Изказах се също така, че отношението на акушерката - отношение на грубост като вече широкоустановена професионална норма, която поради някакви дразнители и подбуди преминава границите на "допустима" и става "недопустима" - пълзи много системно и все по-всеобхватно из цялото лекарско съсловие. И ако ние говорим за това като изолиран инцидент, само защото в момента това е инцидента, който е придобил публично значение, ние неглижираме цялостния проблем на все по-дълбоко потъващата в блатото хипократова клетва, която всеки медицински служител полага.
В България ние обичаме да прилагаме двойни стандарти, да прибягваме до саморазправа и да наказваме конкретни хора избирателно. Може би е време да започнем да променяме нормите, ценностите и всичко това, което ще ни предостави по-здравословен климат, а не климат, в който хорската психика е винаги на ръба. Защото, ако не смятате, че хорската психика има значение и ние сме просто роботи, които се програмират да издържат на всичко, бъркате. В желанието си да изтъкнете колко виновна е акушерката, неглижирате важни общественозначими проблеми. Печелите краткосрочно, но губите дългосрочно.
Затова подчертавам - не я оправдавам и защитавам. Но каквото се е случило, се е случило. Назад нищо не може да се върне. Но можем да я накажем и забравим до следващия случай или да използваме възможността да се опитаме да започнем поне да препрограмираме сбърканата реалност, в която се намираме.
