Ами, купува сиренето от тебешир и палмово масло по 2,49 за кило от Кауфланд и се бута за намалените пилешки бутчета в Пикадили.
- Публикувана: 2 юни 2015, 13:24 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2015, 16:35 ч.
Безизходица или нещо друго?
Криза. Преди кризата работех в голяма международна компания, "любимата" ми дума 
Лятоска събираха от Балкана хора, които не знаеха български, нямаше кой да работи. Тогавашния ми мъж вземаше на работа хора, които нямаха лични карти. Но дойде кризата и сега - те колят, те бесят...
Лятоска събираха от Балкана хора, които не знаеха български, нямаше кой да работи. Тогавашния ми мъж вземаше на работа хора, които нямаха лични карти. Но дойде кризата и сега - те колят, те бесят...
Много ми е интересно някой като каже :ами аз предпочитам два пъти в месеца да купя например месо или сирене, но да знам, че е истинско. А през останалото време от месеца какво ядеш? Болно е, че сме принудени да храним и децата си с подобна храна-заместител.
Точно така мислят, обаче това мислене им пречи да се огледат колко още работни места има всъщност.
И дори да се хванеш на една работа за 600, пак е повече от нищо, след това се оглеждаш и след 6 месеца ще намериш по-хубава. Във всеки случай не е добре да имаш много дупки в заетостта.
И дори да се хванеш на една работа за 600, пак е повече от нищо, след това се оглеждаш и след 6 месеца ще намериш по-хубава. Във всеки случай не е добре да имаш много дупки в заетостта.
Мда... Безизходица е. И е безработица, както казаха някои преди мен.
Абсолютно е вярно, че работа се намира изключително трудно. Трябва да имаш опит, а не ти дават възможност да го придобиеш, щото той не пада от небето, нали.
Работодателите често злоупотребяват до степен да издевателстват над работника като го карат да работи извънредно пряко силите си и без равностойно заплащане.
Слава Богу, аз не съм от тези, които са принудени да работят извънредно.
Но ми е безизходно, признавам си. Става ми много тъжно като си помисля, че съм принудена да си кретам на тая работа, без значение дали ми харесва или не. Просто защото работно място по моята специалност се освобождава веднъж на високосна година в града ми и борбата за него е на живот и смърт... Ами безизходно си е. Безпреспективно...
Абсолютно е вярно, че работа се намира изключително трудно. Трябва да имаш опит, а не ти дават възможност да го придобиеш, щото той не пада от небето, нали.
Работодателите често злоупотребяват до степен да издевателстват над работника като го карат да работи извънредно пряко силите си и без равностойно заплащане.
Слава Богу, аз не съм от тези, които са принудени да работят извънредно.
Но ми е безизходно, признавам си. Става ми много тъжно като си помисля, че съм принудена да си кретам на тая работа, без значение дали ми харесва или не. Просто защото работно място по моята специалност се освобождава веднъж на високосна година в града ми и борбата за него е на живот и смърт... Ами безизходно си е. Безпреспективно...
Имам предвид не за някаква работа по принцип, а за такава, която да ме устройва повече от предишната като заплащане примерно. Човек не си напуска хубавата работа, за да търси каква да е.
Силно се съмнявам, че мога да намеря нещо подобаващо на сегашното ми заплащане, което не ми е по специалността. Освен ако не е с връзки!
Силно се съмнявам, че мога да намеря нещо подобаващо на сегашното ми заплащане, което не ми е по специалността. Освен ако не е с връзки!
Към цените трябва да е съотнесено.
Вземи една средна за страната работна заплата, която е към 800 лева, оформена на принципа софийските IT-а и провинциалните шивачки, и я разпредели за сметки, храна, ала-бала. Мизерия, мизерия.
Вземи една средна за страната работна заплата, която е към 800 лева, оформена на принципа софийските IT-а и провинциалните шивачки, и я разпредели за сметки, храна, ала-бала. Мизерия, мизерия.
Няма по-кораво животно от българина.
Това не е живот, Гери. А оцеляване.
Да живота на повечето хора в България си е оцеляване, но и да мрънкаме това няма да се промени. Всеки трябва да търси решение съобразно неговите възможности. голяма част от населението на планетата живее дори и по-зле от нас. Както каза веднъж президентът ние сме най-бедни сред богатите.
Силно се съмнявам, че мога да намеря нещо подобаващо на сегашното ми заплащане, което не ми е по специалността. Освен ако не е с връзки!
А защо се съмняваш?
Опитваш ли редовно или си се предала?
по това, което виждам от познати, в повечето случаи хората се хващат на нископлатена работа, за да не си стоят вкъщи и да не са съвсем без доходи, с идеята, че ще си търсят нещо друго. но още с тръгването на работа тези хора нямат никаква мотивация да работят и да се развиват. общо взето "като ми плащат колкото да не умра, ще работя колкото да не заспя". липсата на мотивация се отразява на качеството на труда им, и в крайна сметка и работодателите са недоволни, и служителите. шефът си мисли, че този не му работи и не си заслужава да му плаща повече, нито да инвестира в някакво обучение, и започва да се оглежда за нов служител, докато наетият служител през това време усилено търси друго работно място.
липсата на мотивация се отразява на качеството на труда им, и в крайна сметка и работодателите са недоволни, и служителите. шефът си мисли, че този не му работи и не си заслужава да му плаща повече, нито да инвестира в някакво обучение, и започва да се оглежда за нов служител, докато наетият служител през това време усилено търси друго работно място.
Точно така е..
Това не е живот, Гери. А оцеляване.