За нуждата от нова образователна парадигма

  • 19 620
  • 500
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: X
Дотук само Джуди има дете в гимназията, Дидева е на прага на гимназията, но нито една от тях не прави революция на живо, не си прави парадигми с децата, а си ги натискат да си учат и химията, и физиката, и литературата.
Айде да спреш да пишеш неща, за които не знаеш как се случват и да почнеш малко да ме четеш.  Единственият ми спор с теб е по отношение твърдата ти убеденост, че без школи, курсове, уроци или силен домашен натиск, дете не може да изкара висок бал за гимназия.
Къде точно прочете да говоря за революции и че ще тръгна да създавам нова образователна парадигма?
Що се отнася до домашното образование, ще го напиша за стотен път, пък дано тоя път го прочетеш. Не съм негов привърженик, но нямам нищо против то да бъде регламентирано така, че хората, които биха искали да образоват децата си по този начин, да имат възможност да го правят в рамките на закона.
Що се отнася до това кой кого и за какво натиска...Ако твоите деца са до полата ти и можеш да ги натискаш да правят каквото ти си им избрала, моето е малко далеч от мен и даже не се прибира всяка седмица. Да не говорим, че доскоро го мислеше за момиче, нищо че твърдиш колко добре познаваш всички тук.

# 481
  • София
  • Мнения: 62 595
Ти дебнеш ли ме да не би случайно да те спомена?  Wink Нищо лошо не съм написала за теб, както виждаш. Просто споменах, че от участниците в темата, до момента сами ти, Джуди (и аз) сме с големи деца, и колкото и да става въпрос за алтернативи и промени, никоя не експериментира с детето си. Колкото до моите деца, когато му е било времето  съм ги натискала да учат неща, които за момента са смятали, че са безсмислени по същия начин, по който съм ги натискала да си мият ръцете след тоалетна и преди ядене и пр. битови навици. Отдавна няма нужда да ги натискам, защото те сами си работят по целите.
Какво сега, трябва да се обидя от репликата за стоенето до полата ли?  Wink

Аз така и не разбрах какво разбираш под домашно образование и накрая с каква образователна степен ще излязат тези деца. В момента има индивидуална форма на обучение, какъв е проблемът да се възползват от нея?

# 482
  • Мнения: X
Не те дебна, бе!  Grinning Писала съм в темата, излиза ми в " непрочетени" и си виждам ника.
Проблемът е, че индивидуалната е за деца със заболявания или за надарени деца ( идея си нямам какво точно е имал предвид законодателят с това определение), а самостоятелната - за навършили 16 години.
Под домашно образование разбирам, самостоятелната форма да стане достъпна за всички желаещи от първи клас. С думи прости - да си се готвят вкъщи, както намерят за добре, но накрая да се явяват на съответната проверка ( изпит), за завършване на клас и получаване на съответната образователна степен.
Последното обаче е основното различие между мен и някои привърженици на домашното образование. Не им се ще децата им да бъдат подлагани на подобна проверка.

# 483
  • София
  • Мнения: 62 595
Точно тук е заровено кучето - именно най-големите мераклии за домашно обучение не искат никой да им проверява децата, искат да си учат по каквито учебници си искат или не искат. За да си спреш детето от училище и то да мине на индивидуална подготовка, наистина трябва да има основателна причина, а не да става с "аз така искам, защото искам". Дълбоко се съмнявам резултатите да се окажат положителни, най-малкото, защото ходенето на училище има и дисциплиниращ ефект. Малко са тези деца и родители, които са способни на толкова сериозен контрол и самоконтрол, че да  следват едно стриктно разписание на самоподготовка. Отделно е положителното влияние на външния контрол. Това всеки човек, който работи го знае от личен опит - когато котката я няма, мишките празнуват, и когато няма постоянен контрол на работата и работника, няма сравняване с определени критерии, то качеството спада.

# 484
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 081
Много хубав пример. Да предположим, че някой му беше пуснал мухата, че няма нужда да се зОри до дванайсти клас, а да вземе да изкара десети клас и да си ходи, особено ако нямаше да му се налага да учи фундаментални науки. Тогава с каква диплома точно щеше да запише университет? Според мен неговото си е било чист келешлък, правел се е на интересен, но явно родителите му и системата са успяли да го стегнат достатъчно, че да изкара диплома. Той щеше така да се прави на интересен и в училище като ТУЕС, художественото или което се сетиш.
Келешлък, да. На него му се учеше, но не и това, което преподават в училище. Предполагам, че липсите по предметите ги е наваксал когато му е потрябвало съответното знание.

# 485
  • Мнения: 24 467
Радвам се, че в темата е писано по същество и с интерес я прочетох от там, откъдето бях я изпуснала. Като отсях плявата, всъщност се оказа, че лично за мен тя е интересна и полезна.

Имам и въпроси към Аллана, т.к. разбрах, че тя има по- близък опит с един от видовете алтернативно обучение- Ако ти е възможно, би ли споделила дали системата, във връзка с която си провела обучение, би могла да се корелира и как с ДОИ, при което се изисква всяко дете на точно определена възраст да покрие точно определено минимално ниво по регламентирани като вид и брой предмети?

Имам и въпрос към съфорумката, която сподели за Канада /от образованието в тази държава нямам много впечатления, т.к. личните ми познати заминаха или без деца или с големи такива/- споделяте, че държавата признава училища, в които образованието е доста по- свободно и неконсервативно, като нашето, и там са допустими различни методи, като за човек е допустимо да избере такъв, според личните си разбирания и желания.
Не цитирам никът й, т.к. трябва отново да листна назад и да го копирам, а днес имах време и просто седнах да изчета това, което ме интересува, наведнъж и не го запомних, за което се извинявам.
Какви граници поставя държавата в Канада, в такъв случай? Има ли общи стандарти и какви, как се проверява постигането им и достигат ли се те в различните видове училища? Имат ли свободата там децата да избират в кои направления да се разбират и ако- да, то от каква възраст и всяко училище ли предоставя такава възможност?

# 486
  • Мнения: X
Джуди ,предполагам е към мен въпроса,освен ако друг не е писал за Канада също.



Имам и въпрос към съфорумката, която сподели за Канада /от образованието в тази държава нямам много впечатления, т.к. личните ми познати заминаха или без деца или с големи такива/- споделяте, че държавата признава училища, в които образованието е доста по- свободно и неконсервативно, като нашето, и там са допустими различни методи, като за човек е допустимо да избере такъв, според личните си разбирания и желания.
...се проверява постигането им и достигат ли се те в различните видове училища? Имат ли свободата там децата да избират в кои направления да се разбират и ако- да, то от каква възраст и всяко училище ли предоставя такава възможност?


Да , може да се избират у-ща спрямо разбиранията и желанията на родителите. Поне в нашата провинция.
Децата имат право да изберат у-ще с даден профил от 7ми клас ,но зависи от резултатите им.
Имат зададена система от държавата като стандарт ,но как ще си конструират програмата е изцяло техен избор.

# 487
  • Мнения: 5 259
Имам и въпроси към Аллана, т.к. разбрах, че тя има по- близък опит с един от видовете алтернативно обучение- Ако ти е възможно, би ли споделила дали системата, във връзка с която си провела обучение, би могла да се корелира и как с ДОИ, при което се изисква всяко дете на точно определена възраст да покрие точно определено минимално ниво по регламентирани като вид и брой предмети?

Досегът ми с Монтесори е само до предучилищна възраст, но нещата, които се учат на този етап напълно покриват и надхвърлят изискванията на ДОИ.
Практическите ми наблюдения са от градината, която посещаваше моята дъщеря, там се работеше по Монтесори метод. Материалите с букви и цифри помагаха в много ранна възраст децата сами да се научат да четат, пишат и смятат, ако имат желание. Материалите са привлекателни и всички поне познаваха буквите и цифрите, като по-заинтересованите вече си пишеха писма.
Имаха занимания тип лекции, в които учителката с експерименти, които всяко дете можеше да повтори, им представяше някаква тема от природните науки. Идеята е, че е важно детето също да повтори експеримента, защото всяко нещо, което се преподава, трябва да се пипне и преживее, а не само изслуша, за да се намали нивото на абстракция.
Когато става дума за малки деца, знанието трябва да е възможно най-конкретно и осезамо и по-малко абстрактно.

Т.е. дори в предучилищна възраст ученето не се изчерпва с "работа с материали" и "спонтанна концентрация", когато детето само си избира с кой материал да работи и колко време, а има и елемент на преподаване.
Има и занимание за речево развитие, в което децата сядат заедно и или коментират зададена от учителката тема или разказват истории (съчинени или по картинки).

В училищна възраст ученето вече не протича по същия начин, т.е. не е онази позната на всички индивидуална работа с материали, а много повече се доближава до преподаване. Учителят има много по-активна роля, макар и не толкова водеща, колкото в стандартното училище. Запазва се практиката децата да си помагат едно на друго, а не да се конкурират. Ако едно дете е разбрало материала, а друго не е, второто може да помоли първото за помощ (това се насърчава още от детската градина).
Смята се, че интересът на децата е задълбочен, а не прехвърча от цвят на цвят и затова преподаването е по теми - 1-2 месеца една тема, после друга, а не всеки учебен час - различен предмет.
Но така или иначе се минава целия предвиден материал.
Има много механизми, които не позволяват на някое дете да изостане. Нищо не го притиска да се чувства унизено и зле оценено, защото няма оценяване, а ако то не е разбрало част от материала, приятелчетата му помагат да навакса и обясняват, без да му се подиграват или да се конкурират с него - тези практики се налагат още от самото постъпване в градината на 2.5 годишна възраст и до училище са добре утвърдени и стават интуитивни за децата.
Спомням си в първи клас дъщеря ми като се яви на някакво състезание по математика, коментарът ѝ след това беше "Искам нашият клас да спечели". Първоначално ме изуми, че не каза, че иска тя да спечели, но после се сетих, че е нормално да гледа по този начин, предвид, че е била в Монтесори среда до този момент.
Когато се правят контролни, на обратната страна на листта са написани верните отговори, за да може всяко дете да си отбележи какво е научило и какво не е и да си прецени какво още има да научава.
Преподаването продължава да следва модела, че се започва с практичното и се работи с колкото се може по-малко абстракции. Материалите по математика са физически предмети, с които се решават различни задачи, дори тези с дроби. След като се мине частта с материалите и детето напълно е овладяло концепцията, му се дават писмени задачи, които то вече много по-лесно може да разбере и реши. Т.е. самата концепция не се представя чрез абстрактното.
По география например, когато трябва да се въведе идеята за карта, може да се започне с карта на класната стая (сами да я направят) и да се отбележи какво има в нея и кой къде стои. После карта на двора на училището и т.н. Когато се стигне до различните типове ландшафти имат материали с езерца, които пълнят с вода, острови, планински върхове и т.н. Давам го за пример за конкретност, а не абстракция, защото при нас просто учат кои са най-високите върхове, ама какво е връх вече си е лична отговорност на детето да знае  Laughing
В Монтесори материалът е така стъпалообразно представен, че да няма как да не се разбере нещо или да се пропусне.
Децата са на различно ниво и имат различно задълбочен интерес към нещо, но си има програма, по която всички трябва да минат и в рамките на годината я минават. Успеваемостта е много висока.
Не учат по собствена програма, нито имат възможност да прескачат учебни предмети, както е в Демократичното училище. По-скоро методиката е специфична с това, че предлага достъпен начин за абсолютно всеки да разбере материала и му дава възможност да се заинтригува от него и да пожелае да знае повече.
Монтесори училищата, за които имам информация, са до 11-годишна възраст. След това се започва гимназия, но там просто нямам идея как се процедира.

Забравих да кажа - от първи до 4-ти клас децата са в смесена група, точно както са и в градината - общо от 2 до 6. Оценяването дали са покрили държавния материал предполагам идва след завършване на конкретната степен, т.е. 4-ти клас. Не ги тестват след всяка година, но и по принцип в Европа държавното образование не е обсебено от ежегодно тестване на децата от първи клас нататък. При тях Монтесори не се явява с нещо по-различно в това отношение, защото и в държавните им училища е подобно.


Надявам се да отговорих на въпроса.

# 488
  • София
  • Мнения: 62 595
Къде се развива действието между първи и четвърти клас? Кое е това училище?

# 489
  • Мнения: 24 467
Благодаря ви много!
Да, Barefoot Kontesa, по повод твой пост питах за Канада, върнах се и видях.

Цитат
Когато става дума за малки деца, знанието трябва да е възможно най-конкретно и осезамо и по-малко абстрактно.
Напълно споделям. Така е. За мен периодът е около края на ІV клас, с плавен преход до и след начална степен към засилване на абстрактността и теоритизирането.
От това, което съм чела за системата, споделям и позитивите от липсата на оценки. За мен те са и безсмислени, и вредни дори. 
Благодаря ти много, Аллана, за подробното обяснение.
А как стоят нещата със същата система при по- големи деца- от 11 години нагоре? поне теоретично? Питам, т.к. това, което съм чела, обхваща основно работа с по- малките.
Да, налице са отлики от методиката на Хехт. Монтесори ми е по- понятно и приемливо. Вероятно защото и аз съм продукт на консерватизма и налаганата през целия ми живот идея за зададени правила и ограничения, налагани изцяло отвън. За хора като нас е трудно да се проумее, особено когато не се вижда на практика.
 



# 490
  • София
  • Мнения: 62 595
Оценяване под една или друга форма винаги има, най-малкото, защото децата се сравняват помежду си. Точно в периода в начална училищна възраст се проявява все повече състезателното начало и за децата става все по-важно да се проявят, започват да се ориентират към постиженията, да са по-добри от другите. 

В монтесори няма нищо, което да не може да се направи вкъщи, сори! Въпрос само на желание на хората от семейството да обръщат внимание на детето и да го включват в битовия живот на семесйтвото. Правиш един кекс с мама или баба, и ето ти половината химия и физика.

# 491
  • Мнения: 5 259
А как стоят нещата със същата система при по- големи деца- от 11 години нагоре? поне теоретично?
За съжаление нямам представа. Попаднах на сайтовете на няколко такива училища от 11 до 18 години, някои бяха тип boarding school, т.е. там се живее. Пишеше, че след това учениците продължават в колеж.
Предполагам, че се запазват някои ото принципите, като постепенно се приближават до университетското преподаване - с доклади, реферати и проучвания. Не знам дали се запазват смесените по възраст групи или ги разделят на класове, наистина не знам. Най-вероятно в различните училища нещата много варират.

# 492
  • Русе
  • Мнения: 12 220
  Системата, която описва Алана, предполага индивидулно внимание към всяко дете и диференциран подход. Това изисква според мен доста солиден ресурс количествен и качествен , и определн тип зряло общество, което може да си го позволи. Иначе това е най-доброто, което може да си пожелаем да получат децата.

# 493
  • Мнения: 5 259
Не е толкова трудно, защото решението е включено в самата система. Децата се насърчават да си помагат много едно на друго. Неслучайно са групи, смесени по възраст и винаги, когато някой от по-малките попита нещо, някой от по-големите може да му отговори, обясни, покаже. Не всичката работа е струпана да я върши учителя.
Също така децата са насърчавани и сами да си четат книги и енциклопедии по теми и да научават, без да е задължително винаги някой да им го разказва. Учителят им показва каква книга на каква тема им е донесъл, може да им прочете и обясни нещо в началото, за да им запали интереса и после да ги остави да продължат сами.

# 494
  • Русе
  • Мнения: 12 220
      Колко и къде е разпространена системата. Какви са резултатите на децата по тази система - как се адаптират към изискванията на стандартните нива на по-висока степен на образование. 

Общи условия

Активация на акаунт