За спорта, образованието и границата между тях

Ок, щом казваш! Радвам се, че тезата ми е разбрана!

Може ли да бъдеш по-конкретна? Кои са тези хора, за които си сигурна, че нямат пряко отношение по въпроса?
А на дадените никове като пример какво отношение имат - едната е с все още малко дете и не знае какво би могло да се случи в прогимназия и гимназия, а другата е тотално неграмотна и неглижира образованието от нейна гледна точка и това, което е посредственото ниво ѝ е достатъчно.

Лиляна, постове като този подминавам.
Човек, който претендира , че държи на образованието очевидно смята, че то е достатъчно, и възпитанието е излишно. Постовете ти към други потребители са крайно неприемливи по моите разбирания, и моето възпитание не ми позволява да влизам в каквито и да е полемики с хора като теб.
Ненужно е.
За последно тук ще кажа, че е жалко такива хубави теми/биха могли да са полезни за тези, които  наистина са заинтересуваните/ да се опорочават по начина, по който се случва, а ти си един от виновниците са това.

Аз за втори път чета вече, че герка е с претенции към някои участници в темата, но отказва да даде конкретика.
Темата била пълна с мнения на хора, които нямат отношение. Защо? Кой решава кой може да даде мнение по темата и кой решава кой какво отношение има по темата?
Излиза, че темата е хубава, когато се говори за великите шампиони, но когато им кажат, че образованието минава на втори план, идва възпитанието и обвиненията в опорочаване.

Много лесно подминаваш постове, които не са ти са сгодата!
На мен също не ми отговори кои са тези нашенци, които са спечелили спортни стипендии по чуждите университети и какво точно учат. Защо? Защото нямаш нито едно име, а си пишеш общи приказки? Имаш ли личен опит от нивото на родител със спортна стипендия в чужбински университет, или просто си го споменаваш?

Темата пак си е полезна. Ако се пишат само супер-дупер случаите на олимпийците, световните шампиони и пр., темата нямаше да е полезна, защото щеше да представя изкривена картина, т.е. само успешните случаи, които са малко. Болшинството от децата-спортисти просто се отказват от активна спортна кариера, или защото като влязат в пубертета вече се вижда, че няма да станат световни шампиони в категорията за възрастни, или защото родителите натискат да се влезе в добра гимназия и да се наблегне на образованието. Допълнително се намесват и финансовият и логистичният проблеми, защото спонсори трудно се намират, а всичко гълта пари и време. Възрастни хора сме, трябва да имаме и тези неща, съвсем прозаични и житейски.

Спортна стипендия, спорт- плуване, държава, където е отишло момичето- САЩ, специалност- бизнесадминистрация, реализация- вече три години работи в голяма международна компания.

    Северина, скоро не е писала в темата, мисля има болен близък. Дъщеря и беше национален състезател по спортна гимнастика и се готвеше за университет в Америка миналата година, точно заради стипендията за спорт, освен за отличен успех. Другата семица във Варна се надявам да я срещна или да разбера подробности.
    
     Темата е започната точно по повод загриженост, а има ли такъв интерес в родител или в дете, начини ще се намерят и изборът ще бъде направен. И тук може да споделим кой колко се товари, кой как си разпределя времето, какви са успешните и неуспешните реализации в съответния спорт. Пита се, възможно ли е и се отговаря, че е възможно и е ставало, но всеки трябва да прецени цената.

  Но оставам с впечатление, че Анадриел и Лиляна пишете без да имате дори и бегла представа, за това кое кара едно дете да отива всеки ден в залата. Мотивировката е различна.Но това с шампиона, мисля,че е доста назад и не преобладаваща причина. Лично аз се надявам след няколко години да спрем с този спорт, най-вече защото не искам да се подлага на толкова продължително натоварване от един вид,обаче знам,че веднага ще дойде друг спорт.

Явно предния ми пост е бил предпоследен.

Всеки може да си пише каквото си иска, разбира се. Аз си решавам , че предпочитам да си съхраня енергията и да не взимам отношение повече.

Andariel , имена, ако ти дам какво ще ти помогне? Има много такива  студенти. Ти избираш дали да ми вярваш.
Наистина, не успях да напиша много повече от общи приказки и да кажа каквото знам по темата. Предпочитам да се съхраня.

 За който е важен обсъждания въпрос ще се справи и без моето мнение и опит, убедена съм.

 gerka, бих искала да споделям реален опит и знам,че ти си много ценен източник на информация. В наборната тема следя  Берг, Лалуни и твоето дете. Радвам се, че се справяте чудесно и се надявам и ние да успеем така. Така че, моля те прескачай мнения ако може, но пиши.

 
    Доколкото разбирам тезата на Андариел и на Лиляна е,че родители проектират амбиции върху децата, за постижения, и ако децата не станели олимпийски шампиони губели възможността за добро образование. Прекарвам ежедневно часове в залата и такава точно постановка не виждам.

едно, че проектират, дори без да искат, защото апетитът идва с яденето, и когато се вижда, че детето дърпа, на самия родител му е кеф. Другото е, че в спорта го има и това, че спортната кариера е много кратка, в повечето спортове се започва много рано и в пубертета вече минават в категория мъже/жени, и спортът или се превръща в професионален, или... Сори, ама може да има посредствен счетоводител, който да работи трийсет години, но посредствен спортист/музикант/актьор от детските си години, няма как да просъществува дълго време (дори посредствените музиканти и актьори имат повече шансове да се изхранват с изкуство, отколкото спортистите със спорт). А и едва ли самото дете и самият родител ще се задоволят, след колосални вложения от усилия, пари и време, крайният резултат на 15-17 години да е посредствен спортист, който няма никакви шансове тепърва да пробива. Затова в един момент започват да се пренасочват от един спорт в друг, а не към медицина или икономика, защото просто са изпуснали времето за усилено учене. В пубертета не само мускулите и моторните програми се усъвършенстват, но и мозъкът е в най-добрата си форма за интелектуален труд и трупане на знания. Точно гимназиалният етап е този отрязък от време, в което мозъците на младежите са като ферарита. Лично аз като родител не бих си позволила да пропусна този златен период за учене, защото натрупаното тогава трудно или никак не се наваксва като знания, като тренинг за възприемане и обработка на големи обеми разнородна информация, а то е основа за по-нататъшно развитие. Мозък, който е трениран да учи в детството, се справя доста по.добре от връстниците си в зряла възраст, които са гледали по-лежерно на ученето.
Отделно е това, че активният полупрофесионален или професионален спорт е рисков заради травмите, което допълнително усложнява нещата. Един активен спортист, който навлиза вече в нивото на възрастния спорт е в много по-рискова ситуация откъм травми, които могат да се окажат достатъчни, за да го извадят от спорта. И ако няма нищо друго, тогава какво се случва с този младеж или девойка?

  Andariel, искаш да кажеш, че по-добре от мен знаеш какво чувствам ли. Преди всяко състезание изпадам в  нервно състояние и ми се иска изобщо да не ходи. Детето помоли баща си, да не влиза в залата, за да не се скара с треньора, понеже баща му е бесен, че за поредна година не можа да го заведе на ски заради тренировки. Детето обаче каза, че избира тренировките. Освен това не на 15, а на 11 още е ясно това дете какво може да постигне. Тогава започва да се състезава в категория юноши. Следва категория младежи -след 12 години и след това мъже и жени - след 15. Моето дете се състезава в категория младежи от 10 годишна възраст и знам какво говоря. На 14 вече е ясно за какво може да се бориш. Инвестицията в спорта е инвестиция в изграждане на познание за себе си и възможностите, в търсене на среда - децата се подкрепят безусловно, грижат се едно за друго и са много близки .

  Познавам родители, които са бивши спортисти и искат децата им да станат шампиони. Но първо - те много добре знаят за какво става въпрос - минали са по този път. Второ - децата ако нямат възможностите, не могат да го реализират и съм свидетелка, как много такива родителски амбиции се разбиха само за 2-3 години, още в началото. И нито пари, нито родителски натиск помогнаха.

откъде да зная какво чувстваш! аз къде съм писала за теб? Защо скачаш?
Във всяка колективна дейност децата се подкрепят, защото това е лепилото, за да се получи общият резултат. Не разбирам с какво не си съгласна от написаното от мен. Може би това, което казвам за инвестицията и евентуалния посредствен резултат?

   
  Това с цел да ме засегнеш ли е.    Най-вероятно. Нищо от написаното от мен не го потвърждава, нито пък реалността, която е известна.    Не скачам, а реагирам на некоректно и неправилно твърдение. И говоря от опит, нещо, което ти очевидно нямаш.Защо си мислиш, че шампионската титла дава някакъв резултат. Нищо не дава тя в повечето случаи. Един престиж в очите за ден два, до месец.  Инвестицията е единствено в развитие. И не се изразява в пари. Изразява се в тревогата и тичането ни след тях за подкрепа.
  Ще прескачам вече постове. Много открит човек съм и мислех, че и другите са добронамерени и искат да помогнат. Явно съм наивна. Много грозно отношение, когато става въпрос за деца. Децата не са марионетки, без мнение и позиция. Поне моето не е. Явно във форума, който е за децата ни, някой просто си чеше нещо си. Крайно време е това да спре да ме касае.

  Вече в няколко теми,констатирам определено присъствие . Няма понятие от материята, нищо конкретно не се казва, но се атакуват потребителите за да се провокира някаква защита защо изобщо са повдигнали тази си тема. Нездраво , да не кажа маниакално поведение. Но форум е, явно и всичко може да се изсипе.
 

Защо да те засягам? Защо смяташ, че всичко, което пиша, трябва непременно да е лично към теб и сина ти? Както казват децата, светът не се върти само около теб и твоето дете! Прескачай каквото искаш, но няма да ти позволя да ме обвиняваш, че пиша нещо за теб и детето ти! За откритост, може и да си открит човек, но не си мислИ, че всичко написано се отнася до теб! 

 Кажи ми, кое относно инвестицията и резуртата не е вярно, както съм го написала? Най-малкото няма как дори теоритично всички спортисти да са супер, да няма посрествени, защото във всяка популация има такива. Много ти се иска някой да си чеше нещо си, ако нещо не ти харесва. Можеш ли да кажеш, че всички са все шампиони? Че, те, ако бяха, трябваше само медали да им дават и призовите места да не са 3, а 30 или 300, или колкото са всички участници поне в един турнир!

Амбър, прекалено лично приемаш темата.
Не можеш ли да допуснеш, че има и родители, които не се интересуват от резултатите в образованието на децата си, когато имат резултати в спорта? Не виждаш ли, че някои са готови на всичко, дори да излъжат за да си бутат детето напред към това, което после ще им донесе пет минути слава, че са отгледали шампион?
Има такива и аз прочетох поне един такъв в тази тема.