?Въпроси всякакви за СО?

Тук се изписаха такива неща за човек, който реално нищо лошо не ѝ е направил на майката - не я е бил, не я е крал, не я изнудвал, просто в някакъв момент е размислил и е решил, че не иска тази жена да е майка на децата му. Какви са му аргументите не знаем, неговата гледна точка е празен лист. В който автоматично се записва, че е гъз.

Хубаво, но решението дали да абортира или не е единствено на майката. Т.е. той няма думата тук. Няма 50% от решението. 0% има. Тя си решава и тя решава да изчака делящите се клетки да се превърнат в малко, новородено бебче. Това, че той не е искал да има деца от нея, си е негов проблем - да е мислил.

Да, но той така се чувства спрямо нея, не спрямо детето си. С какво е виновно то за това, че не се е получило между тях? Да, не е искал дете от нея, но след като е факт негово биологично дете, иска да е част от живота му. Не от този на майката, от този на дъщерята си.

Никой тук не знае ще прави ли или няма да прави проблеми, дори никой не знае дали наистина е льольо. Но се скалъпиха 101 измами, с които на един баща да се отнемат правата да вижда собственото си дете. Защо? Бил ли го е това дете? Безотговорно ли се е държал с него? Тормозил ли го е? Ааааа можело да прави проблеми, за да си го изкара на майката.

Ами какво очаквате като отговор на опит да прецакаш по всякакъв начин бащата? Да оставим настрана, че родителят, който живее с детето, често го настройва упорито срещу другия. Тук се стига до фалшиви припознавания и какво ли не. Кой нормален човек ще отвърне на подобно поведение със сърца и рози? Ще си търси начин да си го върне и детето ще страда от тази работа в крайна сметка, както ще страда и от злобата и ината на другия си родител, който измисля подобни работи. Нерационалното поведение спрямо някого рефлектира в нерационално поведение и от другата страна.

Питащата е юрист по образование, според мен си спестете съветите за убиване на време през скучния съботен следобед. Че някой може да си повярва направо. По-добре почетете малко Крамър срещу Крамър или гледайте филма, ако нямате какво да правите....

Нали се сещате, че ако 50 годишен известен адвокат с опит, контакти, познаване на нелегалните механизми за изкривяване на системата и т.н. реши и той да ги играе тези номерца, накрая кой знае какъв завършек би имала цялата работа....

Аз отдавна съм се убедил, че с дипломатичност се постига много повече и че Соломоновото решение е вечен пример за това как трябва да постъпи един родител в подобна ситуация. Но има родители, които света ще обърнат, за да получат не само някакви права, ами целите. Независимо от цената и от това кой ще я плати накрая... На прима виста се сещам за онзи мъж с полякинята, който беше отвлякал момченцето и по-малкото момиченце, бяха им промивали мозъците с бабата и дядото и накрая инсценираше на един великден лягане пред коли, писъци и какво ли не, когато бяха дошли да ги отведат принудително при майката...

Забременил и за***л е нещо лошо към нея. Да беше й ударил по- добре един шамар, нямаше да мъкне последиците цял живот и да си трови нервите 18 години.
А към детето да не говорим.

Това, което Мако е описала, е много показателно и определено се припокрива с представителната извадка.

В представителната извадка делът на бащите идиоти е с около 1% по-висок от дела на майките идиотки.

Забременил и заебал не е историята в случая. А размислил, но се оказало късно.

Жената не ви пита за схеми, измами и съдебни акъли, пита ви защо този човек се държи така.

Масовото обяснение е - защото е гаден мъж, който иска да тормози жената.

Моето обяснение тук е - защото е баща, който иска да има контакт с детето си и това, че не харесва майката и не е искал деца от нея, не променя желанието му, когато детето (желано или не) е факт, да си има връзка с него.

Естествено и от действията на майката зависи в кой сценарий ще продължи историята. Некоректни действия спрямо един човек водят до сходни реакции. Може би той е започнал с некоректните действия (иди ми - дойди ми при правенето на дете), но ако Криста има възможността да прекрати вече ескалирането на нещата, според мен би било и в неин интерес това, и в интерес на детето.

Извинявам се, че се намесвам. Но чета и не вярвам на очите си. Истина ли е, че ако детето е с баща неизвестен то всеки съсед, луд, случаен минувач и т.н. би могъл да отиде при нотариус и да се пише баща? Ако да, то това е върха на законодателните абсурди, за които някога съм чела. И при положение, че вече има доста жени, които раждат от донорски програми какво излиза. Че 18 години са под заплаха някой луд да се впише баща на детето им?

Този човек специално, е изключително гаден и отвратителен тип, като съдя от предишни теми на авторката. Стар, недъгав, инфантилен, манипулатор, неуравновесен, ненормалник пълен. Защо изобщо е била с такъв в легло е съвсем отделна тема ...
А мисля също, че тя не иска да ги прекрати съвсем и все още се надява той да се вразуми и да станат семейство - също съдейки по цялата история, не само написаното сега, ако искаше отдавна да е спряла всяка комуникация.

Абсурдно е, абсурдно. Но то от крадене и мазане в тоя скапан парламент, никой не може да ги накара да бутнат семейния кодекс никога. Този текст е символ на безкрайната българска законотворска простотия и импотентност.

Всеки може да отиде, но не всеки ще тръгне да признава рандъм дете на практика.
Ако все пак го направи, майката обжалва и се доказва веднага чрез тест, че не е баща и готово.

Те тия, които са направили деца, не се интересуват, вие сте тръгнали да мислите  други сценарии. Къде ти

Да, гъз е. Ако приемем, че не е гъз, по тази логика ще трябва да приемем, че и майката не е направила нищо лошо, решавайки че не иска този човек да е баща на детето ѝ.

О, авторката била юрист, това не съм го видяла. Ако бях, просто щях да си чета и да се хихикам отстрани на безумните предложения, които валят, както може би тя прави в момента. Момичето има нужда от малко разведряване, така че добре ще й дойдат тези десетина страници.
Явно въпрос няма, просто е искала да се оплаче от несправедливата ситуация.

Да, гъз е. И то само за това, че може да размисли, когато пожелае, дори да оставиш настрана всичките му други кусури. Та това е дете, не може да размислиш когато ти кефне. И двамата може да мислят, до времето в което, ако не иска детето, трябва да се предприемат действия. Щом майката може да мисли до тогава дали да задържи детето, значи и бащата трябва. Иначе отива по дяволите тезата, че жената сама решавала.
Отделно как така размисля, точно когато жената е родила и е много уязвима психически? Не зна как може да се търси оправдание на такъв

Прочети първите постове на авторката - В началото той е искал дете, тя се е дърпала. Към края са решили да прекратят опитите, но е било късно, жената вече е била бременна. След новината следва рев и истерии от негова страна, на сутринта тя си е тръгнала. В последствие се разбира, че 80 годишната му маминка нямало да го погледне, ако той реши да си играе на истинско семейство.

Сега му щукнало, че иска да е дистанционен баща и да признае детето. Разбира се, щял да се погрижи да плаща минимилна издръжка и да не остави нищо за наследяване. Той, по някакви причини е твърдо убеден, че това дете е видяло бял свят само за да се облагодетелства майката и вероятно всякакви бъдещи действия които ще предприеме, ще са изградени и съобразени с това му убеждение.

Та при тази ситуация е доста спорно, дали целта му е да гради някаква връзка с детето или да трови живота на майката. Вероятно и двете.

’ми той, светът е пълен с "гъзове". По най-разни и разнообразни въпроси. И все що се отнася до някой друг.
Или смятате, че всички майки и бащи, които не са мислили и размисляли, нямат негативи, които да повлияват децата им!? Въобще не е въпросът, "гъз" ли е този човек, не е ли. Въпросът е с каква лека ръка се дават определения и се раздават присъди само въз основа на нереализираната надежда на майката да не бъде изоставяна като жена и майка, която, признавам, е естествена. Най-добрите условия са да има любов и мисъл за другия, за да растат децата в такава атмосфера. Но ето, твърде често не се случва най-доброто, както си го представяме, а от нас се иска да направим най-доброто на което сме способни в по-неблагоприятни условия.
Сега някой ще каже, че ССФ-то тъй си дращи.
Понеже съм прочела темата на Криста, съм си извадила други изводи. Условията от самото начало са били такива, каквито са и сега. Поради младостта си най-вероятно, тя не ги е разчела точно. На въпроса й, изпълнен с надежда някой да й каже нещо хубаво за този човек, че нещо му е прищракало и е станало някакво чудо, получи куп съвети, дето отде даващите ги са сигурни, че ще й подобрят живота, а и този на детето, направо се чудя... Чудно ми е и откъде са изводите, че единствена цел на таткото е да тормози майката... Защото е заявил, че иска да е баща без да бъде мъж ли!? 

Не съм се включвала в други теми на авторката, нито съм влизала в профила ѝ да чета стари постове. Коментирам само казуса, задала тук. Каза, че бащата от началото на бременността е знаел и той е този, който я е оставил, не тя е инициатор за раздялата. Напълно абдикира, узнава за раждането от трети човек и решава "да размисли", точно когато майката е най-уязвима. Всички знаем в какво психическо и физическо даже състояние е жена, родила преди по-малко от месец. Или поне повечето още не са в нормалните си такива. Ми трудно ми е да си изградя положително мнение за този човек.
Майката макар и млада (не знам възрастта ѝ, но щом казвате) си е поела задълженията и е мислила до когато това е било възможно. Взела е решението си и си го отстоява.
И доколкото разбрах не се ръководи от нереализираното желание да не бъде изоставена, а от желанието си сама да си отгледа детето. Затова и бащата липсва в акта за раждане. Иначе тя щеше да е тази, която да води дела с/у него и той на сила да признава детето, а коментираме точно обратната ситуация.
Разбира се, че и другите родители правят грешки и с децата си и във връзката си, но това не променя факта, че не може да се чувстваш свободен да ти прищрака по всяко време нещо си, когато се отнася за детето ти. Аз лично не мога да оправдая подобно поведение от никой родител и затова никога не мога да си помисля нещо хубаво за такъв човек.

Ох, Мако, трябваше да спра да чета постовете ти още след първия ти пост по темата, където с такава увереност твърдеше някакви небивалици за забаламисване на бащата три години, за да изпуснел някакъв несъществуващ срок.  

Освен това, мъжът НЕ се е появил с претенции да вижда детето си "точно когато жената е родила и е много уязвима психически", а известно време след първоначалното отдръпване е започнал с тези искания. Та, спри да си нагласяш и измисляш разни неща

Да не говорим пък,че най-вероятно авторката все още се надява тримата да станат едно истинско семейство, както се е надявала по време на цялата бременност.

И последно, факт е, че е обидно да те поставят в такава ситуация, и е нормално да са такива, таквито са, реакциите в темата. Аз също изпитах ненавист към господина, семейството му, майка му и сестра му. Но това е едно, а законът е съвсем друго. И явно, независимо дали ни харесва или не, билогичните бащи имат право да припознаят детето си.

Ами спри да ме четеш, не аз те карам
Ако ние даваме определения на някого, на базата на описаните му действия, то вие изразявате желанията на авторката, а тя е в темата и никъде не е казала подобно нещо. Пак казвам, че в постове он други теми не съм се ровила.
Бащата, ако се ръководене от желанието си да е баща, според мен трябва да постъпи различно. Той първо настоява за правата си, макар че изобщо няма такива,  а именно да види детето и за отговорностите си да само дистанционни. Каквото и според него да е дистанционен баща. Ако наистина си размисли и най-вече наистина мислиш за детето, то първо трябва да си поемеш отговорностите, не дистанционно и чак след тава да си търсиш правата. В този ред, ако размисля нето ти е искрено и мислиш за детето. Ако действаш по обратния ред, то е много по-вероятно мотивацията ти да няма нищо общо с доброто на детето. Остава възможността да тормози маъката