СЕПТЕМВРИйските момичета с трепет очакват първите ритничета-Тема №5

Зaпис и от нaс в новaтa темa, блaгодaрим зa нея - прекрaснa е  
И дa не е сaмо зaпис дa дaм отчет от прегледa днес - бебето е 251 гр. (18тa седмицa). Върви седмицa нaпред. Всичко е нaред. Спряхa ми утрогестaнa и фолиевaтa киселинa. Увеличихa ми Биолектрaтa нa 2х1. Второто бебе си е все тaм, не се смaлявa изобщо...

И дa питaм рaждaлите вече мaми с нормaлно рaждaне - усещaте ли нaпрежение нa мястото нa шевовете от първото рaждaне? Aз усещaм вътрешно и външно нaпрежение във влaгaлището, болкa все едно имaм мускулнa трескa. Товa е сaмо кaто стоя прaвa повече от десетинa минути. Кaто седнa всичко минaвa  

Здравейте...аз се ргистрирах съвсем скоро...малко съм притеснена..от няколко дни съм настинала..притеснявам се за бебчо...някой имал ли е такива проблеми..лекарят каза да почивам само и ми изписа хомеопатични лекарства...??

 Аз, като цяло започнах на тази работа като студентка и уж беше временно, но се задържах цяла година и след това забременях. С първата бременност казах много рано, защото много повръщах и не можех да си изпълнявам задълженията пълноценно. Тогава нямах проблеми, реагираха нормално, даже ме жалеха откъм работа, въпреки че шефката тогава се шегуваше, че повече няма да назначава млади момичета, а само възрастни жени или мъже, за да не забременяват, че доста бременни бяхме по това време. Нямах проблем да си взема болничен, единственото усложие беше да ходя, докато ми намерят заместник и след това повече да не се връщам от болничните, за да не махат човека на моето място, защото после пак ще трябва да търсят. Даже ми се обаждат като има банкети да ме канят. Но сега вече ще бъде друго, понеже те си подозираха, че след майчинството ще се махна... а сега второ майчинство и напускане след това...

katya_pk , на твоите шефове каква им беше реакцията при новината?

Здравейте момичета,и аз да се запиша в темата-термин 27.09 -днес бях на ФМ -момче казаха че ще е

При мен шефът ми в българският офис се зарадва. По принцип работя във френска фирма, а на французите според мен не им пукаше.

Когато фирмата стартира още не бяхме част от  френската фирма, бях първата наета там и се събрахме страхотен екип, като бяхме всички много амбициозни и искахме да се докажем и да развием фирмата. Всичко беше чудесно, но ни купиха. Французите ни наеха шефове, които не знаят как да управляват, също  и експерти, които не разбират от нещата за които са наети (всички тези хора в техния офис там). Пропаднаха няколко проекта заради това. В крайна сметка ние от българския офис се опитахме да закрепим положението, но никой не ни чу. Преди това страдах от някакъв сантимент към фирмата и скруполи ако забременея какво ще стане, но като видях, че те сами си съсипват фирмата, реших, че не искам да работя за тях и ако сменя работата ще трябва да изчакам няколко години преди да забременея. Затова и реших, че тогава е момента. Обаче ми отне цели 8 месеца за съжаление, през които се изнервих още повече и нещата още повече във работата не вървяха на добре заради грешно взети решения. Когато забременях с дъщеря ми, им казах веднага, защото бях лидер на екипи по два проекта и исках да се подготвят с каквото е нужно. Те обаче 6 месеца нищо не направиха. Аз си бях решила да работя здраво до края, за да им покажа, че ме е грижа и си върша работата. Последните 2 седмици преди 45-те дни преди термина, те се сетиха, че имат още няколко неща за правене и няма кой да ги направи, а също се сетиха и че нямат обучени хора (за което аз им напомнях многократно през цялата бременност и исках да си прехвърля нещата на някой). За тези две седмици се наложи да работя до 1 през нощта и да прехвърля всичко което знам само за 3 дни. Когато се махнах, проектът пропадна и хората от екипа ми бяха преместени по друг проект.
Изводът е - работих здраво до края за една кауза, която се оказа супер безмислена, за да доказвам нещо, което никой не разбра и да работя по неща, които после пропаднаха заради грешки на шефовете ми. Абсолютно демотивиращо, затова съм на мнение, че трябва да се отдадем на майчинството и радостта от децата. Много се радвам на майките, които си взимат болничен по време на бременността и се отдават на почивка, вместо да се занимават с глупости като мен, да се изнервят и да се преуморяват.
Затова и реших, че иняма да се върна, въпреки че ме попитаха.
А мнението им за продължителното отсъствие изобщо не ме интересува. Според мен те и не очакват да се върна вече.

Запис и от мен в новата темичка. Сладко заглавие и аз си чакам с трепет, нещо още май нищо не усещам, а съм почти 20 седмица вече  Поне бях на доктор скоро, та знам че всичко е наред 

Тук много пусто, май всички сте във ФБ.  Мен така и не ме допуснаха до групата 

Нямам търпение да идва другата седмица и да си видим бебчето. На втора ФМ съм при д-р Врагалева - за първи път при нея.
Усещам движения почти всеки ден, нямам почти никакви оплаквания. Стопирах качването на килограми и съм точно 60, +4 до сега. Дано не се увеличават главоломно до края, че имам още толкова време. 
Чакам резултат от стерилна урина след лечение, но продължавам с хомеопатични, за да няма рецидив до края.
Избрахте ли вече къде ще раждате? Аз искам като първия път в ОБ, само не знам при кого или без избор? 

eldass, как така не те пуснаха в групата? Писа ли съобщение на Vanina_87 да те добави?
Аз да те отчета-в понеделник бях на ФМ, разбрахме, че ще си имаме още една принцеса. Каката е много щастлива  Всичко за сега е наред, отговаря си на седмицата, "помаха ми с едната ръчичка" и не спря да се върти   
Времето се затопля и навън е страхотно вече за разходки и за припичане на слънце почивните дни 
Пожелавам на всички приятни и слънчеви почивни дни   

katya_pk , значи ти работиш в доста голяма фирма и там като цяло не общуваш директно със собствениците. При мен нещата са доста по-зле (работя във франчайзка фирма към известна петролна компания, но нещата хич не са розови - ниски заплати, яко експлоатация откъм труд и почти никакви права, често ни се отдържаха пари, заради липси и бракувани стоки и така). Шефката директно ни контролира. Еми мисля скоро да се престраша и да си изплюя камъчето, че напоследък доста го мисля и това ме тормози, пък ще се види реакцията! Както се казва "прави каквото трябва, пък каквото ще да става!"
  Относно ФБ групата - мисля, че вече може всеки да добави хора, така че ако иска eldass да ми пише на лични и ще се пробваме да я добавя  
  

Честито на каката и на вас за хубавата новина, XRISS_KA!
Lili_f, не знам коя бременност ти е, но аз с първата усетих късно - 21 седмица, сега доста по-рано още в 16. Не се притеснявай - предстои.  
Jen4et012, определено казвай по-бързо и не се тормози повече, не се отразява добре нито на теб, нито на бебето. Притеснения не се необходими в този момент от живота ти, не се страхувай и направи най-доброто за вас като махнеш неприятното чувство от главата си и ще бъдеш свободна!

На всички пожелавам само хубави резултати и много положителни емоции, и голямо спокойствие!  

Jen4et012 и аз мисля като eldass - кажи им и ще си по-спокойна. А най-важното е да не се притесняваш за нищо и да не се трогваш от реакции. 
Момичета в и около София, искате ли както момичетата от Варна, да си организираме среща? Времето вече е хубаво и може в някой парк. Аз не съм във фейсбук групата, защото по принцип не използвам фейсбук и не знам дали вече сте дискутирали там среща. Ще се радвам да се запознаем на живо и да обменим опит

Не е дискутирана среща за София, така че може да дадеш предложения

Е, значи можем да открием сезона! 

 

За мамите, които писаха, че имат много големи минусови диоптри - мислили ли сте си за лазерна операция - във ВАрна мисля че беше клиниката. Четох, че хора с диптри -13 след операцията махат очилата?

МАлко страховито ми изглежда, но пък отзивите виждам, са добри

Лично аз не съм с големи диоптри-на едното минус 2.75, на другото минус 3 и докато до 12 клас не можех да се възприема с очила и поради тази причина много късно ги сложих, сега не мога да се възприема без очила. Удобно си ми е  с тях, а и повече се харесвам с очила и за това не-не съм мислила. Но имам доста приятели, които правиха тази операция, някои във Варна, други ходиха до разни клиники в Турция и махнаха очилата завинаги.