Не спираме да вярваме, че животи ще даряваме! (бъдещи мами над 35)

В тази фирма започнах работа по молба на управителя. Точно бях напуснала предишната. Не исках да започвам изобщо, защото плановете ми бяха други - да си направя моя фирма и да си работя само и единствено като проектант. Човека идва 15 пъти да ми се моли и да води преговори, праща и други разни клечки да ме молят. И аз накрая се предадох. Приех работата, при условие, че няма да ми се правят спънки все пак да си създам моята фирма и да си работя и като проектант извън работното ми време и през почивни дни, отпуски. Също и при условие, че като приключат мащабните проекти няма да ме спират да си вървя по моя път. И сега когато съм почти на финала, ми провалят двете най-важни поръчки. И ме връщат почти година назад.
Та не е просто работата, а ангажимент, който съм поела.
Както и да е. Случилото се е вече факт. До като мога ще движа каквото мога. След това искат не искат ще трябва да се справят без мен.
Просто ми беше много болно вчера.

Баща ми не е спрял да ми лази по нервите откак е дошъл... Вярно, не той е виновен, а моята реакция на всичко което прави/не прави, казва/не казва... За 4ти път ме обвинява че си измислям/лъжа в собствения ми дом... и това преля чашата на търпението ми. Снощи се скарах с него, разревах се (о, каква изненада - тъпи хормони), ММ се ядоса и реши - не го иска на раждането и беше готов веднага да го закара при сестра ми (която в крайна сметка беше причината за последния раздор)... Къщата е вили на могили, капаците на прочорците свалени и недобоядисани, шервазите тепърва трябва да се шкурят и боядисват, после да се закачат капаците и да се измият прозорците/изперат пердетата и т.н. Сестра ми се обажда, да го вземела за уикенда (а той на мен ми казва, че ще отиде само в неделя)... Казах му да си прецени дали ще свърши с работата до вторник... Сестра ми с нейните "гениални: идеи - да го вземела у тях, защото какво щял да прави в нас докато аз съм в болница освен да скучаел и после да го закарала на летището... А кой ще довърши започнатото??? Защо трябва да ми се бърка за пореден път... Аз не закачам никого когато той стои с месеци у тях да й работи на къщата... Сега едно, че трябваше да му преглътна пазарлъците кога да дойде и колко да стои (колкото може по-малко), ами и мрънкането на майка ми по телефона, че доматите били полегнали нямало кой да ги върже... неговите коментари "ауууу няма ли как да си тръгна по-рано"...    Вбесих се... Питам го така ли ще направи, да отиде в сестра ми докато дойде време за тръгване, че тук да не му било скучно - аз съм си измисляла, той не знаел за това... Е не ти ли е неудобно да ме наричаш лъжец в собствения ми дом???? Напомни ми (баща ми), че съм го предупредила, че ако ме нервира, ще го закарам при сестра ми без опция за връщане вкъщи. Потвърдих му го! И в крайна сметка не ми стискаше да му кажа да си събира багажа... Разочарована съм от себе си  Сега не му говоря, ама какво от това.. На мен ми тежи, не на него... Съжалявам, че го извиках... И аз не знам какво си въобразявах...  съжалявам, че започнахме с освежаването на къщата... Сега вместо да си почивам и да се насладя на последните дни преди раждането, аз рева и се ядосвам с изкуфелия ми баща... Много съм тъпа...  Излях си мъката... да ме прощавате, че използвам темата като кош за душевните си отпадъци 

Дето да е щастлив, че очаква първородното внуче от дъщеря си, той ти скача по нервите баш накрая ...