За спорта, образованието и границата между тях

Jesus само това ли прочете от целия ми пост........я се върни да го дочетеш.....
Оценяването в България т.е. да те изпитат за деня и да ти поставят оценка на урока за деня и един два назад, например, и да ти пишат шест ......няма нищо общо със начина на изпитване в Кипър ......тук се преподава три месеца, след което следват две контролни на цееееееелия материал от три месечието който написал написал това е срочната оценка, тук няма матури, няма изпитване по желание когато си се подготвил......Можеш да анулираш оценка за срока следва контролен тест на целия материал - това се прави във много редки случаи например операция или отсъствие в чужбина за дълъг период ........така е при нас оценяването.....едно 95 процента от юношите посещават следобедни занимални-частни в които им се ДОУБЕСНЯВА каквото е трябвало да научат сутринта например... за съжаление такава ни е системата...........
Вариант за шест е да Изоставиш спорта и да ходиш по цял ден на училище до късно вечерта, или да се запишеш във частно училище където само годишната такса ти е 5000-7000 евро зависи в какво си се записал.......частното училище е непосилен вариант за повечето родители тук .........Образованието при нас е скъпо и не е въпрос на какво искаш като родител а какво можеш да си позволиш да платиш, тъй че за нас 4,50 на предмети като физика, химия, биология и т.н. и 5-6 по английски, гръцки, математика са си направо И Д Е А Л Н И. .......а сега като приключихме със оценките ако искате мога да обясня и как се провеждат тренировки и какво се изисква от един спортист за да премерим везните и да видим за трите години които говоря от 15 до 18 къде ще натежи везната .....училище-спорт.

Кати Шест, не правиш услуга на каузата си 

Имам какво да кажа по темата, но ще се огранича само с  личното си мнение, че е възможно да се съчетават успешно сериозно трениране + лагери и отговорно, и резултатно учене.
Предвид факта, че темата е пълна с мнения на хора, които нямат пряко отношение към въпроса, прозира заяждане на дребно и "хващане за думата" аз нямам никакво желание да пиша подробно. Учудвам се дори от къде Кати и Амбър намират нерви да продължат.

  Зарадвах се на темата, защото ме вълнува също. Стигнали сме един етап, но не знам как ще бъде занапред. Мислех, че ще се включат ангажирани хора и ще се дискутират възможности. Не се получава. Тези деца, най-малкото заслужават уважение. Не им е лесно. Но не се отказват. Жалко е, защото са нашите деца. Радвам се на математиците, на децата които се изявяват в изкуството,на всички деца, които се опитват да опознаят света, както се радвам и на моето дете за успехите му. То не бяха наричани идиоти, безхаберни родители, обречени на неграмотност. Но пък толкова могат някои хора, толкова показват. Въпрос на избор и на приоритет, както се казва.

Всеки е в правото си да изрази мнението си, дори и с риск някой да бъде обиден.
Аз, да си призная честно, надявах се точно Амбър да дойде и да сподели подробно ежедневието на сина й и нея самата. Защото е факт, че подобно интензивно натоварено ежедневие е споделено и трудно осъществимо без логистичната подкрепа на възрастен.

Имам две деца, които започнаха за развлечение тренировки по различен вид спорт. Ако трябва да съм точна, едното са народни танци. Случихме обаче на школа и хореографи, бърз и отчетлив напредък, пътувания, участия. Другото започна с худ. гимнастика, уж за раздвижване, и сега е в залата- на няма и шест години е, тренира по четири пъти седмично. На есен започва и училище ... И се започва- кръгът се завърта, хем има учене, хем здрави тренировки.

Сега на голямото предстои участие в чужбина- съответно едноседмично отсъствие, а преди това тренировки всеки ден по поне четири часа, НВО и три изпита по математика + един входен тест за определено училище. Ако се справи- да върви напред със същия интензитет. За момента детето и дума не дава да се отвори за спиране от репетиции.

 Касита, много харесвам народните танци. Може да стане любов за цял живот с емоции, които  не могат да се заменят. Всъщност първото, което избрах за детето ми бяха народните танци. На 5 години го водех в един от най-добрите ансамбли в града. Мислех, че ще бъде пленен Освен любовта към танца се надявах да намери и да запази за дълго време колективния дух, който има в един ансамбъл. За съжаление след една година висене в залата, детето каза, че изобщо не му харесва. Тогава тъкмо беше започнал ужасващите за мен скокове във въздуха и както бяхме с екипа за танци, направихме завой към залата за спорт.
  Наши близки приятели отгледаха две дъщери танцьорки в същия ансамбъл в града. Репетиции, пътувания, освен това ходеха и на плуване два пъти седмично. Той нямаше кола тогава и логистиката ставаше с колелото. Двете завършиха английска гимназия. Едната завърши СУ - приложна математика и сега е уважаван специалист. Другата е студентка в момента в Дания. Прекрасни деца са.

  Ние започнахме акробатиката на 6. Всекидневни тренировки. До 4 клас изобщо нямаше конфликт с училището. Матурите не са проблем. Ще се справи детето. За изпитите - успех.

Ъ?

Gerka благодаря за подкрепата...... ......определено спирам до тук, няма смисъл......

Касита явно едното ти дете е артистична натура - танците ......чудесно....... , а другото е по спортно - худож. гимнастика.....красив но и пълен със лишения и много тренировки спорт. Единственото, което мога да ти кажа като съвет е да бъдеш ТИ силна от тук нататък, идват много усилия, нерви и безсънни нощи - особено преди участия...........Можеш само да ги подкрепяш и да им вярваш че ще успеят .......

Що се отнася до дневната програма си е направо по часовник.
Аз съм също с две деца .............големия футболист-професионално (вече обсъдихме), малкия китарист-свири за удоволствие, и футбол-на вратата, пак за удоволствие ................
Напоследък и аз се затруднявам със програмата ......добре че съм със кола иначе няма да успея......тичане е от сутринта от 6 до късно вечерта......аз работя на половин ден до обед, докъто са на училище и после след обед тичаме по програмата за деня. Нямаш време за отдих .....веднага след като се прибереш във къщи се започва готвенне, чистене, пране и т.н. докъто не заспиш права някъде  ....това последното е шегичка 

  Кати6 при вас изглеждат наистина трудни за съвместяване училището и спорта. В България ми се струва по приемливо като възможност. Досега не му се е налагало да отсъства непрекъснато от учебни часове за повече от седмица. Тренировъчните лагери са в града обикновено и залата и училището ни са много близко, което е голямо предимство.По предмети като математика,БЕЛ и езиците гледаме да не допускаме отсъствия накуп. Контролират ги минимум през седмица с тестове, контролни, съчинения или преразкази, които никак не са елементарни, така че ако нещо изостане веднага има индикация. Европейското ще е в началото на учебната година и ще се загубят две седмици от 15 до 28 септември, обаче се надявам да успеем с преговора преди това, а и  мисля,че тъй като системно учи с разбиране ,няма да е изостанал.  Живот и здраве малко се притеснявам за световното, на което също се готвят да отидат. Далечна дестинация(Китай) и е  през учебната година. Това ще е най- голямото отсъствия, между две и три седмици.
   При детския спорт състезанията са много малко. За навън клубове и федерации обикновено нямат средства да изпращат деца. Поне акробатиката , който не е олимпийски спорт е силно ограничен откъм изяви до 12 - 13 годишна възраст. При гимнастиката може би е по-добре, защото той е по-афиширан и успешен олимпийски спорт.  Нашите деца са участвали в изяви с гимнастичките на Илияна Раева. Много упорити тренировки, без почивка. При нашия спорт има доста изчакване и почивки. След всеки елемент задължително трябва да се почива, защото се изисква голяма концентрация и елементите са си опасни при липса на такава. Стресът за родителите е по-голям отколкото за децата при състезания. Поне при мен е така. И не става въпрос за класиране, а за това, че е сам на квадрата и прави нещо за мен изглеждащо страшно.

Амбър.....Световното в Китай
ще види и ще изживее нещо невероятно. Гледала съм два документални филма за китайските спортни гимнастици и подготовката им, започват от 5 годишни. Нямате предста за какви огъвания и разтягания говорим. Но излизайки вече за да изпълнят съчетанието е невероятно красиво и изпипано до съвършенство....Що се отнася до родителите, милите плачеха направо.
Наистина стресът за родителите е голям най-вече заради травми. Имали сме две много лоши травми които ни спряха първия път за два месеца а втория за три месеца от тренировки .......което не значи че лягаш на дивана а точно обратното ....ходихме на физиотерапии и раздвижвания и после в къщи обливане с ледена вода и масажи от масажиста на отбора......Посещава се фитнес зала в която се правят специални упражнения за да са подготвени мускулите и да не се отпускат...... Детето става нервно, нарушава му се режима, ужас, докъто възстанови напълно ритъма си на игра му трябват още месец-два зависи.
Стискам палци за отлично представяне, и без травми......
И храната незнам как ще му се отрази, малко е странна......

При нас в Кипър тренировката отнема повече време заради големите разстояния, и като прибавим и 40-42градуса лятото, караш си и се печеш ......не ти трябва плаж ......Стадионите са предимно за официални мачове, иначе всички отбори се подготвят извън града на други специално подготвени за това терени.....на ден в колата съм по три-четири часа, но няма страшно свикнала съм .......

Освен граница между спорта и образованието, трябва да се постави още една и тя е свързана с финансовите възможности на родителите. Имам примери покрай мен където се изсипват купища пари за частни уроци или спорт, а детето си остава с посредствени знания или успехи. От друга страна не смятам, че високи продължителни резултати са възможни без значителни средства. А трудно ще ме убеди някой да наливам пари в спортни занимания. За мен този избор на житейски път е възможно най-ограничен и не искам "бивш спортист/настоящ треньор" да е единственото, което ще стои пред сина ми.

Да, Касита, в дългосрочен план едното е за сметка на другото. С някои малки, малки, малки изключения. 

     Китайската мъжка четворка е световен шампион. Преди две години играха в София и имахме възможността да ги гледаме на живо. Изключителна техника.

   За сега няма чак толкова разходи покрай спорта. Плащаме такса 30 лв месечно. Тези, които учат в спортно училище не плащат. За състезания до преди две години не плащахме нищо, защото в клуба имаше постъпления от общината. За турнирите не мога да се сетя, но не винаги сме плащали. За лагерите преди европейско и световно се плаща, но избират евтини варианти. Поне досега състезателите избрани от федерацията да представят България на европейското и световното не са плащали за тях. Поне от нашия отбор, който представляваше половината национален. Като в това се включват доста скъпите им екипи и трика. В началото на миналия месец ходиха по покана на италиански и германски клуб на два турнира, но платихме само самолетните билети под 200 лева. В Италия и Германия ги поеха две седмици изцяло на тяхна издръжка.
 
   

А при нас разходите са солидни. Таксите са жълти стотинки.
Обаче идват на дневен ред тренировъчни лагери, турнета, състезания, концерти, които сами си плащаме.
За миналата година цената, която сме отделели за голямото дете за спорт, минава 1300-1400 лева. Сега ще е още по-скъпо, защото ще пътуват по надалеч. Честно казано си тежи. А идва и малкото по реда си.

  За съжаление клубните изяви се поемат от клуба и ако няма спонсори са ангажимент на родителите.  Ръководителте на клубове трябва да са освен треньори, педагози и мениджъри. Познавам деца, които тренират тенис и са републикански състезатели. Там пък е страшно.
   Нашите състезатели не пътуват. Готвят се за един турнир международен, който е в страната, републиканското и най-високия ранг състезания - Европейско пръвенство и Световно, които се редуват през година за младежи .   Но тези От една страна е добре, защото се пътува по-малко и остава време за учене, от друга децата нямат толкова опит, когято излязат на голямото състезание. Въпреки всичко почти всяка година се връщат с медали. Почти всяка година ги канят италианците, германския клуб, белгийския, а тази година намериха и датски фенове, но там ги поемат и тези пътувания са през ваканциите обикновено. При мъже и жени е вече друго - те имат поне няколко международни големи състезания и всичко плаща федерацията.За България са мъжката четворка(сборна от няколко клуба) и смесената двойка от Русе. Спортът ни е почти бутиков и няма голяма конкуренция. Шепа деца тренират години наред за да излязат да представят страната след 12 години.

В момента се справяте, ако не се лъжа, сте в четвърти клас. Обаче от пети клас нататък започва голямото учене. Тъкмо през тези 4 години ще е голямото натрупване на основите на всички науки и в седми вече ще ви е много наболял въпросът дали да хванете професионалната пътека и  да остане ученето на втори план, или да откажете спортната кариера. седми-Осми клас е вододелът и именно тогава повечето младежи се отказват от спорта, защото виждат, че ученето им е важно. Няма как хем да си редовно на училище, хем да покриваш материала, хем да си по тренировки и състезания. Просто няма такъв филм. Ти сама пишеш за уговаряне с учителите и т.н. Обаче от пети клас нататък, да не говорим за гимназия, вече на никой учител няма да му дреме. Трябва детеето да е нещо изключително, за да се справи. Много често учителите си затварят очите заради спортната слава. Хубаво даваш примера с лекаря и спортното училище, но както виждаш, нее е станал професионален спортист, а най-вероятно са го натиснали здраво за ученето.

За завършилите езикови и т.в. гимназии съм доста скептична. Познавам няколко случая, в които са завършили въпросни гимназии без да са им видяли очите там повече от два пъти.

Не виждам смисъл да идеализираме нещата. Около 90 процента от децата и младежите в спорта, стига да не са ги оставили да преминат критичната точка, в пубертета вече се отказват и си сядатт на задника да учат. А и тогава вече е очевадно ясно кой ще е шампион сред възрастните и ще е професионален спортист и кой губи всички шансове.

Извинявам се, сега прочетох, че завършва пети клас. Лично за мен, ако в пети клас дете завършва с няколко петици (не с една, за която да кажеш, че е случайно), това вече е леко изоставане с усвояемостта на материала и стабилността на знанията. До седми клас материалът и натоварването ще са още по-големи и при равни други условия, петиците трудно ще станат шестици. Петица за годината означава, че детето има пропуски. Несобено сериозни към момента, но тези пропуски си стоят и се трупат, а ако са по няколко предмета, това вече има кумулативен ефет.