднаква възраст. Браво за смелото решение да се изнесеш отделно и да бъдеш самостоятелна.

На мен темата за зависимостта от родители ми е много болна. Просто не искам да коментирам. Даже едно време бях пуснала тук във форума тема за мен и моите взаимоотношения със семейството ми и бях меко казано изядена с парцалите.

Май като гледам как се развиват нещата няма да се виждаме тоя уикенд.

moonlight_80  браво на малката госпожица.Нека да е все така своенравна.Моя също не зачита никого освен мен.Казва също ,че мрази определени хора.И аз пиша от работа.От вкъщи почити не ми остава време освен вечер късно.А лятото както сме все на вън -съвсем.
Не се косете момичета за това ,че ви помагат родителите ви.Не разчитате нито но бившите си мъже ,нито на техните родители ,че да ви изглежда подаяние.
Един познат разправя за бившата си снаха,че не искала при техните ,защото трябвало да се грижи за къщата.Да пали печката и т.н.Да се включва в плащане на сметки и храна.
Така ,че всякакви хора има.

Добре дошла, Вероника! Браво за смелостта, кураж, ще се справиш!Важното е ти и детенце да сте здрави, всичко друго се нарежда (каза жената, която непрекъснато ходи по интервюта и търси работа )
Аз в събота сутринта няма да мога, гласувах за неделя

Ами тогава неделя сутрин, ако някой не може да остане началото на май?

Душици мили и аз както гледам 3ма сме мнозинството за събота сутринта,но няма смисъл 3 да се виждаме (хайде 4 с Pandachina, но без детенце). Да сменим за май да видим каква ще е картинката а?

Светулчица не се отчайвай за работата.Това е достатъчно добро и положително ,че обикаляш и търсиш.Ще намериш.Човек е изправен пред много трудности ,но се искат усилия за да продължиш.
Много хора се оправдават ,че живота такъв,не се знае как щял да се завърти,какво ще ти поднесе...то хубаво ,ама не само да мрънкаш ,че живота ти крив и те забил.Трябва и действие.
Аз без работата си не мога.Сякаш ми е движеща сила.И малко съм работохолик.

Напълно права - живота е такъв какъвто го посрещнем, съградим и изживеем - мрънкането не води до нищо градивно.
Светулчице ако чуя нещо ще ти пиша, но търси и успех (стискам ти палци)

Нямам възможност да дойда до София,но подкрепям теб и идеята.Добре звучи.

Благодаря, момичета. Проблемът е, че като чуят за малко дете и въпросът приключва. Няма значение кога, къде, какво , колко, дали... Щом стигнах до варианта да си крия 2-те висши и пак нищо да не става... Иначе се съдрах да ходя по интервюта. За такъв период, честно, може би няма човек, който да е ходил по толкова интервюта. А на малкото места, където успея да се докопам, все нещо изниква