Клуб на самотния родител – да се преброим и опознаем! - ТЕМА 2

[/quote]

Ами тъй като бащата на моя син е италианец и аз живеех там при него когато забременях - той уж се зарадва първоначално, но после майка му взе да го придърпва, да му говори, че е рано да имаме деца, да го настройва. Един хубав ден случайно подметнах, че имам малък порок на сърцето и тя..нищо. След 2-3 дни без да ме питат ме дали искам дали не искам ме заведоха в една частна болница да ми контролирали порока на сърцето понеже не било хубаво за бременните.
Първото нещо, което ме озадачи беше, защо отиваме в тази болница по никое време - в 8 или 9 часа вечерта - всички коридори бяха пусти, нямаше я даже касиерката и ми се стори, но майка му на БНД ми обясни, че това бил семеен приятел доктор и той сам си предложил услугите защото при бременност сърдечните проблем можело да се задълбочат. Както и да е....
Направи ми този снимки, доплери, всичко - гледа ги гледа ги и почна да цъка и да се вайка и аз го гледам изпитателно и питам какво вижда, дали вижда нещо обезпокоително...той заяви , че имам 3 клапи с незнам какъв си пролапс и не било препоръчително да задържа бебето с такива показатели.....аз щях да припадна там....знаех за един порок, но за 3 чак пък не знаех, че имам....и той ми показва някакви сенки на снимката - ето тук единия, тук другия, тук последния и на мен ми се дорева....освен това ми говори с някакви докторски термини на италиански и аз нищо не разбирах от почти половината, което ми каза и треперих като лист....
После у дома ме хванаха на къс пас цялата фамилия , казаха колко били загрижени за моет здраве и как не искали да са отговорни ако ми станело нещо...аз мислих мислих, събрах смелост и се обадих на майка -  разказах и всичко и тя каза, че няма такова нещо и за тяхно  мое спокйствие да си дойда тук за да си направя пълни изследвания, които все пак да разбирам....така се прибрах в България....уж за малко да са спокойни....направих си 1500 изследвания и нито следа от трите пролапса , които ми диагностицира италианския "доктор" 
Попаднах на един доктор тук - светило в кардиологията и се оказа, че той е специализирал точно в италия и ми каза, че в италианските болници този, който прави снимката не прави диагнозата, а слага снимката в пликче, което се занася при друг доктор диагностик , който консултира и съобщава на пациента диагнозата...с две думи този дето ми е направил доплера не е трябвало изобщо нищо да ми показва по снимката и да ми обяснява, а да ме прати при своя колега диагностик.....нещо което не се случи.....

И така - този псевдо доктор ми даде псевдо диагноза за да придизвика псевдо загрижеността на италианската рода , за да изценират още по псевдо извинението си да се оттърват от мене и бебето...

Почувствах се погнусена, предадена.....почувствах се ужасно как може да се играе със здравето....
Това е историята за доктора
[/quote]


Божеее, Линда!
Аз на твое място нямаше да допусна да видят детето! Като цяло съм много добродушна и внимателна, изобщо не съм злопаметна, но такова нещо не мога и да си представя. Да си измисляш болести за някого друг, с цел да убиеш едно бебе, щото не ти изнася?!? Направо не мога да го опиша, думи нямам, наистина! Не, правила съм толкова добрини, нахора, които са ме шамаросвали, но ако ми се беше случило на мен нямаше да видят това дете, как въобще си мудала да го припознае!?!

Боже, боже колко малоумнини, тъпи, подли и жалки душици имало по тоя свят. Наистина нямам думи.

Нашето БНД пък и вчера и днес се беше развънял. Зор да се виждаме и това е. Хич, ана хич не щем да му гледам тъпата физиономия.

Има ги тук такива има ги и по целия свят - но аз попаднах на баш най- проклетите италианци. По принцип семейството и децата в Италия са свети - фамилията е на първо и единствено място, за децата да не говорим...

Кими , а вашето БНД някъде около вас ли живее? Да не би да ви е видял? Малкия е голям бонбон....

Не. В друг квартал е. От време на време му прищрака нещо и вземе, че се раззвъни. Наскоро ей така звънва и запопва с едни реплики от сорта на това, че понеже истински ме обичал и затова нямало да се събираме понеже ако сме заедно съм щяла да се мъча, а той не искал това за мен, а искал да бъда щастлива. И любимото разбира се как аз с моето поведение съм го потикнала към друга жена. Той за да е с нря аз съм виновна. Получавамси от време на време факсове човека.

Оф, аз заради това ядене на малкия сам с баба ми пак и отново се изпокарахме. Много ми е кофти сегаза всичко и до преди малко надуеах гайдата и буквално като магаре съм циврила.

Какво му е на яденето?Злояд е или бабата го тъпче много? Или готви кофти манджи?

Мъча го поне закуската - попара с лъжичката сам да яде. Другите яденета мунги набутваме в устата. Той не ще сам дса яде. Аз му се карам. Бабата се домъкне и ми оборва авторитета пред него. Аз съм казала сам да яде, тя пред него ми казва да го храня. После защо е разглезен. Само ходи и мрънка тази жена. Тука за всичко се бъркат, ама какво да направя като съм зависима изцяло.

Не може ли да се разбереш с бабата предварително , че искаш да се храни сам.Поне едно ядене ,като за начало.Ако отидете на заведение за бързо хранене само двамата там няма ли да се нахрани сам?Поръчваш супичка например.Хич ли нямаш възможност да оставаш сама с детето?

Точно това ме заболя устата да обяснявам. Как малко по малко трябва той да се приучава и да придобива навици. Ма горкото детенце нямало апетит. А аз видиш ли каква съм го мъча и не правя нищо да му подобря апетита. Нямам възможност изобшо да съм сама. Тя не излиза от вкъщи бабата. Като се прибере майка ми от рабита започва да и се оплаква от мен. Па после майка ми идва и с мен се разправя. Аз си го изкарам на детето. Той чък на бабата и ей така вече 4-та година се въртим и нищо не се променя.

Изобщо ли нямаш вариант да се преместиш ,отделиш?Тавански стаи ,партер...то и детето ще лудне от толкова акъл ,кого по напред да слуша?
Твоя бивш ,като иска да си щастлива без него една квартира дали не може да плаща за да ти е пълно щастието?
Няма ли вариант да делиш квартира с някого.Кофти е ,но поне с детето няма да ти се бъркат.

Ох, Кими, позната история!  Освен да ти съчувствам, съвет не мога да дам, защото и на мен много ми се месят и малечка сме я разглезили по тази причина. Поне със самостоятелното хранене нямаме проблем. Тя обича да се храни сама. Понякога й помагам, защото супите ги разлива от лъжичката, ако са по-редки, но като цяло е на етап, когато всичко иска сама да прави. В ясла няма шанс да ни приемат, вече не се  и надявам, но ако все пак стане чудо, съм спокойна, че се храни сама и пие от чашка. Учим се и на гърнето в момента, но там е по-сложно и не знам ще свикне ли скоро да си казва.   

Я и аз да се включа в кюпа за разглезените от баба и дядо деца - моят авторитет се боря със зъби и нокти да го имам , но....забележките са безкрайни . Кими, Пандичке разбирам ви напълно....
Имам чувството , че нищо не правя както трябва, все нещо съм забравила, все не съм се сетила да направя....и всичко това пред малкия, който естествено, че като чуе дядо си примерно да ми се кара пред него за нещо се чувства моменталически защитен и почва да прави каквото си иска.
За отделяне мога да помисля, но ще мизерстваме при наличен дом, който имаме налице но заедно с родителите. Тъпо е да мизерстваме, но е и тъпо да ми се срива нон стоп авторитета пред това дете и да трябва да повтарям по 100 пъти и да водя нон стоп спорове за това как сама да си го възпитавам, но и не мога без тяхната помощ...трудно е....наистина няма пълно щастие.

Кими ти си първата жена, за която чувам , че е пратила мъжа си в обятията на друга жена...
и първата, която ще е щастлива със саможертевата на БНД да стои далеч от теб щото така ще си по-щастлива.

О, да, това ми е любимото. Всичко правя грешно, защото не го правя така, както са го правили докато са възпитавали мен някога.

А какво разбирате под мизерстване?
Тези хора няма ли да ви помагат пак като се изнесете?Който може да се изнесе.
Пример,че да се изкажа по лесно.
Жената с детето живее сама.Разходите ток,вода..се поемат от родител.Или като закъса и се дават някакви пари.Може и продукти.
Така всички са по спокойни.

Вие нищо не знаете. Според бившия аз съм виновна за всичко. Той и сегашната си ,, жена,, не можел да я понася, но понеже вече имал дете трябвало да я търпи. Но за да се стигне до там той да е с нея аз съм виновна понеже все съм искала от него да ме остави. И той най накрая се принудил. Ама така убедително ги плещи тези, че ако не ни познава човек ще се усъмни в мен.

Точно сега както съм и без работа абсурд да се изнеса. Мен много ме яде влошеното здраве на малкия. Ако той е добре то следователно и аз ще съм на работа и няма толкова вкъщи да се задържам. Просто на тоя етап не мога и да си помисля за изнасяне. Тя една псевдо приятелка ме критикува що не съм си намерела мъж и така да си уредя изнасянето. То така лесно става това намиране. А и не искам от една зависимост в друга да отида.

Кими спокойно.Не се ядосвай на детето.
Нов мъж не е вариант да се отървеш от сегашното положение.Аз познавам поне 2 жени ,които са по-зле и от вас ,защото са лежели на гърба на мъжа си.На 30+ години ,не работили поне 5-6 г назад,
изгубили и социални контакти, и работа не могат да намерят по ред причини,и трудови навици нямат...
А твоя бившия направо цепи мрака с тези изказвания.Представям си го и ме напушва смях...Знам ,че не е смешно.