- Публикувана: 7 май 2015, 11:53 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2015, 20:04 ч.
Как се обръщате към родителите на бъдещия си супруг?
Напротив, доста рядко е! В БГ имотите се държат до последно от баби и дядовци, които се опитват да изнудват младите да ги гледат, срещу евентуално преписване на собственост 
.
.
Да дам яснота за нещата. Къщата е на баба му и на баща му. Баща му е починал и той е единственият му наследник, следователно половината къща (етажа, на който живеем) е негов. Да нямаме официално брак, но не смятам, че трябва да се изнасяме на квартира, защото някой иска да си налага волята и да контролира живота ни. Дори той, че е на 33 години не може да се оправи с нея пък какво остава за мен и сме си казали, че няма да и направим удоволствието да се изнесем.
... няма да и направим удоволствието да се изнесем.
На мен ми викат --"момичето"
Аз не им обръщам особено внимание, защото ми е все тая, с необразовани хора принципно не се занимавам. Общувам с тях само защото са родители на мъжа ми, който също не ги смята за много образовани, и често им се кара за начина им на живот.
Аз не им обръщам особено внимание, защото ми е все тая, с необразовани хора принципно не се занимавам. Общувам с тях само защото са родители на мъжа ми, който също не ги смята за много образовани, и често им се кара за начина им на живот.
Имайте малко повече уважение към хората, Ред!
Ние явно сме от рядко срещаните случаи, защото преписахме къщата ни на синовете, когато бяхме 50-годишни, а те съответно на 27 и 22 години. Изобщо не съжаляваме за това. Напротив! Те се почувстваха стопани, сами си предприеха ремонти и обзавеждане на етажите, кой колкото може и както иска. Помагахме, колкото можем и не искахме нищо в замяна.
По темата -вече съм писала за това, че снаха ни няма обръщение към нас. Не сме поставяли въпроса никога на обсъждане и никога не съм давала знак, че това според мен е
По темата -вече съм писала за това, че снаха ни няма обръщение към нас. Не сме поставяли въпроса никога на обсъждане и никога не съм давала знак, че това според мен е
Скрит текст:
Не държа на майко и татко, но лельо бих приела. ......../невъзпитано/
Да не гадаем сега, но рядко срещано явление е, някой да препише собственост на 20 и няколко годишен мъж, който не е женен...
При мен беше точно така. На 20 години се сдобих с недвижимо имущество на мое има, точно с цел преди брака.
Не държа на майко и татко, но лельо бих приела.
Ами повдигнете въпроса. Нещо от сорта на : "ще се радвам да ни наричаш лелъо Х и чичо У. Ако мислиш, че друго обръщение към нас ще бъде по - подходящо, не се притеснявай да го използваш". Казано с усмивка
Ние явно сме от рядко срещаните случаи, защото преписахме къщата ни на синовете, когато бяхме 50-годишни, а те съответно на 27 и 22 години. Изобщо не съжаляваме за това. Напротив! Те се почувстваха стопани, сами си предприеха ремонти и обзавеждане на етажите, кой колкото може и както иска. Помагахме, колкото можем и не искахме нищо в замяна.
По темата -вече съм писала за това, че снаха ни няма обръщение към нас. Не сме поставяли въпроса никога на обсъждане и никога не съм давала знак, че това според мен е
По темата -вече съм писала за това, че снаха ни няма обръщение към нас. Не сме поставяли въпроса никога на обсъждане и никога не съм давала знак, че това според мен е
Скрит текст:
Не държа на майко и татко, но лельо бих приела........./невъзпитано/
Ми невъзпитано е, да.
по- добре никак, от колкото лельо и чичо
Абсурд, абсурд. Леля и чичо през дувара на село, ама иначе... Преди време имахме в работата едно младо момиче, дойде отнякъде и реши да се обръща към чистачката с "како Катя", майко мила. Не можела да си представи, че ще се обърне към по-възрастен човек на име.
21 век сме, хора.