
Тези приказки за натиск след години брак са инфантилизъм. Нямаш топки да кажеш, че си сгрешил с избора или просто сте се разлюбили, трябва някой друг да е виновен - алчната за брак женка, космоса, вселената, бременността - все едно е настъпило самооплождане. Отговорност за изборите - нъц.
Абсолютно.
Отмина отдавна времето на това жената да дава зор за брак. Въобще не се сещам за мои приятелки, които да им е било условие, живееха си свободно с гаджетата и никакви условия не са поставяли. Които получиха предложения за брак - сключиха, другите още си живеят така. Някои се разделиха, повечето от тях бяха на семейни начала.
Просто с времето много се отдалечиха. Жените народиха деца, гледат си ги, оправят се, а животът на мъжете, не на всички, но на повечето си остана същия. Иху-аху. Мързи ги, не им се поема отговорността да са бащи, защото "децата си имат майка".
Но пък и не винаги причината е в мъжа, има си и жени, които са изстинали с времето и очите им шарят навън.
Обаче по-добре ужасен край, отколкото ужас без край. Когато започнеш да гледаш навън нещата вече са се счупили. Не го приемам това, че любовникът/цата са виновни. Те са само катализаторът. И по-добре, за да не си губят времето, а всеки да си поеме по пътя и да си намери човек, който ще ги обича, вместо да се живее насила, защото обстановката става тягостна с времето, започват скандали и нараняване, от което боли повече. И не мисля, че би било по-прекрасна картинка от една цивилизована раздяла.