Котки vs деца

  • 5 892
  • 68
  •   1
Отговори
# 15
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 754
На два пъти буквално съм отделяла пръстче по пръстче, за да я пусне и да не я души.
Толкова се ядосах, че си представих как го праскаш с тигана по главата.

# 16
  • Мнения: 4 783
Имахме подобен казус, когато брат ми беше малък и у дома идваха негови връстничета. Имахме персийка, а те са толкова царствени, че не те просят вниманието ти, а ти тяхното и съответно никакви разнасяния, подмятания не й бяха по вкуса, а пък  от чужди хора - въобще. Също опитахме да я отделим в друга стая, но много скимтеше, което е нормално- чувства се изолирана и виновна за нещо, което не е направила. След един-два подобни случая аз си я прибирах в стаята и стоях при нея, докато не си тръгнеха гостите (звучи невъзпитано, но бях с 10 години по-голяма, та на всички им беше ясно, че децата не са ми особено интересни).
То  и  след две-три ухапвания и те спряха да я търсят, но явно вашето приятелче е по-смело.
А, ти като му направиш забележка не се ли засрамва ? Малко е крехка ситуацията, защото хем не можеш да се накараш на чуждо дете, хем няма как да не си защитиш животинката.
Освен да му обясниш, че както него го боли, когато се удари, така и котенцето боли като го стиска и ще плаче.
По-ефективен вариант ми се струва срещите с това детенце да са навън-по полощадки или паркове.

# 17
  • Пловдив
  • Мнения: 104
Категорично и твърдо заявяваш на хлапето, че котките НЕ СЕ пипат и при всеки опит да докопа някоя му я взимаш от ръцете. Сещам се за моя позната, която преди време си изхвърли котката. Прибрала се в къщи и заварила сина си (тогава на около 12 години) и негов приятел изподрани и нахапани. Котката нещо била превъртяла. Качва я на колата и и дала пътя. След време и просветна, че може би момчетата са спомогнали за превъртането, ама жалко за животинката.
Толкова се ядосах, че си представих как го праскаш с тигана по главата.
   newsm10

# 18
  • Бургас
  • Мнения: 7 305
Аз имам персийка колърпойнт,която е почти "отгледала" 3 деца.Обича хората,да е до тях,но на разстояние,което тя определя и не обича чужди деца.Хапе и то съвсем леко в краен случай,като преди това предупреждава с гъргорене от гърлото.
Когато имаме малки деца на гости,най-категорично обяснявам,че котката не обича да я дърпат и вдигат.Имали сме случаи на леко одраскани деца,но нищо повече не мога да направя,освен да предупредя.Децата са любопитни и естествено искат да намачкат това пухче.Непхрекъснато следя къде ходи гостенчето,вървя след него и пак обяснявам,докато някой не изреве одраскан.
Не я затварям,защото започва такъв котешки концерт,че самите гости пропищяват.

Таис,следващият път кажи на детето "Аз те предупредих,това е животно,страх го е,боли го!"

# 19
  • София
  • Мнения: 12 374
Мерси много, момичета  Hug
Значи, първо ще предложа сега лятото да се виждаме по-скоро навън, а не у нас. Логистично ще е същото за тях, защото и без това идват до вкъщи с кола. Паркът ни е на две крачки, по-добре децата да тичат там (отколкото да скубят котешки опашки).

Второ, ще последвам съвета ви да обясня, че котките вече дерат много по-силно и боли повече. Дано хване дикиш.

От майката не очаквам помощ. Дали защото никога не е гледала дом. животинче, не знам, но си мисли, че те са играчка. Приятелка ми е, но имам чувството, че и тя разсъждава като детето си - нищо, че е на 35  Rolling Eyes

# 20
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 754
Грях ми на душата, че е дете все пак, обаче на два-три пъти ми е идвало да го напляскам едно хубаво.
 Twisted Evil
Да бе, грях. Защо скубе котката след толкова забележки? Нефела си детето, това е истината.

# 21
  • Мнения: 10 545
Не съм влюбен котколюбец. Даже до 8-ми юли м.г. на котките съм гледала като ... на котки.
От споменатата дата имам котарак, за когото режа ръце, чупя крака, скубя коси и развалям отношения.
Съпругът ми три пъти кани съседско семейство с момче на 6 г. Ми, не става просто. Освен че, вися на корниза и ми скъса пердето, пробва да си вземе опашката на котарака ми за сувенир. Аре, баста.
Котка-мотка, може да съм куку-руку, но това е живо същество и не става да бъде тормозено така.
Той, завалийката не драска, не хапе, само плаче.
Познавате ме мнозина от тук. Знаете, че почти не пропускам ден да пусна снимка с децата и котарака. Безкрайно добър е и не желая някой да съсипва благия му нрав.

# 22
  • София
  • Мнения: 12 374
Кас, значи и ти си имала подобна история. Лошото е, че аз няма как да кажа баста, защото мъж ми е реалния повод да се сближа с жената, а не ми се иска да им сговням отношенията.
Той пък има влудяващия недостатък да не може да скръцне със зъби на чужди хора. Възпитание ли е някакво криворазбрано, не знам, но хем се ядосва, хем мълчи. После ми мрънка на мен  Tired
Аз, като по-невъзпитана явно, казвам директно, карам се ако трябва. Но в случая е по-скоро негова позната..ако беше някоя от моите приятелки, досега да съм я насмела както само аз си мога.

Когато са ни на гости, съм пъдар. Нито мога да седна да изпия едно кафе като хората, нито мога да се отпусна, егати. Само ходя след детето и следя котаракът ни, от много зор, да не му извади някое око.

# 23
  • Варна
  • Мнения: 7 391
Няма друг начин, Таис-трябва да повишиш тон и да вкараш малко лед. Гостенката като не се сеща...
Много ще ми е неприятно да дойде някой у дома и да ми дразни и тормози котките.

Но с две от тях няма и как да се случи-само да се звънне на вратата и те вече са в техните недосегаеми апартаменти. Не могат да им се порадват даже и хора, които искат да ги погалят.
Третата не се крие, въпреки че и тя има "апартамент". Mr. Green

Всяка котка трябва да има скришно място.

# 24
  • Мнения: 10 545
За същото става въпрос. Съпругът ми е мека Мария. Бррр. Дума не казва напреко. А аз съм все на тръни- едно че въпросното дете е адски палаво, едно че ме е страх за котката.
Пробвах да затворя котката в едната стая, заключих дори, но имаше опит да се влезе с взлом.  Laughing

# 25
  • Мнения: 16 112
Ох, направо се ядосах и аз.
Освен няколко пъти да го играеш действително пъдар и на всяко посягане към котка да реагираш, не виждам друг начин. Щото то и да се стигне до одраскване, дотогава животното кой знае какво е изтърпяло.
Ние сме с две вкъщи и много разговори и издрасквания и прочие сме имали, докато се научи, че котките не се тормозят, колкото и да им се радваш. Ама това с моето дете, с чуждо няма как да се случи точно така, затова пазиш котките.

А историята с изгонената котка, спомената по-горе, няма да я коментирам изобщо, но щом майката е способна на подобна постъпка, не искам да си помислям какво е преживяло животното от отрочето й...

# 26
  • София
  • Мнения: 4 106
Таис, твоите котки не се ли скриват някъде, когато са застрашени? Моите се качват върху гардеробите. Дете няма как да ги стигне там.

# 27
  • под тепетата
  • Мнения: 11 926
Ми аз ще предложа нещо не много педагично ( нали не е хубаво да с лъже, ама  Embarassed ) - казваш, че след последното посещение на малката хуна се е наложило  да заведеш котето на ветеринар, понеже е имало странно поведение - омърлушено, не яде, пишка , където му падне и  докторът е констатирал стресирано животно , сещай се от кого. Съответно на животното му е необходимо абсолютно спокойствие - никакво галене, мачкане, стискане от външни хора. Изтъкни каква сума те е оскубал докторът, лекарства и че второ посещение  би ти коствало и време , и пари пак!
 Все едно чета за себе си - не мога да се оправям с хора с избирателна глухота.
 

# 28
  • Мнения: 10 545
След едно от посещенията на нашето гостенче на моя котарак му излезе на долната устна нещо като херпес, не ядеше почти и все се криеше под спалнята. Заведох го немедлено на ветеринар и едно от първите неща, които попита, беше, имала ли е котката стресова ситуация наскоро.

# 29
  • под тепетата
  • Мнения: 11 926
Значи няма да е съвсем безпочвена лъжата !

Общи условия

Активация на акаунт