Публикувана: 20 апр. 2015, 20:39 ч.
Последно мнение: 5 май 2015, 21:28 ч.

За спорта, образованието и границата между тях

8 184
145
1

1
...
5
6
7
...
10
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да се определи границата между спорта като хоби и сериозните тренировки?
Какво е важно при преминаването от упражнения за здраве към сериозни тренировки?
Какви са последствията от намаляване на участието в състезателни тренировки за млади спортисти?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да се определи границата между спорта като хоби и сериозните тренировки?
  
  Границата между спорта като хоби и сериозните тренировки може да бъде определена чрез балансиране на удоволствието от заниманието със значението му в други аспекти на живота, като образование. Когато спортът за здраве стане по-сериозен ангажимент, родителите трябва да преценят дали детето е готово за това и какво е по-важно: спортът или образованието.
- Какво е важно при преминаването от упражнения за здраве към сериозни тренировки?
  
  При преминаването от упражнения за здраве към сериозни тренировки е важно да се вземе предвид желанието и потенциалът на индивида, както и балансът между спорта и образованието. Родителите трябва да преценят дали детето е готово за по-сериозни тренировки и какво е приоритет за тях - спортът или образованието.
- Какви са последствията от намаляване на участието в състезателни тренировки за млади спортисти?
  
  Намаляването на участието в състезателни тренировки за млади спортисти може да доведе до намалени възможности за участие и евентуално отказване. Това може да доведе до разочарование и намалена мотивация за спорта. Освен това, по-малко тренировки могат да повлияят на развитието на умения и потенциала на младия спортист в спорта.
- Как да се намери балансът между спорта и образованието?
- Какви са ползите и рисковете от сериозните спортни занимания за деца?

# 75 2 май 2015, 09:22 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: gerka в чт, 30 апр 2015, 18:00

Имам какво да кажа по темата, но ще се огранича само с личното си мнение, че е възможно да се съчетават успешно сериозно трениране + лагери и отговорно, и резултатно учене.
Предвид факта, че темата е пълна с мнения на хора, които нямат пряко отношение към въпроса, прозира заяждане на дребно и "хващане за думата" аз нямам никакво желание да пиша подробно. Учудвам се дори от къде Кати и Амбър намират нерви да продължат.

И в спорта, и в изкуството..., от един момент нататък схемата е все една и съща - трябва да се избере между спортната или кариерата в изкуството, или солидната общообразователна подготовка. И за зла беда, това се случва точно в пубертета, точно на по 13-14, когаато става и кандидатстване в гимназии. Ресурсът е ограничен. В трупането на знания е като в спорта - трупат се упорито, систематично, капка по капка. Наваксването е трудно, ако нещо вече се изпусне.
Нормално е един родител да споменава успешните примери и да не му се ще много да отчита и неуспешните, в които се върви здраво по спортна кариера в детските години, и в младежките, и накрая нито кариера, нито стабилни знания за образование.

# 76 2 май 2015, 10:11 ч.

Русе
Мнения: 12 236

   Според мен освен да се натиска, трябва да се следва и потенциала и заложбите на детето. Добре е да не изпускат периоди. Аз също съм много загрижена и искам да получи най-доброто. Не съм сигурна какво точно ще стане след две три години.Но всеки има шанс и няма точни формули за успех.
   На 13 -14 години за спорта е ясно - какви са възможностите и детето и родители са наясно колко усилия и жертви се правят.А те са огромни. В повечето от случаите ,ако не спортуваше, изобщо няма гаранция,че щеше да учи. Ако спреш една интензивна активност се появява един вакуум, който обаче не се запълва точно по начина, по който ни се иска.
   Имам поглед вече около 5-6 години от развитието на децата в спорта на моето дете. Деца, които са на-най-високо ниво, печелили медали на Световни първенства. Някои от тях не заложиха на образованието. Сега пътуват и играят професионално. За мен това не е добър избор, но пък често съм говорила с някои от тях, и казват че правят това, което винаги са искали да правят. Родителите им са много далеч от интересите им и никога не съм ги виждала в залата. Доста от бившите състезатели са студенти - педагогика, кинезотерапия,екология,Натфиз.Едната завърши миналата година МГ - Русе, училище с национално признание. Преди две години на ДЗИ един от състезателите изкара две пълни шестици. Много пресен пример ми е партньорът на моето дете.Сега е в 11 клас. Много умно дете, от малък град, изпратен на 11 години точно за да стане шампион. Много пъти съм спорила с родителите му и съм се оптивала да го амбицирам, учила съм с него и му предлагах да смени спортното училище с друго, защото детето има потенциал. Той не пожела. Но съм сигурна че ще продължи да учи.

# 77 2 май 2015, 10:20 ч.

София
Мнения: 62 595

продължавай да държиш са ученето! Сега детето влиза и в пубертета, до голяма степен пубертетът решава въпроса със спорта. Peace

# 78 2 май 2015, 10:50 ч.

Larnaca, Cyprus
Мнения: 435

Разходите с година на година се увеличават момичета. При нас клубовете поемат само екипите, които дефакто се плащат от спонсори, оттам нататък всички пътувания, разходи по лекари, масажисти, дори бутонките (които се сменят на всеки два месеца защото за нищо не стават а да не говоря чe са над 200 евро при нас), се поемат изцяло от родителите. Пътуванията в чужбина се правят групово за целия отбор и обикновенно са на по-добри цени, някои от родителите се възползват и пътуват със отбора особено ако децата са по малки.
От 11 години нататък си проличава дали детето има талант и си заслужава да продължава. Ние започнахме от 6годишни тренираха 22 деца всички се познавахме, родителите и децата имам предвид. До 11 тренирахме на едно и също място. От там нататък всеки се разпръсна в зависимост от финансовите възможности а също и от изявите на детето. При футбола от 11 нагоре не е въпроса къде искаш да отидеш а от кой клуб ще те повикат. Там става въпрос вече за обещаваш талант, който разбира се не можеш да знаеш как ще се развие.

извода за мен е следния...

Пубертета е трудна възраст, много от децатат избират това което им харесва, за някои е ученето за някои спорта за някои музиката и изкуствата. НЕ ПОЗНАВАМ родители и аз включително, които не са се опитвали по всякакъв начин да накарат детето да клони към науката НО в крайна сметка ТО избира, колкото и да не ни се иска да е така.......има и единици на които ИМ Е НАЛОЖЕНО да правят това което не искат .............но рано или късно детето ще се разбунтува и ще отговори....
"Аз имам мои мечти няма да изпълнявам твоите, мамо или тате"

# 79 2 май 2015, 11:46 ч.

Мнения: 10 547

Забравих да спомена нещо много важно, що се отнася до танците на голямото- хореографът наказва с отстраняване от репетиции тези с оценка под 4.
Момичето с най-висок бал от девойките в София на матурите след седми клас м.г. посещава същата танцова школа, не е пропускала репетиция и участие, отделно е активен състезател на мат. прояви, ученичка към настоящия момент и в периода 5-7-ми клас на СМГ. Т.е. може.

# 80 2 май 2015, 11:58 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: Касита в сб, 02 май 2015, 11:46

.... Т.е. може.

Разбира се, но такива деца са единици - еднакво амбициозни и последователни в у-ще и залата. На мен най-голямото ми притеснение би било, че една травма може да те изкара напълно от пътя на професионалното развитие и тогава какво правим?

# 81 2 май 2015, 12:21 ч.

София
Мнения: 62 595

Не искам да подценявам танците, но танците са си танци,не са като спорта - в танците по подразбиране рядко има състезателен елемент (освен в спортните танци, които са състезателни бай дизайн). Спортът е бизнес, неговата идея е състезанието и печеленето на медали. Извинявам се, че се изразявам така, но се залага на спортни състезания, а не на танцови. Професионални танцьри стават тези от хореографското училище, а останалите са наясно, че е хоби.

# 82 2 май 2015, 13:19 ч.

Мнения: 10 547

Напротив. Има състезание и то е между отделните ансамбли. Отделно са т.нар. надигравания.
Къде ще те поканят на турне, на кой фестивал ще те поканят, на кой концерт ще те поканят да танцуваш ...
Отделно не иде реч за превръщане на танците/спорта в професия, а за времето, което отнемат сериозните тренировки и как влияят те на ученето.
Иначе може и спортно училище да завършиш, а след това НСА и да нямаш никакъв досег и на милиметър с професионален спрот.
Имам и друг пример- на завършил НУТИ и ден не танцувал извън училищните мероприятия, а след края на гимназията никога вече.

# 83 2 май 2015, 13:32 ч.

Larnaca, Cyprus
Мнения: 435

Цитат на: Касита в сб, 02 май 2015, 11:46

ученичка към настоящия момент и в периода 5-7-ми клас на СМГ. Т.е. може.

До седми няма никакъв проблем ние бяхме с пълно шест. Peace

....ежедневни тренировки по два часа плюс мачове във събота и неделя ...а да не говоря че в къщи заради него направихме задния двор със изкуствена трева и между ученето беше вън и правеше сам дрибли със топката с часове.....на 40-43градуса лятото...... #Crazy

.....то си беше направо страст.... ooooh!

.......ако детето иска може да го постигне.... Peace

# 84 2 май 2015, 13:47 ч.

Русе
Мнения: 12 236

След седми клас стават и по самосотятелни и по-малко допускат да ги насочваш. Напълно е възможно в 8 клас да не мога да настоявам и да натискам както ми се иска.

Танците са не по-малко ангажиращи от спорта. Бих казала, че имат даже повече участия и ангажименти с отделяне от училище. Мисля,че се гонят двете активности вече по ангажимент и по натоварване.Но при спорта има по-продължителна и натоварваща подготовка. Оценява и се наказва всяко отклонения от допустим ъгъл, всяка част на тялото трябва да има точно определена конфигурация при изпълнение на фигура. При нашия спорт има и хореография и танц.Тренировките са всеки ден двуразови за да е равномерно и постоянно натоварването предполагам, но се работи предимно така - сутрин по два часа и вечер или следобяд два-три часа. Преди сериозно състезание може да отидат към 8 часови тренировки за седмица две.Ваканции и почивки за повече от седмица не се допускат по принцип целогодишно. Ако се наложи се дава комплекс от упражнения, които да се изпълняват, където и да си. Имаме си стоялка в къщи, която може да се носи навсякъде.

# 85 2 май 2015, 14:20 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: Касита в сб, 02 май 2015, 13:19

Мисля, че ме разбра какво имам предвид. В случая с танците, или ставаш професионален танцьор, или хореограф, или ти остава хоби, а учиш и работиш нещо друго. В танците не е толкова силно изразено, ако ще да имат всеки месец надигравания. В спорта е по-силно изразено и се играе на пари, а спортната кариера свършва много бързо. Като с децата-таланти във всяка област - докато е дете е нещо уникално, ръкопляскания, внимание..., но когато вече влезе в пубертета и в един момент вече не е дете, а юноша, и не е световен шампион, концертиращ музикант или звезда в киното, или пък звезда в науката, вече се превръща в обикновен тийн и трябва да се види какво се случва с обучението нататък.

Точката с професията сама си идва на дневен ред с времето. Ако една дейност е на първо място и/или гълта все повече и повече време, усилия и пари, то няма как в един момент да не се стигне до въпроса "а сега накъде?", защото с толкова много усилия и постигната експертиза, е напълно естествено да се мисли и за дейността като професия. Ако няма да е професия, то защо тези огромни ресурси да се хвърлят в тази дейност, вместо в основно обучение, което след това би довело до обучение за професия. В един момент какво ще прави, ще избира дали да отиде да се надиграва или да се яви на някакъв изпит или да ходи на курсове за матури и т.н.?

# 86 2 май 2015, 16:04 ч.

Мнения: 10 547

В даден момент ще стане точно така- хващам се за последното ти изречение. Това е и основата на темата.
Макар да може и да печели пари, да превърне танца в професия, независимо, че в основата на образованието му не се върти танцово училище.

# 87 3 май 2015, 19:29 ч.

Мнения: 4 210

Цитат на: Andariel в сб, 02 май 2015, 09:22

Цитат на: gerka в чт, 30 апр 2015, 18:00

Andariel , ти от коя позиция говориш? Минала ли си по този път /или твои близки/, или просто така по принцип като майка на деца на възраст над 14 години имайки бегли наблюдения от съученици?
Защо трябва да се изпуска нещо?
1 седмица отсъствие за лагер или състезание е напълно наваксваемо. Да не забравяме, че говорим за деца отлично организирани и мотивирани. Въобще не виждам причина да се изпуска каквото и да било. Аз говоря на база лични наблюдения. Не всички деца се справят и да права си, че много се отказват, Но категорично е възможно да се съвместяват двете неща в училищна възраст. За след 18 години вече трябва да се реши дали да се следва или да се става професионален спортист. Но дори и тогава пак има възможност да се съчетаят- бг мамите са добре информирани и знят, че в много университети по света дават стипендии на спортисти и ето ви още една възможност да се получи отлично образование и да се продължи да се спортува на високо ниво. В този случай спорта отваря нови врати.
Има възможности, това е истината, нека не обезкуражаваме майките на спортуващи деца, а напротив- Спортът е вероятно най- важната инвестиция в бъдещето на децата ни.

# 88 3 май 2015, 20:59 ч.

София
Мнения: 62 595

Докато се начуди до осемнасет, и то се дипломирал в гимназия! Ако е от типа "олимпийска надежда", може и хич да не ходи на училище, защото няма да има време. Ако прекарва по почти цял ден на тренировки, кога и как ще ходи на училище, ще прави контролни? А като се заредуват лагери и състезания? Неслучайно казах, че нещата са в една и съща матрица, когато се опре до превръщането на спорта/изкуството в първостепенна дейност. Няма как да си малко бременна - или си бременна, или не си, т.е. или си с двата крака в спорта/изкуството, или не си. А когато нещо извън образованието се превърне в основна дейност, то образованието страда, ако ще детето да е супергениално на мама от бгмамма.

Да, да, всичките деца са все отлично организирани! Сега остава да ми кажеш колко нашенци са отишли в чужди университети със стипендии като спортисти и какво са завършили.
А един марбот завива шоколада в станиол...

# 89 3 май 2015, 21:18 ч.

Мнения: 4 210

Говориш си общи приказки, лозунги разни, чула -недочула, разбрала- недоразбрала, незнаеща със сигурност. Личен опит- тоже нет.
В общи линии тезата ти е разбрана, даже си я повторила няколко пъти.

Препоръчани теми

Черен петък 2018

2 189
На пазар

Звездни компромати - Март'22

2 234
Развлечение

Нашите кухни - 81

755
Нашият дом

Търся електронна книга - 42

Причина:

Причина: