Намерих!
Скрит текст:
Аз, си го гледам тайничко от 15 мин вече.
- Публикувана: 1 юни 2015, 21:59 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2015, 21:43 ч.
Север-Юг и проектите на актьорите след него; С Русия в сърцето - 38
Аз, си го гледам тайничко от 15 мин вече.
Ками, ами гледай си го тайничко, браво!
Ками, ами гледай си го тайничко, браво!
Ама тези ..... верно са изрязали половината епизод.
По БТВ-то започна по друг начин. 
Ками, ами гледай си го тайничко, браво!
Ама тези ..... верно са изрязали половината епизод.
Абсолютно! То едва ли драгият зрител на бтв-то на културата разбра за какво иде реч
Ками, ами гледай си го тайничко, браво!
Ама тези ..... верно са изрязали половината епизод.
Абсолютно! То едва ли драгият зрител на бтв-то на културата разбра за какво иде реч
Не мога да ги разбера
То бива, ама да отрежеш най важните сцени на първия епизод Чудя се 
Оригиналния е 1 ч. и 40 мин. без реклами. Можеха и да не скасапват сериала, и без това не е дълъг 
много ме ядосаха!
Айре
лека! 
На мен Фара ми беше много бозава в началото, но ме грабна с игра и вече не обръщах внимание на визията и. А после става много по-красива, с по-тъмно руса коса.
много ме ядосаха!Айре
лека! На мен Фара ми беше много бозава в началото, но ме грабна с игра и вече не обръщах внимание на визията и. А после става много по-красива, с по-тъмно руса коса.
И превода е по-качествен.
Добро утрооо! 
Ей, още съм ядосана на тези от бтв ... орязаха толкова хубави моменти - и в Большой театр, най-хубавото от 1 серия и после в градината много бързо стигнаха до целувката, и в Алуща ... а бе нямам думи ... Дано и другите серии не ги орезилят, макар, че се съмнявам ... Ама каквото - такова, няма какво да се направи.
Хубав ден, момичета!
Ей, още съм ядосана на тези от бтв ... орязаха толкова хубави моменти - и в Большой театр, най-хубавото от 1 серия и после в градината много бързо стигнаха до целувката, и в Алуща ... а бе нямам думи ... Дано и другите серии не ги орезилят, макар, че се съмнявам ... Ама каквото - такова, няма какво да се направи.
Хубав ден, момичета!
Добро утро милинки!
Аз снощи, намерих целият епизод с суб. неизтрит, от БТВ-то!
Но заспах, и не го изгледах целият!
Дано, днес имам време да го довърша!
Хубав ден!
Фенче на тази снимка Киво сякаш, че вари ракия. Това, на което се е подпрял, ми прилича на казан за ракия! От къде я изрови? 
Страшна си!
Аз снощи, намерих целият епизод с суб. неизтрит, от БТВ-то!
Но заспах, и не го изгледах целият!
Дано, днес имам време да го довърша!
Хубав ден!
Фенче
на тази снимка Киво сякаш, че вари ракия. Това, на което се е подпрял, ми прилича на казан за ракия! От къде я изрови? Страшна си!
Скрит текст:
Добро утро и от мен!
Сега на бистра глава и по епизода в интернет, защото този по бтв не е пълен.
Ще ви кажа как аз разсъждавам за първи епизод. Като казвам също, че този начин на разсъждение смятам за по-подходящ, ако се работи в по-едри стъпки и се структурира целия сериал. Но тогава трябва да се издаде съдържанието. И затова – само първи епизод, при това ще кажа само за съдържателната страна, без кинематографията.
За мен този епизод е много добро въвеждане, насочва към това, което може да се очаква като развой, както и към инструментариума, с който да се гледа сериала.
Ключови понятия: любов; идентичност; любов и идентичност.
Две думи за това какво е идентичност. Това е отговорът, който всеки човек дава на въпроса: Какъв съм аз? И следват много отговори, защото всеки човек има много идентичности, много „лица“: етническа, културна, семейна, като приятел, като съсед, професионална, като пишещ в бг-мама и т.н. Идентичността е променлива величина, а отделните маркери/лица/идентичности на човек са в йерархия. Идентичността дава стабилност на човек в кризисни моменти и при дадени обстоятелства някои части отпадат, другите се пренареждат, човек променя своята идентичност непрекъснато в течение на своя живот, запазвайки някои основни свои същности. Проблемът за идентичността е много актуален за съвременните големи, вкл. турски общности, живеещи извън своята първоначална етническа среда.
Целият първи епизод е посветен основно на това да се охарактеризират тримата главни: Сеит, Шура и Петро в това отношение.
Сеит и Петро присъстват заедно от първата сцена почти до финала. Те са диаметрално различни. Докато при Сеит има натрупване на идентичности, при Петро отпадат идентичности.
Сеит: има двойна идентичност: базисна на турчин от Крим, която се поддържа от семейството, родната земя, тук ще се върне след приключване на службата, отразена е в името му - „Курт“, и актуална принадлежност чрез военната служба към Русия, руския цар и по-общото понятие Отечество. Тази принадлежност му е формирана още от ранна детска възраст (сцената със сандъчето от царя), нейн израз е часовникът, също царски подарък.
Най-високо в йерархията на личността на Сеит е неговата идентичност на войник: първата сцена – подчини приятелството към Петро на войнското, при това убитият е руски „наш“ войник (достатъчно е да се сравни първата с последната сцена от сериала, за да се види пътя, изминат от Сеит: той е винаги войник, сменя само определението „чий“), а също отиде при царя и остави Шура сама в театъра (по-късно Сеит ще каже, че Родината е на първо място, семейството е след това). Най-добрата орисия за бебето според него е да стане войник.
Приятелството е също с висока позиция – отношенията с Джелил, с „моите бойни другари“, въпреки свалените пагони Сеит протяга няколко пъти приятелска ръка към Петро – кани в Алуща най-добрите си приятели, без изключение (гледайки Петро).
Следва неговата идентичност на син, брат, начеваща идентичност на открито признаващ се за любим на Шура и т.н..
Петро: със Сеит са приятели от военното училище. Загубата на тази, може да се предположи най-важна и за него идентичност, е представена в две успоредни сцени: докато Сеит се приготвя във военна униформа, с ордените, часовника и пръстена, Петро гледа униформата си в гардероба. Оттук нататък той ще се отличава в групата на петимата другари по цивилното си облекло като знак за вече не-войн.:
Загубата на идентичност отеква в сърцето на Петро като „рана от куршум“ (като този, който я предизвика); той сънува кошмари от прострелването на войника, в които се смесват реалност, желание и предчувствия. По време на нощното къпане Петро стои настрана, Сеит го извика и отново му подаде ръка за приятелство. Дали обаче Петро ще успее да се „хване“ за тази своя идентичност като спасение и дали тя ще бъде истинска такава или фалшива, ще успее ли изобщо да намери своя опора в някое друго самоопределение, това ще видим. Засега неяснота остави и в качеството си на проявяващ интерес към Шура, дали това ще се изчисти като идентичност или ще остане такава под прикритие.
От показаното в първи епизод Сеит и Петро вървят към два образа, първият от които ще пренарежда многото си идентичности, а вторият ще търси заместители на изгубената най-важна идентичност и най-вероятно те ще бъдат непълноценни и фалшиви. В кризисното време това е въпрос на оцеляване.
Сеит и Шура:
Тяхната любов се ражда изключително върху руската, войнска и принадлежност на Сеит към висшия кръг на столичното общество. Това е общата територия, на която се срещат, а за Шура тя изразява единствената нейна идентичност: рускиня от висшето общество. Това ясно е показано в две успоредни сцени: докато Шура гледа снимки на Сеит с униформа, в същото време той си спомня пред сандъчето от царя разговора с баща си като дете и очакванията към него да стане добър войник. Техните срещи, спомените им, фантазиите и сънищата са от тази среда, заимствани са от руската вълшебна приказка и са в нейната естетика. Външният вид на Шура е според стереотипите за рускиня/ Русия: коса като узрелите пшенични ниви.
Интересен е разговорът между двамата по време на разходката. „Онемяването“ на Шура може да се тълкува и като оглупяване от влюбването, но то съдържа според мен и идеята за голямо разстояние между двамата в културен смисъл. След мълчанието идва първият въпрос: Защо Ви наричат вълк? сякаш идва от другия полюс. Докато двамата са в общата за тях територия на руско/царско/войнско този въпрос предизвиква само любопитство. Но пренесено в средата на Алуща – след самия въпрос, издаващ незнание, това, че приказката разказва мъж, е второто драстично несъответствие с правилата. (По-нататък ще видим, че готовата за брак девойка е тази, която разказва приказки на децата, а майката говори „с гласа на земята“.) И така, това е един кратък миг на голямо разминаване между Сеит и Шура, който засега е незабележим, защото и двамата стоят на общата за двамата територия, а светът от Алуща на Сеит е твърде далече от Шура. Умен опит на Шура да „премине“ на другата, на неговата територия, продължавайки вълчата тема: след името и вълчия глад пожела да види „бърлогата на вълка“. Дали тя ще бъде допусната и ще може ли да опознае неговия свят?
Не е за пренебрегване и включването на Курт в името в заглавието, което би могло да бъде и само „Сеит и Шура“. Съчетанието „Курт Сеит и Шура“ може да бъде прочетено и като съчетание между „това, което е Алуща и турското“ и „руското“ и вече издава събирането в двойката на две различаващи се неща.
Стръмният бряг и морето – един нощен кадър, който ще бъде показан още много пъти и който за първи път показват в първи епизод. Алуща е гранична линия, ако скочиш в морето, образно казано, следва пропадане. (Ако някоя добра душа извади този кадър, ще бъде добре. Той не е случаен и ще е много нужен за една по-късна съпоставка.)
Преди това да се случи и докато живее още в своите два свята, Сеит изказва пред баща си и приятелите си твърде смели идеи за живота. И докато е на полуострова и докато двата свята за него още съществуват, ги следва:
Аз мисля, че всеки трябва да живее така, както сърцето му подсказва.
Човек трябва да живее там, където иска да живее.
Трябва да прави нещата, които иска на този свят.
Но разбира се, да не забравя дълга си към родината.
А какво става, когато човек не може да живее, където иска и да прави нещата, които иска? А когато Родината вече не е същата? Това ще видим.
В еп. 1 и докато между Шура и Сеит няма още нищо сериозно думите на Мирза Еминов към Сеит звучат все още само като далечна възможност за конфликт: „Ще имаш приятелки в Москва и Петербург. Ще се забавляваш с тях, ще се смееш, ще си приятел с тях. Но накрая със сигурност ще се ожениш за турско момиче. Това е моят завет. И накрая ще се преместиш завинаги тук на земята ни.“
Заедно със събитията, които ще ги предизвикат, ще продължа да следя промените в идентичността на героите. В това ще търся отговорите на въпросите.
Сега на бистра глава и по епизода в интернет, защото този по бтв не е пълен.
Ще ви кажа как аз разсъждавам за първи епизод. Като казвам също, че този начин на разсъждение смятам за по-подходящ, ако се работи в по-едри стъпки и се структурира целия сериал. Но тогава трябва да се издаде съдържанието. И затова – само първи епизод, при това ще кажа само за съдържателната страна, без кинематографията.
За мен този епизод е много добро въвеждане, насочва към това, което може да се очаква като развой, както и към инструментариума, с който да се гледа сериала.
Ключови понятия: любов; идентичност; любов и идентичност.
Две думи за това какво е идентичност. Това е отговорът, който всеки човек дава на въпроса: Какъв съм аз? И следват много отговори, защото всеки човек има много идентичности, много „лица“: етническа, културна, семейна, като приятел, като съсед, професионална, като пишещ в бг-мама
и т.н. Идентичността е променлива величина, а отделните маркери/лица/идентичности на човек са в йерархия. Идентичността дава стабилност на човек в кризисни моменти и при дадени обстоятелства някои части отпадат, другите се пренареждат, човек променя своята идентичност непрекъснато в течение на своя живот, запазвайки някои основни свои същности. Проблемът за идентичността е много актуален за съвременните големи, вкл. турски общности, живеещи извън своята първоначална етническа среда.Целият първи епизод е посветен основно на това да се охарактеризират тримата главни: Сеит, Шура и Петро в това отношение.
Сеит и Петро присъстват заедно от първата сцена почти до финала. Те са диаметрално различни. Докато при Сеит има натрупване на идентичности, при Петро отпадат идентичности.
Сеит: има двойна идентичност: базисна на турчин от Крим, която се поддържа от семейството, родната земя, тук ще се върне след приключване на службата, отразена е в името му - „Курт“, и актуална принадлежност чрез военната служба към Русия, руския цар и по-общото понятие Отечество. Тази принадлежност му е формирана още от ранна детска възраст (сцената със сандъчето от царя), нейн израз е часовникът, също царски подарък.
Най-високо в йерархията на личността на Сеит е неговата идентичност на войник: първата сцена – подчини приятелството към Петро на войнското, при това убитият е руски „наш“ войник (достатъчно е да се сравни първата с последната сцена от сериала, за да се види пътя, изминат от Сеит: той е винаги войник, сменя само определението „чий“), а също отиде при царя и остави Шура сама в театъра (по-късно Сеит ще каже, че Родината е на първо място, семейството е след това). Най-добрата орисия за бебето според него е да стане войник.
Приятелството е също с висока позиция – отношенията с Джелил, с „моите бойни другари“, въпреки свалените пагони Сеит протяга няколко пъти приятелска ръка към Петро – кани в Алуща най-добрите си приятели, без изключение (гледайки Петро).
Следва неговата идентичност на син, брат, начеваща идентичност на открито признаващ се за любим на Шура и т.н..
Петро: със Сеит са приятели от военното училище. Загубата на тази, може да се предположи най-важна и за него идентичност, е представена в две успоредни сцени: докато Сеит се приготвя във военна униформа, с ордените, часовника и пръстена, Петро гледа униформата си в гардероба. Оттук нататък той ще се отличава в групата на петимата другари по цивилното си облекло като знак за вече не-войн.:
Загубата на идентичност отеква в сърцето на Петро като „рана от куршум“ (като този, който я предизвика); той сънува кошмари от прострелването на войника, в които се смесват реалност, желание и предчувствия. По време на нощното къпане Петро стои настрана, Сеит го извика и отново му подаде ръка за приятелство. Дали обаче Петро ще успее да се „хване“ за тази своя идентичност като спасение и дали тя ще бъде истинска такава или фалшива, ще успее ли изобщо да намери своя опора в някое друго самоопределение, това ще видим. Засега неяснота остави и в качеството си на проявяващ интерес към Шура, дали това ще се изчисти като идентичност или ще остане такава под прикритие.
От показаното в първи епизод Сеит и Петро вървят към два образа, първият от които ще пренарежда многото си идентичности, а вторият ще търси заместители на изгубената най-важна идентичност и най-вероятно те ще бъдат непълноценни и фалшиви. В кризисното време това е въпрос на оцеляване.
Сеит и Шура:
Тяхната любов се ражда изключително върху руската, войнска и принадлежност на Сеит към висшия кръг на столичното общество. Това е общата територия, на която се срещат, а за Шура тя изразява единствената нейна идентичност: рускиня от висшето общество. Това ясно е показано в две успоредни сцени: докато Шура гледа снимки на Сеит с униформа, в същото време той си спомня пред сандъчето от царя разговора с баща си като дете и очакванията към него да стане добър войник. Техните срещи, спомените им, фантазиите и сънищата са от тази среда, заимствани са от руската вълшебна приказка и са в нейната естетика. Външният вид на Шура е според стереотипите за рускиня/ Русия: коса като узрелите пшенични ниви.
Интересен е разговорът между двамата по време на разходката. „Онемяването“ на Шура може да се тълкува и като оглупяване от влюбването, но то съдържа според мен и идеята за голямо разстояние между двамата в културен смисъл. След мълчанието идва първият въпрос: Защо Ви наричат вълк? сякаш идва от другия полюс. Докато двамата са в общата за тях територия на руско/царско/войнско този въпрос предизвиква само любопитство. Но пренесено в средата на Алуща – след самия въпрос, издаващ незнание, това, че приказката разказва мъж, е второто драстично несъответствие с правилата. (По-нататък ще видим, че готовата за брак девойка е тази, която разказва приказки на децата, а майката говори „с гласа на земята“.) И така, това е един кратък миг на голямо разминаване между Сеит и Шура, който засега е незабележим, защото и двамата стоят на общата за двамата територия, а светът от Алуща на Сеит е твърде далече от Шура. Умен опит на Шура да „премине“ на другата, на неговата територия, продължавайки вълчата тема: след името и вълчия глад пожела да види „бърлогата на вълка“. Дали тя ще бъде допусната и ще може ли да опознае неговия свят?
Не е за пренебрегване и включването на Курт в името в заглавието, което би могло да бъде и само „Сеит и Шура“. Съчетанието „Курт Сеит и Шура“ може да бъде прочетено и като съчетание между „това, което е Алуща и турското“ и „руското“ и вече издава събирането в двойката на две различаващи се неща.
Стръмният бряг и морето – един нощен кадър, който ще бъде показан още много пъти и който за първи път показват в първи епизод. Алуща е гранична линия, ако скочиш в морето, образно казано, следва пропадане. (Ако някоя добра душа извади този кадър
, ще бъде добре. Той не е случаен и ще е много нужен за една по-късна съпоставка.)Преди това да се случи и докато живее още в своите два свята, Сеит изказва пред баща си и приятелите си твърде смели идеи за живота. И докато е на полуострова и докато двата свята за него още съществуват, ги следва:
Аз мисля, че всеки трябва да живее така, както сърцето му подсказва.
Човек трябва да живее там, където иска да живее.
Трябва да прави нещата, които иска на този свят.
Но разбира се, да не забравя дълга си към родината.
А какво става, когато човек не може да живее, където иска и да прави нещата, които иска? А когато Родината вече не е същата? Това ще видим.
В еп. 1 и докато между Шура и Сеит няма още нищо сериозно думите на Мирза Еминов към Сеит звучат все още само като далечна възможност за конфликт: „Ще имаш приятелки в Москва и Петербург. Ще се забавляваш с тях, ще се смееш, ще си приятел с тях. Но накрая със сигурност ще се ожениш за турско момиче. Това е моят завет. И накрая ще се преместиш завинаги тук на земята ни.“
Заедно със събитията, които ще ги предизвикат, ще продължа да следя промените в идентичността на героите. В това ще търся отговорите на въпросите.
Добро утроо
Фенче, не знам каква им е била целта на бтв-дали са искали и те да завършат серията си с целувката
дано да няма други орязани серии
Ками
Киво е известен производител на ракия бре
Ваня, благодаря за коментара
ще го прочета малко по късничко
Очаквам и Орси да се включи
много ми харесва на снимките от военните действия
Фенче
, не знам каква им е била целта на бтв-дали са искали и те да завършат серията си с целувката дано да няма други орязани серии
Ками
Киво е известен производител на ракия бре
Ваня, благодаря за коментара
ще го прочета малко по късничко
Очаквам и Орси
да се включи много ми харесва на снимките от военните действия
Добро утро!
Прибрах се снощи тъкмо за сериала. Спомням си, че първа серия само изгледах на времето. И тогава и сега ме издразни липсата на покритие на руската действителност по онова време в моите представи и тази, която показаха в сериала. Турската култура си е казала тежката дума особено при сценаристите. В масовите сцени на баловете не ми хареса тяхната рехавост. Независимо от това, че е било война /такъв беше един от коментарите тогава/ руската аристокрация не би изменила на нравите си.
Извинете момичета, но ми звъннаха и трябва да изчезвам. До довечера.
Прибрах се снощи тъкмо за сериала. Спомням си, че първа серия само изгледах на времето. И тогава и сега ме издразни липсата на покритие на руската действителност по онова време в моите представи и тази, която показаха в сериала. Турската култура си е казала тежката дума особено при сценаристите. В масовите сцени на баловете не ми хареса тяхната рехавост. Независимо от това, че е било война /такъв беше един от коментарите тогава/ руската аристокрация не би изменила на нравите си.
Извинете момичета, но ми звъннаха и трябва да изчезвам. До довечера.
