Публикувана: 30 май 2015, 23:36 ч.
Последно мнение: 2 окт. 2015, 22:48 ч.

Доколко имаме право да се караме на чуждо дете?

16 339
223
1

1
...
5
6
7
...
15
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как хората възприемат реакцията на майката към едногодишното дете?
Какви са мненията относно отговорността на децата в парковете?
Какво се случи в парка с децата и майките?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как хората възприемат реакцията на майката към едногодишното дете?
  
  Някои хора разбират реакцията на майката към едногодишното дете, като казват, че тя е отговорна за защитата на детето си. Други смятат, че нейната реакция беше твърде агресивна и неподходяща за ситуацията.
- Какви са мненията относно отговорността на децата в парковете?
  
  Участниците във форума се съгласиха, че децата трябва да бъдат научени да уважават другите и да бъдат внимателни. Някои изразиха загриженост относно липсата на надзор от страна на родителите в парковете.
- Какво се случи в парка с децата и майките?
  
  В парка имаше инцидент, при който 5-годишно дете, каращо колело, блъсна едногодишно дете, което се движеше с кракомбил. Това доведе до спор между майките на децата.
- Какво е мнението на участниците във форума за инцидента?
- Какви са мненията относно отговорността на родителите за поведението на децата си?

# 75 31 май 2015, 15:47 ч.

Мнения: 47 352

Ами то остана и да го похвалим. Намирам за нормално да се покаже и на него, и на родителите му, че това не е правилно. А сладки приказки с тон на "здрасти, как си" не показват с нищо, че направеното е нещо по-различно от обичайните игри.
Разбира се има значение начина, по който се прави, без обидни думи и физически контакт.

# 76 31 май 2015, 15:49 ч.

в очите на дъщеря ми
Мнения: 1 951

Цитат на: Касита в нд, 31 май 2015, 15:40

Ееее, не съм ли ви описвала фазите на дразнението, през които преминава човек от ранната си възраст до пенсионната такава? Laughing

Маминките с прохждащи бебоци са ми любимките. Само като се сетя каква патка съм била по времето, когато си мислех, че щом рожбето ми се учи на ходи, всички сте му длъжни, и ми иде да си побия главата в асфалта

и на мен....ама сподели за фазите, че явно съм пропуснала...

# 77 31 май 2015, 16:24 ч.

София
Мнения: 6 103

Не исках да влизам в защита на детето си. Не знам вие какво разбирате под осъзнаване на вина на 5 г дете,но за мен факта , че беше слязла веднага от колелото и беше клекнала долу на земята до камиончето ми беше достъчно,че не е безразлична към случилото се и осъзнава грешката си. Това не й е първия досег с малки деца и винаги ги е пазила,не е проявявала агресия към тях.
Само ще кажа,че сутринта с моето отваряне на очите,тя ми каза какво е сънувала. Как си играе и понеже не била играела както трябва играта, другите я биели през лицето.
Имаше доста крайни изказвания и за мен ,и за нея без поне малко да ни познавате или да знаете как я възпитавам. От накратко разказана история детето и аз бяхме характеризирани доста обстойно.
Зададох конкретен въпрос,получих анализ на нас двете какви сме.

# 78 31 май 2015, 16:25 ч.

Мнения: 6 217

Анализите бяха принципни, не точно за теб и детето ти. Обсъдиха се ужасно много ситуации и случки, освен твоята, така че не всичко се отнасяше до теб. Peace

# 79 31 май 2015, 16:31 ч.

Мнения: 47 352

Цитат на: REAL_WOMAN в нд, 31 май 2015, 16:25

Аз отговорих, поставяйки дъщеря ми на мястото на детето. Нямам нищо против да й се скарат, въпреки че също е кротка и неагресивна. Но след такава забележка следващия път ще бъде и внимателна.

# 80 31 май 2015, 16:58 ч.

Мнения: 343

Имам право да се карам на всеки, който застрашава безопасността на детето ми. Дали е на 5 или 50 - няма значение. Ако видя адекватна и навременна реакция от страна на придружаващия родител - ще си премълча и даже великодушно ще се опитам да омаловажа ситуацията. Ако някой тръгне обаче /вместо да си скара строго на отрочето, да ми се извини и да накара и детето си да сe извини/, да ми обяснява че били деца и не било искало... Twisted Evil

Да, изводите ми за възпитанието и моралните устои на родителя и детето няма да са никак ласкави и ще се почувствам длъжна да ги споделя.

Последна редакция: нд, 31 май 2015, 17:12 от Rima77

# 81 31 май 2015, 17:10 ч.

София
Мнения: 9 371

Аз бих направила забележка, бих обяснила спокойно или по-строго. Но чак да крещя или ннещо физическо-не.
Е, ако видя някаква крна ситуация може и да ги поразхвърлям Laughing

Но това го пазя за крайни случаи, когато и самите деца употребяват физическа сила.
На парада за Гергьовден заведохме племенникът ми. Той е по-буен и като видя толкова хора се екзалтира и започна да се върти и да се смее. Някаква жена се ядоса и го срита Tired

Малко ми оставаше да я сритам и аз, но съм по-възпитана Crossing Arms

Вместо просто да му направи забележка или да каже на нас реши да го рита.

# 82 31 май 2015, 17:43 ч.

Мнения: 873

Когато миналата година две по-големи от 5-6 години деца минаха с колелетата си точно там, където имаше струпване на бебоци, едното от тях блъсна с колелото си 2-годишната ми дъщеря и и сцепи главата, не само, че не се скарах, но и не се появи никакъв родител на виновното дете.
Бях в ужас, заради шуртящата от главата на детето ми кръв, заобиколиха ме хора, предлагащи помощ, но не и въпросният родител на детето, което е достатъчно голямо, за да съобрази, че не е редно да кара колело там, където играят по-малки деца.
Да, виновното дете изглеждаше притеснено, но от какво ли? Дали се тревожеше за моето дете или се тревожеше за себе си, че ще му се скарат, ще г накажат и т.н.? Няма как да знам Thinking

От тогава се карам, карам се наред, когато е застрашена сигурността на детето ми. Карам се и когато се упражнява насилие. Сори, ама това са проблеми с обществена значимост - да формираш съобразителност и отговорност от подрастващите и да санкционираш насилието. Peace

# 83 31 май 2015, 17:45 ч.

Мнения: 6 217

И аз се карам. Карам се на люлеещите се силно, когато пред люлките щъкат бебета. Карам се колоездачите, които карат като кьорави, карам се на тези, които мятат камъни и размахват пръчки. Защото фаталното става за секунди.

# 84 31 май 2015, 17:57 ч.

Мнения: X

Ми, ще му се карат. Така е в живота. Дори и без да иска, като е направило беля ще му се карат.
Няма как майка му да ходи след него все да му съчувства и защитава цял живот.

Ако аз съм на мястото на мамата пуснала темата, ще се извинявам сто пъти и ще предложа да поправим счупената количка-играчката или да купим нова.

Та, може да му е една-единствена на другото детенце и да си няма друга. Майката, ако няма възможност и това е единствената му играчка на едногодишното детенце, как няма да врещи, ако е стояла гладна, за да му я купи.
Свят шарен. Но потърпевшо е другото дете. Е, майка му малко е действала пресилено, но такъв е бил моментът, така е преживявала нещата.

На наше много близко семейство детенцето е малко по-специално. Когато се занимавам с него и съм с него на площадка и за миг не откъсвам поглед от него, до него съм. Случвало се е, по-голямо дете с дървена сабя да го удря в гръб, като си мисли, че никой не го вижда. Повишавала съм тон, и съм се карала на чуждото дете, питала съм - къде са неговите майка и баща.

Последна редакция: нд, 31 май 2015, 18:20 от Анонимен

# 85 31 май 2015, 18:02 ч.

Мнения: 47 352

Цитат на: gerda1 в нд, 31 май 2015, 17:57

Ми ще му се карат. Така е в живота. Дори и без да иска, като е направило беля ще му се карат...

Именно. И големите като бутнат някого с колата без да искат пак им се "карат", колкото и да се извиняват Joy

# 86 31 май 2015, 18:06 ч.

Мнения: 7 325

Цитат на: REAL_WOMAN в нд, 31 май 2015, 17:45

Карам се на люлеещите се силно, когато пред люлките щъкат бебета.

Не съм съгласна. Бебетата нямат място около люлките и родителите им изобщо не трябва да ги допускат там. Моето дете скоро излезе от бебешкия период и все още не се люлее силно, но няма да му забранявам да се качва на люлките когато има бебета, нито пък съм изисквала от родителите на големичките да го правят когато ние с бебетата сме в парка. И големите и малките имат право да ползват уредите според възрастта си, а ролята на родителя е да пази неговото да не попадне в опасната зона. Тук всички се познаваме и пазим децата си взаимно, но общо взето повечето живеем с мисълта, че сме имали бебета ( и се съобразяваме с тях ) и че и нашите ще пораснат и трябва да сме толерантни с по големите. Те няма къде да играят освен в парка. Е, има и кофти периоди, особено лятото когато селото се напълни с туристи, които буквално ни изхвърлят от парковете, има и по буйни деца от постоянно живеещите, с които се води непрекъсната война, но драмите са рядкост, а още по голяма радкост са тъпите родителски реакции.