Как да освежим една измъчена връзка

Позволявам си да се включа в темата и да попитам какво стана с девойката?

 

Здравейте!
Смея да твърдя, че се чувствам добре.
Онази особа не съм търсила от месец и повече, даже не се и сещам за него. Той ме търси няколко пъти, ама се държах хладно и безразлично. Пита ме защо не съм се сещала за него.
Ходих на море с много готина компания, в която по принцип се чувствам доста на място. Запознах се нови хора. Май поизплувах от блатото, да чукам на дърво.
 

Той те търси (предполагам по телефон), а ти защо му вдигаш и водите разговор, казваш питал те нещо си. Направо не му вдигай и затваряй, как ти се струва?

Освен това казваш "онази особа", в което си проличава емоция към него. Замисли се върху това.

ного сте печени всички в този форум!  Трябва и аз да ви последвам и да дам преднината на  разума пред емоциите! Печена е авторката, а и последният коментар е капак на всичко, браво! И телефон да не му вдига....безразличието наистина най-много дава ефект и наранява!

Ама й гадняр, бее ......Хем не те иска, хем що не се сещаш за мен.Тъпанар.Я направо му блокирай телефона и забрави за съществуването му.Идиот!

Love, браво за теб! Всичките да сме като теб! Така трябва!

И аз искам да съм като Любов!, да мога да ползвам Гугъл.  

Не е приключило за теб, Симона, щом нямаш сили да изтриеш всякакъв достъп - телефони, фейсове и т. н. Хора като тебе не могат да си позволят лукса да са приятели с бившите любими, това е все едно алкохолик  да удря по една чашка от време на време. Просто няма начин да спира до едната чашка. Природата ти е такава, че си склонна към силни психологически зависимости, което не е много по-различно от всяка друга зависимост - наркотици, алкохол, хазарт. Пристрастяваш се чисто физически към естествените хормони на щастието, произвеждани в тялото, които обаче при хората като теб (и мен преди години) се освобождават само от един единствен стимул - Него, великия любовник. Не си виновна, че си създадена такава, но трябва да го имаш наум и да се бориш с проблема си, ако не искаш да затънеш като всеки зависим. Лечението е едно, както при всяка зависимост: пълно спиране на контакта с "дрогата" и разсейване на вниманието към други източници на подобен ефект. Добре е, че работиш по въпроса с втората част, но не обръщаш достатъчно внимание на първата. Трябва да намериш сили да го блокираш напълно и завинаги. Или поне за 3-4 години, после има шанс да си се избавила от зависимостта си.

Причината за този вид зависимост е липсата на собствена идентичност. Твоята личност просто я няма извън връзката ти. Добре е, че правиш постъпки в тази посока, но е много рано да се успокояваш, че "вече си добре" и имаш сили да отстояваш себе си, ако си изложена на изкушение. Задължително е да набереш за кратко време колкото може повече цветни, приятни преживявания, които НЯМАТ НИЩО ОБЩО с твоя човек, за да изградиш своя идентичност. Едва след това може да пристъпиш предпазливо към приферията на стария ти живот - местата, където сте били заедно, музиката, която сте слушали и т. н. Най-накрая може да рискуваш с личен контакт, но не по-рано от след няколко години. Защото това в момента, дори и когато си си въобразявала, че не ти пука, е било пак израз на зависимостта ти: да го имаш някак в живота си, под каквато и да е форма. "Една чашка само, не повече". Не се чуди, че нещата свършват със запой.

     За чий й е да търси начин да го нарани? Да показва безразличие? Че и "ефекти" някакви да постига... Детски истории. Единственото, което трябва - да не му вдига, пише и т.н.
Ама, не ми се вярва - прекалено зависима е все още от него.
   Когато спре да брои дните от последната им среща, да се потупва по рамото и "да чука на дърво" за издръжливостта си - тогава може да се говори за някакви успехи от нейна страна.
    А кой бил "печен" и кой - не... е, това пък какво общо има, не разбирам?
 
   Toniliya, тъжно ми става, когато те чета. Не може жена на 50+ години да разсъждава по този инфантилен начин, просто не може! (Не говоря само за тази тема. И не целя да те обидя.)
   Надявам се, че постът ти е бил ироничен. Но пък и не е зле да последваш наистина разума си, а на сърцето да спреш толкова да се доверяваш. Голямо клише е това - със слушането на сърцето (главно). И като те чета - до нищо добро не те е докарало.

Постът ми не е бил ироничен, а аз ви се възхищавам на волята ви, че можете да се наложите на своите емоции, чувства! Наистина, моята влюбчивост до нищо добро не ме е довела! Аз се разделях с мъжете, но много страдах, защото се превързвах, свиквах с тях и прочее! Имах 4 такива дълги връзки за целия си живот и те са се завършили с раздяла! А печени сте затова, че решавате, че на даден човек не бива да има място в живота ви и го изолирате от сърцето си и не се давате да ви боли! Аз не мога така. Страдам и изпитвам чувства, липсва ми този човек и отвиквам от него с години! Но има и такива като мен жени, които са попаднали на същите емоционални и влюбчиви мъже и живеят цял живот заедно! Като че ли е до късмета!

Оо, аз воля нямам, нищо не мога да си наложа.Отдавам се напълно на емоции и чувства...
НО:съм егоистка.И ако даден мъж ме пренебрегва (в някаква степен), не показва всеотдайност и любов, ако е повече егоист от мен, аз постепенно започвам да изстивам, чувствата ми сами отиват по дяволите.
Та, в този ред на мисли, няма как да страдам за човек, на когото не му пука за мен.Дори да не съм съвсем го разлюбила и се разделим, едва ли ще страдам с месеци и години....спомня ли си колко гаден е бил на моменти.

Love, с мен в предишните връзки се е случвало, че аз не съм изстинала, а мъжете са изстивали, а са ме оставяли, когато аз ги обичах много! Ти не свикваш ли с даден мъж, не ти ли липсва, все пак си имала и хубавите моменти с него...не се ли се сещаш за тях или само си спомняш, колко е гаден бил в някои моменти?

Ако много обичаш гъби /примерно/ и веднъж дори да попаднеш на отровни,които ще ти докарат такъв драйф, че да не знаеш на кой свят си, едва ли би опитала гъби повече...или поне не предпазливо -притеснено. И това е здравословно, правилно и нормално! Ама, Toniliya, ти се привързваш само към вкуса и изобщо  не си педпазлива и се привързваш към отровните,не знам защо, сигурно адреналин ти носят ..ама ... Някак си не върви да повтаряш все първи клас - и неудовлетвореността ще е в повече ,и самочувствието никакво и уроците безмислени

Ами, не ми се е случвало аз да обичам, а те от раз да ме оставят...Ей така, както взаимно се обичаме, да вземат да ме зарежат.Все е имало разни изцепки от тяхна страна, които малко по малко са ме карали да охладнявам и аз.Не ме разбирай погрешно, и аз съм плакала за мъж, но явно инстинкта ми за самосъхранение или егоизма ми, кой знае кое е по-силно, са достатъчно, за да ме карат да мисля първо за себе си.