Аз продължавам да смятам, че няма друга жена. А за да каже човек толкова силни думи, след 10-годишно съжителство без история на домашно насилие, бая му е дошло до гуша в един момент (бая са го провокирали...)...
Не е нужно да го провокират. Много често е срещано, когато човек не смее да каже, че раздялата е по негова вина да говори и действа "ти си виновен за всичко"...
Но за мен отношението към децата е най-големият показател. Ако имате проблем с мъжа си, а сте обещали на детето да присъствате на нещо, важно за него, ще идете ли да пиете с колеги? Отношенията с партньора са едно, но това - съвсем друго.
Човекът емоционално е зациклил на тинейджърско ниво и до определен момент го е устройвало да има съпруга-мама. Сега го е ударила кризата на средната възраст /може и да има трети човек, който да е подействал като катализатор, но не е задължително/ и се сетил да се бори за права и свободи. Но явно и интелектуално не е много по- напред и единственият начин, който му хрумва е да се напива, истерясва и натрива носа на "мама", като й каже колко е грозна и противна. 
това 2 пъти - първото дете заряза при майка си, защото и бащата беше тип като нея. Второто при таткото остана. Натам не знам какви ги е свършила, защото пътищата ни се разделиха.
