?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 847 248
  • 20 915
  •   1
Отговори
# 11 475
  • Мнения: 17 345
Вероятно ги е срам. Самият казус предполага това.

# 11 476
  • Мнения: X
За да не се случват такива "бащинства" , трябва да има промяна в законодателството. Обсъжда се вариант , ако майката иска да ражда от някого , а той се дърпа , да няма възможност за дела и даняма право да  го осъжда за издръжки. Защото и много такива жени има , намерят някого , оплоди ги той и после се започва със задълженията му. И обратното, както в този случай. Някой си чакал , отричал , унижавал бъдещата майка , пък сега , когато се е родило здраво и право дете , взело че му се събудило бащинското  чувство. И то, дистанционно. Няма кой да ме чуе , за да се направи законодателна промята: още след зачеването , при нотариус , майката- да се задължи да не търси бащинство , ако той се опъва да е баща , а бащата- да подпише отказ от бъдещи права да се "цани" баща. Чисто  и коректно.

Това няма как да стане, защото за законодателя най-важни са правата на детето. Двама родители и източници на доходи са винаги за предпочитане. Утре, ако не дай боже нещо се случи с основния родител, ще има някой друг на линия. Детето не е виновно, че майка му го е родила, за да изнудва някого финансово, нито пък че бащата е готов да бъде такъв само дистанционно. Родителски права не се отнемат леко. Още повече пък да се отвори път на недобросъвестни хора съвсем да не носят никаква отговорност за решенията си и от това да страда трета, невинна страна с драсването на подпис върху декларация - това е абсурдно. Тези неща са мислени и премисляни буквално с хилядолетия.

# 11 477
  • София
  • Мнения: 22 674
Наследството няма общо с род. права. И не, не може да се откажеш от наследство, преди да е открито, а това става със смъртта на наследодателя

Да, за наследството е така. Едва след откриването, т.е. не е бъдещо право, а настоящо по време на откриването.

Наследството и родителските права не са пряко свързани, но са две измерения на една институция- бащата, състояща се както от права, така и от задължения.
Той иска да упражнява само правата си, демек по махленски- да му ходят по свирката, а той да си вее оная работа без бъдещи последствия.

# 11 478
  • София
  • Мнения: 16 555
Таис, в никое право няма опцията отказ от бъдещи права.
Скрит текст:
Е, нямаше ли отказ от наследство в казуси, където бащата е някъде си и не го знаеш дали няма да ти тръсне само дългове. Мисля,че можеше предварително да откажеш наследство, преди предполагаемата смърт на родителя.
Можеш да откажеш наследство едва след смърт, а не преди това.

# 11 479
  • Мнения: 9 196
Чак пък хилядолетия да е обмисляно...

# 11 480
  • Мнения: X
Чак пък хилядолетия да е обмисляно...

Българското право е част от континенталното, а то е основано на римското частно право. Оттам примерно е и правилото родено дете до 300 дена от развода да се записва на бившия независимо кой е биологичния баща. Много са заемките. Отдавна е нищено-пренищено.

# 11 481
  • София
  • Мнения: 6 426
Вероятно ги е срам. Самият казус предполага това.
Може и да е така. Но донякъде.
Аз лично не мога да знам как би постъпил всеки един мъж, евентуален бъдещ баща. Знам как бих постъпил аз, но не защото съм мъж, а защото съм аз. Smiley

# 11 482
  • Мнения: 17 345
За да не се случват такива "бащинства" , трябва да има промяна в законодателството. Обсъжда се вариант , ако майката иска да ражда от някого , а той се дърпа , да няма възможност за дела и даняма право да  го осъжда за издръжки. Защото и много такива жени има , намерят някого , оплоди ги той и после се започва със задълженията му. И обратното, както в този случай. Някой си чакал , отричал , унижавал бъдещата майка , пък сега , когато се е родило здраво и право дете , взело че му се събудило бащинското  чувство. И то, дистанционно. Няма кой да ме чуе , за да се направи законодателна промята: още след зачеването , при нотариус , майката- да се задължи да не търси бащинство , ако той се опъва да е баща , а бащата- да подпише отказ от бъдещи права да се "цани" баща. Чисто  и коректно.

Това няма как да стане, защото за законодателя най-важни са правата на детето. Двама родители и източници на доходи са винаги за предпочитане. Утре, ако не дай боже нещо се случи с основния родител, ще има някой друг на линия. Детето не е виновно, че майка му го е родила, за да изнудва някого финансово, нито пък че бащата е готов да бъде такъв само дистанционно. Родителски права не се отнемат леко. Още повече пък да се отвори път на недобросъвестни хора съвсем да не носят никаква отговорност за решенията си и от това да страда трета, невинна страна с драсването на подпис върху декларация - това е абсурдно. Тези неща са мислени и премисляни буквално с хилядолетия.
Да , съгласна съм , че е радикално. Но пък и така , както е сега , не може да е. Като чета подобни казуси и усещам колко е несправедливо понякога. Просто си мечтая Worried

# 11 483
  • София
  • Мнения: 16 555
В моите "решения" за режима на свиждане съм се съгласявала на максималното поискано - всеки уикенд. Познайте колко се е спазвало...първите 2-3 месеца. После се уморяват да си ползват правата. Първо става веднъж месечно за няколко часа, след няколко години - 2-3 пъти годишно. Би било много яко да можех да ги задължа да си ползват правото...или примерно да компенсират неползваното си право с финансова такса:-) И като споменах финанси: издръжките на моите деца са били 40 лв - 60 лв. на месец. Как един "оправомощен" баща не се натисна да си приведе издръжката до 25% от приходите?

# 11 484
  • Мнения: 5 739
Когато ни дадете 50% от правото да се разпореждаме с клетките в утробата Ви, тогава ще можете да претендирате да се отнасяме с тези клетки като с НАШЕ дете и да разглеждаме матката и собственичката ѝ като неделима част от детето!

Само че тънката разлика е, че докато тези клетки са в тялото на жената, вие се разпореждате и с нея. Пример - мъжът не е влюбен в жената, но прави секс без предпазване с нея (или става гаф) и жената забременява. Мъжът се сеща, че не обича жената и настоява на аборт. Да речем жената се съобрази с това. Ако при процедурата, обаче, нещо се обърка и жената остане стерилна или се случи нещо по-лошо, защото рискове винаги има, последиците са за нея, а мъжът може да продължи напред и дори да има желано дете с желана партньорка.
Именно затова жената има право да решава - защото става дума за нейното тяло, здраве и живот, ако щеш, а не само за 50 % от клетките ви.

# 11 485
  • Мнения: X
Sharky*, ами ако детето не иска да вижда майка си, защото примерно е много обидено, че не му е дала сладолед за закуска? Недейте с подобни примери, детето не може да решава, законът е измислен адекватно, ако единият родител (може и да е майката) не действа в интереса на детето, не е добър родител и т.н., законът му отнема права и ги дава на другия родител. Понеже страните очевидно са пристрастни, се решава от външна инстанция това.

Най-добрият вариант би бил да се разберат като зрели хора, мислещи за интереса на детето, но за съжаление не го правят и вината за това не е само у мъжете.

И отново с малко патос - отказвам като мъж да нося колективна отговорност/вина за какво бил или не бил направил нечий (екс)съпруг за детето си! Още повече, че ако не е имал думата при решението дали детето да бъде записано в държавно или в "елитно" частно училище, не виждам защо очаквате да носи отговорност за 50% от плащанията за решения, които Вие сте взели сама. Ако е имал думата и е бил съгласен, значи е постъпил некоректно, но отново - не можем всички да носим отговорност за неговите дейстивя.

Lyam, "Бг-татко, ти как мислиш? Чисто случайно ли не пишат други бащи освен теб?" - нямам представа случайно или не. Във форума се сещам за един баща на близнаци, който като цяло пише рядко. Вие например нямам никаква представа дали сте баща. Знам, че сте мъж, знам, че живеете в Канада, нямам представа имате ли деца, колко, на каква възраст и т.н. Знам, че взимате отношение по теми свързани със самотни жени, не съм забелязал да се интересувате от теми за деца.

Повечето мъже не пишат по подобни теми в този форум не защото нямат мнение (знам че имат), а защото ще ги изядат с костите. Но може би пък аз като пиша, ще започнат и други, кой знае, ще видим Wink Според мен е полезно за жените да видят и мъжката гледна точка в случая и все пак въпросът беше най-вече за това, така че не смятам участието си за спам или офтопик и хич не ме е срам, че споделям възгледите си, въпреки че няма как да знам доколко вижданията на бащата, за когото се пита, са същите или има някаква друга мотивация.

kati_v съгласен съм с всичко и няма да се уморя да повтарям, че жената трябва да има право да решава какво се случва със собственото ѝ тяло и че оплодената яйцеклетка, която при липса на хромозомни грешки се превръща в зародиш си е точно това - делящи се клетки, част от тялото на жената. И не е адекватно да се очаква от мъжа същото отношение към тези клетки, част от тялото на жената, че и към жената покрай клетките, каквото е отношението към биологичното му дете.

За секса без презерватив чукате на отворена врата в моя случай. Не съм правил през живота си секс с проникване без презерватив дори със съпругата си, освен когато сме правили планирано дете. Никога не ми се е късал, изхлузвал, изпускал презерватив. И не се сещам за НИТО един случай в който момичето да е имало презервативи, ами всеки път е питало мен дали имам. Да имам, въпросът е ТЯ защо няма, след като е нейното тяло и при нея щетите ще са по-сериозни? Ако успея да науча дъщеря си да има винаги при среща с момче в джоба си кутия качествени презервативи (поне 3), ще съм я научил може би на най-важния житейски урок. Не просто винаги съм имал презервативи, давал съм почти насила и на приятели в младежките години - добро момче, разумно, но сме на море, вървят морските свалки, имаше среща с момиче - не знам дали се притесняваше да вземе или не мислеше, че ще му "излезе късмета", но накрая прие един. Казвах му да вземе още, но отказа. Като се върна през нощта в квартирата призна, че е трябвало да ме послуша и да вземе още, но явно е имал акъл да не продължава без презерватив. Така че не ми обяснявайте моля за секс без предпазване точно на мен. Не знам защо това се вменява като еднолична отговорност на мъжа, защо се казва "забременил я" и подобни глупости.

Последна редакция: нд, 25 фев 2018, 17:42 от Анонимен

# 11 486
  • Мнения: 9 196
Чак пък хилядолетия да е обмисляно...

Българското право е част от континенталното, а то е основано на римското частно право. Оттам примерно е и правилото родено дете до 300 дена от развода да се записва на бившия независимо кой е биологичния баща. Много са заемките. Отдавна е нищено-пренищено.

Да те римляните са се сцепили от разводи.
Определяне на бащинство има в много древни религии и законоподобни неща, но са свързани с друго, не с лигавщините на някакъв нещастник. Същото важи и за 300та дни.

# 11 487
  • Мнения: 17 345
Скрит текст:
Точно защото ощетените са децата в цялата работа. Луна, ако си детето, как би се чувствала да ти се появи непознат индивид и ти заяви, че ти става родител от днес нататък и взима решенията за теб? Като изобщо оставим настрана материалната страна на въпроса. Аз не бих искала да съм на мястото на дете, на което родителя му решил да става такъв, като вече е отгледано. Емоционалния трус за него не може да се измери с нищо, дори с материалния който е дал отглеждащия родител, пък нищо, че сам си е блъскал главата.

 
ма ко, детето е току що родено. Още не е "отгледано".
П.П. Нямам спомени от стреса, който съм изпитала като бебе, виждайки за пръв път баща си. Не мога да отговоря. Дори не разбирам онова, което ти би изпитала в такава ситуация.
Това се отнасяше за примера, където баща се появява на по-късен етап. Както стана ясно, тази декларация бащата може да я завери до пълнолетието на детето по всяко време и затова дадох пример какво би се случило, ако детето е на 10-12 години примерно.
Затова и през цялото време казвам да е мислил овреме. Защото закона му дава право да се появи точно когато си поиска, докато детето е дете.

Скрит текст:
  Сериозно питам - в кой сценарий, различен от пълна отдаденост и любов към биологичната майка, биологичния баща "заслужава" тия пусти права да си вижда детето 2 пъти в месеца???
Например отношението му към самото дете. Това включва отношението и реакцията му още с разбирането за бременността. Много по-важни са за казуса от отношението му към майката
[/spoiler]

[/quote]

Знам за случай , в който майка с "баща неизвестен" , когато детето беше на 10 години , в катастрофа умира. Детето е в интензивно. И заради застраховката ,бащата го припознава. В този момент. Бабата и дядото не можаха нищо да направят. Не съм проследила случая докрая , но да , истински е.

# 11 488
  • Мнения: 1 121
От срам, че се напълни с хора, чиято основна активност е да раздават присъди, обявени като "мнения".
Колко много съдийки тука. Според статистиката, последните 15 години в бг висши учебни заведения, правото е в първите места по прием. Голяма нужда има от раздаване на присъди явно. По форумите.
А раждаемостта продължава да пада. Няма майки, само съдийки.

# 11 489
  • Мнения: X

Да те римляните са се сцепили от разводи.
Определяне на бащинство има в много древни религии и законоподобни неща, но са свързани с друго, не с лигавщините на някакъв нещастник. Същото важи и за 300та дни.

Ами сцепили са се, разводът е бил нещо често срещано, съответно са се решавали и съдбите на децата.

Общи условия

Активация на акаунт