Имам нужда да споделя, за да се справя ....

не съм сигурна,че няма трети човек между вас

Извинявайте, че се включвам чак сега - но изживях един кошмарен ден.
Първо съпругът ми се прибра в събота едва към 20:30 - ходил на разходка и да мисли. Искал да остане сам със себе си. През нощта пожела да сме интимни, което за мен беше изненада след толкова много време. И на сутринта се започна кошмара - искал да се изнесе и да живее сам без мен и децата. Щял да се грижи и да помага ама не можел да живее вече с мен. Избухнах и казах добре щом искаш събирай си нещата и тръгвай. Събра точно 2 блузи и чифт бельо и излезе. Звънна да пита къде сме децата и обеща да дойде където бяхме и не дойде. Голямата го търси и моли да се прибере и той обещава и не идва. По едно време изключи всички телефони и свекър ми пристигна от 150 километра разстояние в паника да го търси. На мен в един момент сякаш всичко ми призля и казах на свекър си да не ходи никъде - беше 21:00. Мъжа ми си дойде в 21:30 пиян след като нямахме никаква връзка с него над 4 часа.
Тази сутрин отново е агресивен - уж искал да си гледа децата, ама искал да се изнася. Иска да се изнася ама да съм му намерела аз квартира. Или да живеел в празното жилище на брат си и съботите и неделите да ходим заедно при моите родители да виждаме децата. Не иска да комуникира с мен, с родителите си, с никой.
Говорихме и записахме час за психиатър - психотерапевт за четвъртък. Ще ходим двамата, защото моите нерви също вече не издържат.
Не знам какво да направя. Почти съм убедена, че няма жена - но каква е тази криза, какво е това нещо. Не съм на себе си от мисли как да му помогна - видимо е, че се измъчва, но в същото време измъчва и мен.

Не съм му казала аз, че е дебел и не съм му казала аз да спре цигарите. Аз определено не съм "ръководството". Работи като манипулант в електронен магазин и трябва бързо да приготвя направените поръчки, за да се изпращат по куриер, затова е нужно да е в добра форма.

  Много сте го захлупили, и ти и семейството му, което е на твоя страна. Ако не си промениш коренно отношението, ще го загубиш. Може и по-добре да ви е и на двамата, ако живеете отделно.
 

Дълбоко в себе си не вярвам, че семейство, което е преминало през изневяра, може после да си живее нормално. Според мен е трябвало да се разделите още навремето, така щеше да ти е спестено това, през което ще минеш сега... ако ти е казал, че иска да се изнася, нещата не са на добре и не виждам как можете да живеете спокойно оттук нататък.

Извинявам се, че съм толкова категорична, но как един път досега не съм чула някоя жена да каже: "Простих на мъжа ми изневяра и той оттогава ме носи на ръце"

И какво значи детето го търси и го моли да се прибере   Ако няма решение за раздяла, децата не трябва да се намесват в никакъв случай! На детето не се обяснява нищо, баща му отсъства, държиш се спокойно и това е. Какво е това издирване под дърво и камък на здрав и прав мъж, който е предупредил, че вече не иска да живее с теб??? Не се ли сещате, че децата са свидетели на цялата тази ситуация и какво им е на тях?

Но аз все пак не разбирам. Как решаваш да се изнасяш и казваш на половинката си: Намери ми квартира, за да те напусна?! Ей това е, което ме побърква уж ще се изнася ама иска аз да продължа да се грижа за него. Уж тръгна да се изнася и почна да звъни на детето къде сме. След това детето го потърси и той вече стана важен.
Няма никаква логика в действията му.

Ами продължавай да търсиш логика.... Няма такава, няма и да има. Но от това, че той не знае какво иска, на теб става ли ти по-леко?

За мен това е поредният изперкал неизвестно от какво мъж, който за съжаление се опитва да побърка и семейството си. От авторката зависи поне тя и децата да се измъкнат сравнително безболезнено от ситуацията. Иначе предстоят поредните "нощи на колебания" на този неразбран човек...

Добре и все пак, това не са ли обратими процеси - с лекарства, с терапия, с общуване. Мъчно ми е да си помисля, че няма връщане назад. При свекър ми състоянията се лекуват с медикаменти и той стриктно си пие лекарства човека.

  Да не би наистина да има някакво наследствено заболяване?

 Защо не се разделите за известно време. Наистина звучи странно ти да му търсиш квартира, не може ли да отиде при родителите си за малко, или го прати някъде в отпуска.
  На твое място бих отишла сама на почивка с децата, а той да си остане малко сам за да му се понаместят чарковете в главата и като се върнем, ще се разберем кой къде ще живее.

 Дано и психологът ви помогне да се чуете един друг кой от какво не е доволен от другия.

Дано има вариант да се закрепите

Аз не съм психолог все пак 

Това е само личното ми мнение, аз бих избягала с 200 км/час от мъж, който е непредвидим и ми притеснява децата. Мен просто от непредвидими хора ме е страх.

А как се обяснява на децата?!
Мен това е нещо, което страшно ме тревожи. Те постоянно питат за него, къде е, защо закъснява, защо не се е прибрал. Снощи ми се прирева като се звънна на вратата и те двете строени го чакат облечени в еднаквите си розови пижамки в коридора. Не знам как ги прибрах без да се разрева, за да не гледат пияния си баща.
Досега не е бил такъв - може да не умее да се грижи за тях, ама те знаят кога се прибира тате. А сега е груб и с тях дори, вика им понякога.
Наистина не знам как да си събера мислите

Почни да мислиш повече за себе си и децата си и по- малко за съпруга си. Той не е дете, а ти не си му майка. За да се справи с псих. си срив и подранила криза на средна възраст, той трябва 1. да признае, че има проблем и 2. да започне да работи по проблема. Така, както си го подкарала, ти не му помагаш, а пропадаш заедно с него. Децата ви също ще се травмират, наблюдавайки неадекватното поведение на баща си.

Ужас! Той иска да се изнесе, Вие карате детето да му звъни и да го моли да се върне. Включвате в "издирването" и родителите му - та чак свекър Ви без малко да дотърчи от 150 км разстояние, за да връща непослушния съпруг вкъщи...
Човекът иска раздяла, а всички около него го обявяват за луд, и ще го водят на психиатър
Ама, Вие, сериозно ли?
Спрете да го третирате като дете, което иска да избяга от къщи. И какво сте се втурнала да МУ помагате? Голямо момче е и сам ще реши какво иска. Надали той я иска - тази помощ. Малко задушаващо е всичко това, според мен.
Помогнете на себе си! И на децата си - да минат през тази криза (или раздяла) възможно най-безболезнено. Като начало, не ги намесвайте в тези глупости. Изобщо!
Успех!

А защо ги правиш свидетели на тези неща? Изобщо не им е работа на децата да чакат баща си по пижамки и това е твоя вина. Извинявай, но...  Видях, че когато свършва работа в 16, ако не се е прибрал до 18 това вече е закъснение, прибирането в 20,30, когато се е разхождал да "мисли" вие всички сте го чакали на нокти и ти си допуснала дъщеря ти да му звъни. Защо го правиш?
 Дръж децата настрана от тези неща.  Изобщо не е нужно да седят да чакат баща си и да стават свидетели в какъв вид се прибира. Мисля, че ги използваш. Това са си ваши работи с мъжа ти, независимо какво става.

Заведи човека на лекар (психиатър!) и слушай внимателно какво препоръчва. Ако се наложи, потърси помощ от свекър си, явно наистина си имат семейна обремененост, която не бива да се подценява.
И следи мъжа си да си пие редовно лекарствата.
Не бива да го оставяте сам в такова състояние, ами ако утре съвсем превърти? Абсурд е да се разчита, че ще живее сам и съвестно ще се лекува. По-скоро при първите признаци на подобрение ще зареже лекарствата и... После ще има да ви гледаме по новините.
Съжалявам, че съм толкова рязка, но човекът определено има някакви психични проблеми и колкото по-бързо вземете мерки и започнете лечението, толкова по-добре. Даже и да се разделите, за теб и децата е по-добре да живее нормално. Щом свекър ти може, и мъжът ти ще може, стига да получи вашата подкрепа.

Не ги използвам. Може би не стана ясно. След като събра 2-3 дрехи и излезе - един час по-късно аз се подготвях да излизаме с децата и той звънна на телефона на дъщеря ми да я пита какво ще правим. Тя обясни, че ще излизаме и той каза ОК аз ще дойда там. След 2 часа на въпросното място решихме да тръгваме от там и тя помоли да му звънне да го предупреди, че отиваме на друго място. Тя е на 9 и има телефона, какво трябва да направя да й забраня да го търси ли?! Или да й забраня да му вдига ли.

А историята с пижамките е следната: Те бяха изкъпани и в леглата и тогава той звънна/като се "изнесе" си остави ключовете/. Децата наскачаха дори по-бързо от мен.

Родителите на мъжа ми са притеснени, защото с подобни симптоми брат му направи опит за самоубийство и сега въпреки протестите ми решиха, че искат да говорят с него защо постъпва така.

Не се оправдавам, разберете аз живея 10 години с този човек и въпреки обидите ми пука за него....