- Публикувана: 15 май 2015, 10:05 ч.
- Последно мнение: 27 май 2015, 16:36 ч.
Тенденция на необвързани и без деца на около 40 и повече години
Познавам - единия ми вуйчо е така . На времето имаше много връзки с красиви и интелигентни жени , но все нещо им липсваше , според него , за да създаде семейство . Покрай него всички свиха "гнезда " , кой с брак , кой без брак , само той си остана самостоятелна единица. Не е грозен , има доста добре платена работа , в смисъл напълно осигурен е , но характерът му е доста странен . Събираше пари за свое жилище , е събра , стана напълно самостоятелен , но въпреки това не се решаваше на сериозни връзки . Забелязала съм , че е когато е с компания е едва ли не сърцето на групата , но иначе е доста затворен . Знам , че това са две изключващи се поведения , но той е такъв . Обожава децата , а сякаш имаше навремето един огромен страх да създаде свое . Сега сякаш се е предал , отдал се е на много работа и "Господ " . Живее като аскет , въпреки парите , които изкарва , но някак лицемерно .Когато разбра , че брат му (другия ми вуйчо ) ще става баща , продаде своето жилище и купи по - голямо за новото семейство , а самият той се върна да живее при баба ми . Постоянно ми се иска да поговорим , да се отпусне , да сподели , но не намирам подходящи думи , пък и подходящ съвет .
Аз съм страшно загрижена за тези, които раждат по една сюрия деца и разчитат на помощи, защото реално погледнато това мен ме касае и то негативно - те не са данъкоплатци и децата, които раждат също едва ли ще станат данъкоплатци. За такива на 40+ без деца, с добри доходи на светло какво да се грижа. Те дават повече, отколкото някога ще получат от Държавата. Тия с по 1-2 деца, които точно им завършат децата в България и станат работоспособни, и вземат, че заминат в чужбина - също не ми помагат. Те на родителите си сигурно ще изпращат пари от чужбината, но останалите данъкоплатци едва ли ще видят нещо от тези пари. Детските градини, училищата, университетите, колкото и да биват оплювани, са солидно перо в бюджета, за което парите идват от данъкоплатците.
Регистрирай ги в сайтове за запознанства с пари от твоя джоб , финансирай лично срещите им , купи им жилище или им изплати ипотеката , гарантирай им сигурен приличен доход минимум за 10г. , осигури средства за отглеждане на дете + налична бавачка , домашна помощница и безплатна ясла и детска градина - това определено ще помогне като минимум базово изисквания , а и звучи добре като политическа платформа 
.
На въпроса на авторката - не , нямам такива познати .
Въпрос към авторката : " доколко бях полезна и била ли съм полезна въобще според нейните критерии ?"
.На въпроса на авторката - не , нямам такива познати .
Въпрос към авторката : " доколко бях полезна и била ли съм полезна въобще според нейните критерии ?"
Отговор: полезно е всяко едно мнение за мен - така си обяснявам причините защо хората са сами и защо не срещат лесно подобни. Критерий нямам.
Аз съм страшно загрижена за тези, които раждат по една сюрия деца и разчитат на помощи, защото реално погледнато това мен ме касае и то негативно - те не са данъкоплатци и децата, които раждат също едва ли ще станат данъкоплатци. За такива на 40+ без деца, с добри доходи на светло какво да се грижа. Те дават повече, отколкото някога ще получат от Държавата. Тия с по 1-2 деца, които точно им завършат децата в България и станат работоспособни, и вземат, че заминат в чужбина - също не ми помагат. Те на родителите си сигурно ще изпращат пари от чужбината, но останалите данъкоплатци едва ли ще видят нещо от тези пари. Детските градини, училищата, университетите, колкото и да биват оплювани, са солидно перо в бюджета, за което парите идват от данъкоплатците.
Тема на размисъл е към моята тема това, което казваш. Например минавайки през кварталните кафенета в краен столичен квартал. Една сюрия безакълни и елементарни човечета създали човечета. И тези човечета растат нещастни, без любов, внимание и топлота. Хора без образование и амбиции в живота. Топлата бира и студените картофки аранжирани с махленски любовни истории са им достатъчни.
Да не се юрнете сега да ме обвинявате, че всички са такива. В никакъв случай! Но много свестни хора си търсят щастието докато други, които не оценяват семейството, им се е случило просто ей така.
Аз като ви казах да си направите темичка 
А браво Тефри , добре че спираш дотук и ще се насладиш на питие петък вечер. Не живеем в много различни светове , аз се нагледах в uk на дегенерирали млади майки , които създават така наречени "семейства" и раждат като за световно , хранят децата с боклуци и дърпат помощи от мен и останалите данъкоплатци , но и през ум не им минава да учат или работят . Дано в България не е така !!!
Да впиша себе си в тази статистика. Щастливо омъжена от няколко години, над 40 и без деца. Според докторите няма причина да нямаме дете/деца. Казват му: "Неизяснен стерилитет". Борбата ни е от няколко години. Познати и приятели в моето положение имам. Някои успяха, други продължаваме борбата.
Прочетох едно изречение в тази тема и направо ме жегна истината в него Незнанието какво да правиш със свободата си е най-честата причина да се"осмисли животът" с брак и раждането на дете. Иначе какво ще правиШ, нали така? 
П.П. Пожелавам успех в борбата за дете на всеки, който я води.
Цитат
Мен повече ме притеснява, че от една страна е страхотно да си освободен от брак и деца, но повечето хора не знаят какво да правят с тази свобода.
П.П. Пожелавам успех в борбата за дете на всеки, който я води.
Аз имам четири приятелки, около 40 - те, сами без деца, но активно търсещи партньор. Едната е хомосексуална и за нея избора е ограничен, но търси. Другите три се наденват все на неподходящи. Едната си намери от спийд дейтинг срещите един алкохолик, който е мале, мале. Не може и до ден днешен да се отърве от него и другите две съвсем се отчаяха от този случай.
Търсят хората, но след една определена възраст е много трудно, всеки си е с характер и утвърдени навици. Аз моят партньор го намерих на 40, но все още се боря с някои негови странности, а сигурно и той с мои. Не е като на 25-30, тогава по-лесно се създава семейство, на 40 плюс си е голямо изпитание.
Относно деца на 40 е трудно, физически и психически. Една моя приятелка роди тогава и сега си хвърля капата, трудно се справя с малкото човече с изхабена физика и психика.
Така че на 40 и отгоре всеки да си се спасява както намери за добре - във връзка или без връзка, с деца или не. Гадно е ако искаш партньор, но не намираш или искаш деца, но не се получава, с децата драмата е по-малка, защото може и да си осиновиш, но всичко според мен е съдба, карма...
Търсят хората, но след една определена възраст е много трудно, всеки си е с характер и утвърдени навици. Аз моят партньор го намерих на 40, но все още се боря с някои негови странности, а сигурно и той с мои. Не е като на 25-30, тогава по-лесно се създава семейство, на 40 плюс си е голямо изпитание.
Относно деца на 40 е трудно, физически и психически. Една моя приятелка роди тогава и сега си хвърля капата, трудно се справя с малкото човече с изхабена физика и психика.
Така че на 40 и отгоре всеки да си се спасява както намери за добре - във връзка или без връзка, с деца или не. Гадно е ако искаш партньор, но не намираш или искаш деца, но не се получава, с децата драмата е по-малка, защото може и да си осиновиш, но всичко според мен е съдба, карма...
Признавам, че не съм чела всички мнения в темата.
Но все пак си позволявам да споделя моето: Навремето хората се женеха млади и това е една от причините да нямат репрудоктивни проблеми, защото едно е да забременееш на 22, а съвсем друго и трудно става на 42. Сега гледат кариерата и към 35 тръгват да си търсят половинка, че едва след това мислят за деца. Ама той биологическия часовник тиктака и не чака.
Отделно отровната среда и вредната храна ни уврежда и увеличава репродуктивните проблеми. Но пак да кажа-по-успешно се бори младия организъм в сревнение с този в пред-климакс.
Пожелавам повече млади хора да не мислят само за кариера, но и да създават семейства в детеродна възраст и да ги увеличават скоро след сватбата, за да не остане само ромски прираст в милата ни родина!
Но все пак си позволявам да споделя моето: Навремето хората се женеха млади и това е една от причините да нямат репрудоктивни проблеми, защото едно е да забременееш на 22, а съвсем друго и трудно става на 42. Сега гледат кариерата и към 35 тръгват да си търсят половинка, че едва след това мислят за деца. Ама той биологическия часовник тиктака и не чака.
Отделно отровната среда и вредната храна ни уврежда и увеличава репродуктивните проблеми. Но пак да кажа-по-успешно се бори младия организъм в сревнение с този в пред-климакс.
Пожелавам повече млади хора да не мислят само за кариера, но и да създават семейства в детеродна възраст и да ги увеличават скоро след сватбата, за да не остане само ромски прираст в милата ни родина!
Аз кариера не съм градила. Нито сме имали проблеми да излезем самостоятелно да живеем. Когато намерих Човекът просто стоях до него. Той не се решаваше.
Съгласна съм, че трябва по-рано да се мисли за деца. До 20-25 годишна възраст жената трябва да роди. Но и според мен
и всеки от нас ще си я носи.
Съгласна съм, че трябва по-рано да се мисли за деца. До 20-25 годишна възраст жената трябва да роди. Но и според мен
... всичко ... е съдба, карма ...
аз съм убеден,че има предопределеност някаква-съдба или карма.Много често нещата се навързват прекалено точно,че да е случайност. Иначе още един фактор според мен-хората следват модела на своето семейство.Ако са по-консервативни-и ти си по-традиционалист,вярваш в институцията брак. Ако са разведени има шанс въобще да не се ожениш,просто такъв личен пример имаш.