Скрит текст:
Не си противореча в нищо. В първия си пост в темата казах, че е нужна социална промяна. Тази социална промяна се свежда и до това да се вземат всички фактори, които могат до доведат до подобни инциденти предвид, за да има рамка на превенция, а не единствено реактивни рестрикции пост-фактум. Да, можем да си дрънкаме добезкрай като папагали колко жестоко трябва да бъде наказана акушерката, но как печели обществото от един климат, който си остава същия. Следващият инцидент, със следващия изперкал, е зад ъгъла. Когато дискутирате колко нямат значение смените и онова измислено според вас нещо burnout, реших да питам колко от вас са минали през burnout. Не просто чули или предположили, а наистина ПРЕМИНАЛИ. Защото ако не сте, не ви го пожелавам. Ще си промените мнението за Burnout тотално и ще разберете до какви сериозни последствия върху обществото може да доведе това, не само върху конкретния индивид. Тези последствия са непредвидими и зависят единствено и само от психиката на този, който се изправя пред предизвикателството. Дадох примера, тъй като в едни и същи обстоятелства и климат, реакциите бяха коренно различни. Същото важи и за агресията. От пристрастие към себе си, мислим, че агресията ни към този, който не е съгласен с нас, е оправдана. Можем да го наречем всякак, да го неглижираме и обидим, само защото не е на нашето мнение. Веднъж допуснем ли обаче агресия, сме тръгнали по склона надолу. И от безобидна, тя при най-неочаквани външни фактори, изригва в нещо неподозирано. Да, днес поставяме на място този, който не е съгласен с нас. Утре пребиваме бебето, което не иска да спре да плаче.
Изказах се също така, че отношението на акушерката - отношение на грубост като вече широкоустановена професионална норма, която поради някакви дразнители и подбуди преминава границите на "допустима" и става "недопустима" - пълзи много системно и все по-всеобхватно из цялото лекарско съсловие. И ако ние говорим за това като изолиран инцидент, само защото в момента това е инцидента, който е придобил публично значение, ние неглижираме цялостния проблем на все по-дълбоко потъващата в блатото хипократова клетва, която всеки медицински служител полага.
В България ние обичаме да прилагаме двойни стандарти, да прибягваме до саморазправа и да наказваме конкретни хора избирателно. Може би е време да започнем да променяме нормите, ценностите и всичко това, което ще ни предостави по-здравословен климат, а не климат, в който хорската психика е винаги на ръба. Защото, ако не смятате, че хорската психика има значение и ние сме просто роботи, които се програмират да издържат на всичко, бъркате. В желанието си да изтъкнете колко виновна е акушерката, неглижирате важни общественозначими проблеми. Печелите краткосрочно, но губите дългосрочно.
Затова подчертавам - не я оправдавам и защитавам. Но каквото се е случило, се е случило. Назад нищо не може да се върне. Но можем да я накажем и забравим до следващия случай или да използваме възможността да се опитаме да започнем поне да препрограмираме сбърканата реалност, в която се намираме.
Изказах се също така, че отношението на акушерката - отношение на грубост като вече широкоустановена професионална норма, която поради някакви дразнители и подбуди преминава границите на "допустима" и става "недопустима" - пълзи много системно и все по-всеобхватно из цялото лекарско съсловие. И ако ние говорим за това като изолиран инцидент, само защото в момента това е инцидента, който е придобил публично значение, ние неглижираме цялостния проблем на все по-дълбоко потъващата в блатото хипократова клетва, която всеки медицински служител полага.
В България ние обичаме да прилагаме двойни стандарти, да прибягваме до саморазправа и да наказваме конкретни хора избирателно. Може би е време да започнем да променяме нормите, ценностите и всичко това, което ще ни предостави по-здравословен климат, а не климат, в който хорската психика е винаги на ръба. Защото, ако не смятате, че хорската психика има значение и ние сме просто роботи, които се програмират да издържат на всичко, бъркате. В желанието си да изтъкнете колко виновна е акушерката, неглижирате важни общественозначими проблеми. Печелите краткосрочно, но губите дългосрочно.
Затова подчертавам - не я оправдавам и защитавам. Но каквото се е случило, се е случило. Назад нищо не може да се върне. Но можем да я накажем и забравим до следващия случай или да използваме възможността да се опитаме да започнем поне да препрограмираме сбърканата реалност, в която се намираме.
Скрит текст:
Цитат
Горното разбира се, ако случаят не е манипулиран, тъй като има напълно реална вероятност това да е така и ние просто да сме едни канарчета дето си дрънкат ей така.
