Явлението "Бг-продавачка"

Ама естествено че ще се отпуснат! Вие да не мислите, че няма да се отпуснат, те момичетата в магазините знаят всичко.    Иначе и аз много мразя да ме убеждават в противното. 

Съчувствам   Мен ме убеждават най-редовно, че 38-ми номер ще ми е супер. Два-три пъти даже, когато продавачката е звучала особено отчаяно, а аз съм имала време за губене, съм й правила кефа и съм го мерила този пусти 38-ми. Ми не, хлопал ми е точно толкова, колкото дъските на въпросната продавачка.

(иначе малкият ми крак е наследствен: майка ми е с 36-ти, а нейната майка и моя баба - с 35-ти   )

Имах една подобна случка - търся си клин от определен тип материя. Обиколих целия мол до вкъщи, не и не. На връщане, минавам покрай едно магазинче и решавам да погледна в него. Най-сетне - материята, която искам, даже и като модел подобно на това, което исках - нещо такова, само че не 3/4, ами дълго. Добре, ама то ми е поне 1 размер по-голям, съответно нали се сещате как стои един клин, когато не е по мярка. Отказах да го взема, еййй като се нахъса продавачката - ама не бе, много сладко ми бил стоял. Щяла съм така или иначе да го пъхна в ботушите (бях с чизми). Обясних й, че все пак е тънък клинът, купувам го с идеята да го нося пролетта, с маратонки, а не с чизми. Започна да ми вади някакви панталончета, които нито като материя, нито като модел, нито като цвят ми харесваха. Казвам й да не си прави труда да ми вади моя номер, понеже не е това, което търся, а и не ми харесват. "Ама аз ТИ ги вадя, понеже са малки размери и ще ти стоят чудничко" Най-накрая, като й казах "Както ще да ми стои, няма да си дам парите за нещо, което не харесвам и няма да нося!", се спря.
Разбирам, че гледа да си продаде стоката. Вярно е, че си беше и мила женицата, обслужваше ме с голямо желание. Обаче 1. виждам как ми стои клинът, колкото и да ме убеждава, че е "много сладко", не съм сляпа; 2. толкова ли е трудно, когато клиентът ти каже НЕ, да го оставиш на мира, вместо да продължиш да му вадиш от 9 кладенеца вода На 3 места съм си изкарвала хляба като продавачка, така пък не съм досаждала.
О, да. Не понасям да ми се говори на ти. Има продавачки, с които сме минали на тази форма, но това са места, където съм редовна клиентка и вече се "познаваме". Да ти влизам за пръв път в магазина и директно така да ми се скъсява дистанцията, благодаря.
Та и някои, в желанието си да продадат, от учтивост пресоляват манджата и прескачат границата между учтивостта и нахалството.

Тези дни останах приятно изненадана от продавачки. 
В магазин за  бельо, но част от нещата в магазина не бяха достъпни и трябваше продавачката с една стълба да ми ги вади.
 Нещо ми  беше досадно, че не бях на кеф.
Не ми се говореше да й обяснявам какво точно търся, но пък исках да си напазарувам.
 Извади ми една кутия, но на мен не ми хареса.  И се забих да ровя в неща, които мога да огледам сама.
Но жената, каза, че това са само малките преоценени размери, а аз я допълних, че предпочитам да си разглеждам сама.
Чудно!Каза тя `щяла да ми показва, а аз да си гледам сама - и като започна....
 Е, как да не изляза от магазина  с три чанти покупти. И да забравя да си прибера рестото. Разведриха ме , когато  ме питаха ама и четирите вида ли? Ама и това и това ли? И така няколко пъти.

Каприз проявих, само когато момичето на касата се опита да ми препълни покупките в опаковъчната чанта, сякаш съм пазарувала в бакалия.


 

Три станахме.
Само че аз и в 39 влизам и затова пробата е задължителна. Най-смешно ми е, когато ме убеждават как ще се отпусне обувката на дължина , когато отпред пръстите ми опират - със спирт, на обущарски калъп, с мокри парцали.....

 

Кое ти е  ?

Как оставате продавачките да ви казват какви обувки да си купите? Аз има отработен поглед, който като видят и отиват да пушат цигари навън. Не разрешавам продавачка да ми говори, освен ако не съм я питала нещо.

А аз обратно, не обичам да им говоря на продавачките.
Мълча си.  Само това да - това не.

 Изумих се, как продавачката на обуща ще ме убеждава да си купя по-малкия чифт, или такъв,  който ми е некомфортен и после да ходя да обикалям по обущари за калъпи, да си губя времето с мокри парцали и със спирт. Като си го представих за миг и ми приизля.
 
 
Те времето не ми ценят тези продавачки, а какво остава парите. Че и да им ги дам , пък.

Пак като не са предложили да си резнат малко от пръстите, добре.

Аз за нищо не си представям продавачка да ме убеждава.

Е как - лесно.
Тя е на процент, като Мечо Пух - колкото повече - толкова повече, ако съм балама и се вържа, добре дошло. За нея това е работа - за мен- инвестиция, проблемът си е мой ако същата е ялова.
Е, Чек, аз не съм толкова зла , само така изглеждам. Много трябва да ме издразни някоя, за да избухна. Обяснявам културно, че ме стяга и предложените от нея варианти не ме устройват.

И аз не избухвам, но ги държа надалеч. За какво са ми? Отивам в магазин да си купя нещо, не да си говоря с тях и мнението и съветите им не ме интересуват. Имам право да си разглеждам и избирам без тяхна намеса и това не ме прави зла.

Не си.
Но пък все ще се наложи да поискаш по-голям, по-малък номер....контактът понякога е неизбежен.

Аз със затворените обувки не се разбирам никак. Нося 37.5, а такава номерация много рядко намирам, освен ако не са над $500.  Другата гадост е, че след бременността ми порасна кракът. Преди носих 36 и след това цялата ми колекция замина  . Тук продавачите са готини до степен един гей да ме убеди да си купя фон дьо тен, подходящ за Наоми Кембъл, а аз, макар и брюнетка съм беличка  .