Не знам кой как самоуспокоява съвестта си, но при изневяра и изневеряващият и любовникът/любовницата имат вина. Ако любовта се случи между двама души във връзка, то те следва да обявят този факт на половинките си и да се отдадат на новата любов. Всякаква друга конфигурация е егоистична и неморална, а паралелните връзки, продължващи с години са всичко друго, но не и любов. И ако тръпката и привличането към някого са неконтролируем процес до някаква степен, то допускането на влюбване и свалянето на гащите вече са си съвсем волеви. По тази причина никога не бих могла да приема за невинна някоя от страните, освен лъганата. И го пиша като жена, била някога любовница, някога изнверила на тогавашната си половинка, и като жена, на която са изневерили. Никога не съм мислела да обличам грешките си във фалшиви оправдания, на които самата аз не вярвам, това е. Моралът не е овехтяла дума, лишена от смисъл, а любовта, когато е истинска, не приема трети човек, не приема лъжа и не изчаква подходящия момент да каже на официалната половинка, докато тъче на два стана.