Север-Юг и проектите на актьорите след него; С Русия в сърцето - 38

 Петро извърши най-голямото предателство като се опита да убие приятелите си,но се оказа,че даже не му стиска докрай да го извърши...Джелил се ядоса,докато Сеит го прие по-философски и оправда приятеля си,което говори за благородството на характера му.Хареса ми как Сеит защити любимата пред баща си и поиска от него извинение

Започвам да си мисля, че има наложена някъква цензура над филма, от турска страна. Иначе, нямам обяснение за тяхната тъпотия, да изрежат най-важните и хубави сцени от сериала, до този момент.





Elçin Sangu - ( Елчин Сангу) - ( Гюзиде) и нея я харесвам!

дааа ....  не му стискаше на Петро ... ама я как точно стреля, когато трябва да затвори устата на някого  
Сцената със Сеит и баща му ми е любима! Прекрасно играе Киво ... кара те и ти да се просълзяваш с него  
Ками , чак пък толкова   просто така са решили тъпаците ... Не дадоха и как Шура къпе Сеит в хамама, дайте фотки и от този момент  
Актрисата, която играе Гюзиде е много красива  
на Петро бтв-то му спести още едно убийство, преди да си прибере пачките и кюлчетата злато   Сега, като се замислих, Петро е виновен и за смъртта на Татя ... ако не беше изпратил болшевиките да избият семейството на Сеит, тя нямаше да умре ... може би ...

Марабаааа кукундрели 
Как сте днес?  Тука някаква буря се опита да се разрази, ама както дойде, така и си замина за щастие.
Хич нямам време тия дни за форума, ама минавам да ви преслушам 

Ооо, Фиф  хухавелке  мераба! Много учиш ... спри се малко, де ...
И при нас имаше буря, ама сега се успокои времето. Радвам се, че намина да ни преслушаш  Гледаш ли сериала ?

Трагичен се оказа този епизод...много болка за Сеит.Сега нищо друго не му остава освен любимата жена и братята му .Къванч прекрасно играе любящ син и брат,закрилник и защитник.Петро вече става неудържим злодей помитащ всичко след себе си ,незачитащ човешкия живот и готов на най-черни предателства,за да спаси собствената си кожа.

Петро е отвратителен.Виновен е за смъртта на толкова хора.Жалко че Миша не успя.Жалко и че Осман не успя да го разоблчи.

Изгледах серията на един дъх. Страхотен Къванч!!!! и толкова много мъка
май този път не бяха рязали нищо съществено
Фифке , мераба

Да бе, не са рязали, ти така си мислиш Айрич   А иначе това е най- хубавата , но и най-тежката серия за мен. Киво беше невероятен!
Анси   де да му бяха останали и братята  
Как, по кой начин Сеит да остане същия ? В един миг загуби семейството си, уби собственоръчно и един от най-добрите си приятели, мислейки го за враг ...

 Даже и да са рязали епизодът е достатъчно пълен и въздействащ...Под братята имах предвид кръвни роднини фенче 
 И аз така виждам нещата - толкова много болка не може да не те промени

Е как да не са рязали.Рязали са и то яко. Това не го дадоха! Направо минаха на сутринта.

Анси  и аз точно това имах предвид ... ама ще разбереш утре .
Ками  ти си върха и пет пръста отгоре, благодаря! Е, поне не бяха рязали от съществените сцени, макар, че ми се стори , че и погребението на родителите беше посъкратено ...

Аууу верно ли хамамчето са махнали ??

аз гледах най-вече страхотната игра на нашто маникенче!!






извинете за повторението

Аз, и тази сцена не я видях никъде, до тук. Това трябва да е, като пристигнаха в имението май.
Спестиха ни и двата намама.

Втората среща на Сеит с баща му се проведе, докато все още съществуваха условията, при които любовта между Сеит и Шура започна. Във влака към Алуша той все още си спомни как я видя за първи  път (изрязано от бтв). В съзнанието му още е Петербург и Шура от Петербург. Вероятно това му даде сила да се изправи пред баща си. Промените от следващия ден: смъртта на Еминови и отпътуването за Истанбул,  създават една различна обстановка.
Но преди да настъпят тези събития и докато в общи линии светът около тях е същият, Сеит извървя докрай пътя и защити любовта пред баща си. Отхвърли завета пред неговия пазител и може би, ако условията бяха същите, щеше да продължи с реални действия докрай.
 
Няколко неща имам да кажа за този епизод, които в бг варианта всъщност липсваха.
Когато застреляха Еминов и той легна на рамото на сина си, камерата показа как Сеит посегна към оръжието.  (Същото се повтаря и в един друг момент, вече в Истанбул.)
Всичко друго може да забравя от този сериал, но този жест съм го запомнила. Той показва намеренията и това, което Сеит наистина прави, без да спира, подчертава основното в него и моментите, когато получава нов импулс.
Другото е сцената във воденицата с трите жени: Хава, Шура и Татя. Разговор, в който личи различния начин, по който двете „страни“ преминават границата на опознаването. Шура, която знае много неща за Хава и Махмут, с което я изненада,  и проявява интерес към всичко.
Докато Алуща не знае и не иска да знае нищо за нея.
И в същия дух Гюзиде, за която ръкуването с мъж е опасна работа.
Аз поне не можах да видя от сцената на погребението това, което също от първото гледане ми е останало: снимането отгоре и отвисоко. По същия начин и тази от смъртта на Татя. Много въздействащо ми се видя тогава, сякаш човек става малък и се изгубва.
В Причерноморския район погребват така в двора на къщата.
Изрязана е и последната сцена от 6 еп.: стръмният Кримски бряг, който непрекъснато ни показват с една нощна снимка с луна. Но за нея по-късно.