?Въпроси всякакви за СО?

Здравейте, спомням си предишната Ви тема.

Честито момиченце, да Ви е живо и здраво, много радости да Ви носи!

Ще се постарая да отговоря на въпроса Ви с минимални отклонения:  колкото и странно да изглежда понякога, мъжете също имаме някакви чувства или най-малкото емоции/убеждения по въпросите за децата ни. И това, че един мъж може да се е проявил като безотговорен/лош спрямо Вас (и по този начин в някакъв смисъл и спрямо детето, което носите), по никакъв начин не значи, че би отписал просто така биологично свое дете.

Разбирам Ви напълно, че искате да забравите, че този човек изобщо е съществувал в живота Ви. Вероятно всеки се е чувствал така при неуспешна връзка. И това изтриване от живота е в голяма степен възможно, но само тогава, когато няма деца. Съжалявам, че не мога да Ви дам друг отговор, но на мен това, което той иска, ми се струва и разумно, и негово право като биологичен родител. Аз на негово място бих постъпил по сходен начин, независимо колко не можем да се гледаме с майката на детето и независимо чия е вината (ясно, че на база дадената от Вас информация приемаме, че вината е 99.9% негова в случая, но това не променя нещата).

Съжалявам и че ще го кажа по такъв директен начин, но моментът да се мисли и преценява дали парнтьорът е подходящ за баща е преди да се започне с опити за дете. След като вече е факт това дете, човек трябва да живее с грешките си и да взима решения, свързани с детето, не на база емоции, а на база рационална преценка кое е най-доброто за детето. А последното няма как да го определите от отношението му към Вас, можете да го разберете единствено като му дадете шанс за някакъв контакт с детето. Връзката баща-дете все още не е била компрометирана от негово поведение и според мен не е коректно да я прекъсвате в зародиш, само защото не искате да го виждате (защото Вашата връзка с него е компрометирана).

На Ваше място (ако искате съвет) бих се примирил вече с грешния избор на партньор и не бих се опитвал по подобен начин да го изключвам от живота на детето му. С дипломатичност може да се постигне много, а детето има право на шанс да опознае биологичния си баща и да получи това, което той е склонен да му даде - време, отношение, внимание, ресурси. Дистанцирайте се като емоции и чувства от техните отношения и ако се държи отговорно и добре с детето - оставете ги да общуват. От описанието му до момента смятам, че нямате основания да очаквате лошо отношение към детето, агресия, заплаха за детето или нещо такова.

Така че помислете каква Ви е мотивацията да му откажете бащински права и ако се крие във Вашите чувства и емоции - опитайте се да го преглътнете. Ако е свързана със загриженост за детето - помислете рационално дали имате наистина основания за притеснение и говорете с него от подобна перспектива.

Но не превръщайте едно невръстно бебенце в заложник или в оръжие при военни действия между враждуващи екс-партньори. Това със сигурност не е в неин интерес. Ако можете да решите въпроса с дипломация - добре, но ако не можете - изхождайте от това кое е най-добро за детето, а не как се чувствате Вие, колкото и да е трудно това...

Не съм запозната с предишни теми на авторката. Можете да потърсите семейния кодекс и ще разберете, че не е нужно да води дело. Достатъчно е да подпише декларация пред нотариус. И не става въпрос за припознаване след раждането. Тогава майката декларира, че това е бащата и няма да оспорва припознаването. Затова и веднага вписват бащата. В случаи, като този на Криста, не е нужно съгласието на майката. А от адвокат до адвокат има голяма разлика. Както във всяка професия. Моя колежка не може една консултация да даде на клиент, половината правилник не ѝ е ясен, пък ей я, десет години си работи (не съм адвокат).

Най-добре Криста да се консултира с адвокат.

Dara888, не съм адвокат, но как така е възможно този човек да отиде, да подпише нещо при нотариус и хоп - да му се признае детето. Все пак те не са били женени. Той не е записан в акта за раждане, нямат брак. Не смятам, че толкова ще му е лесно.

На въпросът ти защо го прави: Не съм чела предната ти тема и не искам да я чета, за да остана безпристрастна по зададения въпрос. Според мен докато си била бременна и детето все още не е било факт, той вътрешно е отричал съществуването на ситуацията. С раждането на детето и научаването за това, може би нещо в него се е преобърнало и е решил да поеме своята отговорност. С теб няма как да се събере, но поне да се погрижи за детето си и да има някакъв контакт с него, все пак.
Не пренебрегвай факта, че той наистина е биологичен баща на това дете и все пак има своите права. Ако реши да си ги търси в съда, абсолютно нищо не можеш да направиш. Животът ти оттук нататък неминуемо ще бъде завинаги свързан с него. По-добре приеми този факт и гледай да не си тровиш живота излишно. Докато обаче не е узаконено всичко с дело и т.н, избягвай контакт с него и не го допускай до детето. Може и да се разминат нещата, но се съмнявам. Даже според мен по-щадящо психиката на теб и детето би било да се оправят тези неща от по-ранна възраст. Защото в противен случай, представяш ли си след години този да цъфне при детето ти и да му заяви: Аз съм твоят истински баща. Какъв огромен стрес за детето би било това. Ако от самото начало детето знае кой е, вижда го от време на време регламентирано, ще му спестиш доста бъдещи травми.

Абсолютно няма как да стане това. Напълно невъзможно е. Освен при раждането - в някакъв срок от раждането беше и с потвърждение от майката.

Кое е напълно невъзможно? Като чета СК (чл. 64-66) точно така става и няма никакви срокове за това.

Абсолютно ли си сигурна?

Елора, те ако имат брак, детето автоматично се записва на негово име, дори и бащата да е друг, и майката да иска да го запише на другия.

Salsisha, недей да спориш. tays е юрист доколкото помня и потвърди написаното от Дара. И закона го има цитиран с алинеите, излишно е

Да, прочетох. Сигурно касае случаи, когато изначално няма вписан баща в акта за раждане.

Ами точно такъв казус се дискутира още от начало

Оспорване на припознаването (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.)
 Чл. 66.  (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
 (2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход

Ето , ако Крис оспори припознаването , следва иск от бащата . Тя може да признае иска. Ако обаче в срока за отговор , го оспори, бащата си доказва със свидетел, че е имал интимна връзка с нея по време на зачеването , иска си АГ еспертиза за периода на зачеването. И най- лошото е , че по тези дела ще се назначават ДНК експертизи .При оспорване. И накрая Крис , ако бащата си се окаже биологичен , губи делото и плаща много пари за разноските му. Иначе по тези дела съдът служебно определя и род. права и режима , и издръжката. Но и излиза златно такова дело.
Затова , ако той припознае детето , няма смисъл да се бори по дело за оспорване на произход, защото законът е категоричен . По-скоро , след припознаването , дело за издръжката и режима му на виждане с детето. И печен адвокат за делото !

Не останах с впечатление, че иска ДНК тест заради съдебна процедура. По-скоро ми прозвуча като да е за негово... успокоение, да се увери, че той е бащата. Че явно не е напълно сигурен, което е доста обидно за жената, и не иска да бъде дистанционен баща на чуждо дете. Сигурно има намесени разни мотиеи за продължение на рода и пр.

Във всеки такъв казус едно и също се нищи. Крайно време е да се разбере, че ако един мъж е биологичен баща и желае това да е оформено документално, никой не може да го спре, та ако ще и в прав текст да си каже пред съдията, че го иска просто за да прави напук. Законът дава равни права на двамата биологични родители, независимо дали ни изнася, или не. И бащите в края на краищата имат право на законова защита, в случай, че някоя майка реши, че няма да позволи контакти с детето просто защото така иска. Няма как всеки случай да се разглежда индивидуално, за това са делата за право на упражняване на родителски права. Но делото за установяване на бащинство изобщо не зависи от интересите на детето. Или се установява бащинство, или не. Не е по желание. Така че неговите заплахи изобщо не са празни приказки, ако реши да действа.

Те не са женени. Четете които си искате членове от кодекса. Я вижте чл. 61 - Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.

Представям си да съм бременна, да родя и изведнъж някой да цъфне и да се окаже, че подписал нещо си там при нотариус и станал баща на детето ми. При положение, че господина е адвокат, защо не го е направил. Най-вероятно защото не и е съпруг и процедурата ще му е по-сложничка.
Нещата се усложняват, защото нямат брак. Ако имаха, то той си има права. Ама така сега трябва да доказва, да завежда дело и да прави ДНК тест.
Пак казвам, поне аз така тълкувам. Ако някой повече разбира семейния кодекс или пък е адвокат да си каже мнението.
Ние тук може да си пишем до безкрай, да даваме съвети и да тълкуваме закона. Чисто и просто Криста трябва да отиде при адвокат и да се консултира.

Така е, но е несправедливо. Излиза, че бащата има повече права от майката и не са точно равни. Ако бащата още с бременността е отказал да се грижи за детето и от контакти, това трябва да се взима предвид. А не се взема. Той може да си признае детето, когато си поиска, все едно това дете е нещо дето може да го искаш и връщаш, когато ти кефне. От друга страна майката, ако е установила, че този баща е по-добре да го няма, закона е отнел правото ѝ да го докаже. Безспорно има случаи в които майката е тази, която прави на инат, но са пренебрежимо малко, на фона на бащите възползващи се от това. Няма сила на земята, която да ме убеди, че който и да е съд, особено наш, би защитил интересите на едно дете по-добре от майка му.
А ако бащата реално иска и контакт и да се реално да се грижи за това дете, му е осигурено от закона да го постигне.
Елора, адвокат вече се включи. Брака няма значение в случая. И не, не всеки може да отиде при нотариус и да припознае детето ти, това става само в случаите в които няма вписан баща в акта за раждане, а не във всички