?Въпроси всякакви за СО?

Ако друг припознае детето и бащата не знае, после има съвсем кратък срок да реагира и да оспори бащинството. След като мине този период реално бащата няма права.

Най-малкото могат след време да заминат извън Бг и да видим как ще ги намери, като на документи се явява никой.

В интерес на истината аз съм ЗА това детето да познава баща си и да не тъне в неведение. Така е по-добре за самото дете. Но ако ситуацията е нетърпима за майката, избира се по-малкото зло.

Може и при брак на майката новият мъж да осинови детето, щом то е официално без баща. Тогава не знам какви дела и документи ще се развяват вече.

Да то е пълно с мъже, които искат да припознават чужди деца

И на мен първо ми мина през ума да го припознае друг. Обаче никак не е лесно да се намери такъв човек.
За извън страната, не всеки може във всеки момент да си вдигне шапката и да отиде в чужбина с новородено.

Иначе в общия случай, да по-добре е детето да познава баща си. Има голямо, а и много "но". Ако не е припознал детето само с цел майката да е зависима от него и решенията му. Ако не се появява когато си поиска, а изгражда истинска връзка с детето. Ако си поема финансовата отговорност, не само с издръжката. Ако не дели детето от други негови деца. Ако не обижда майката пред детето и не го настройва. Изобщо може да се изброява много.
Реалността показва друго за съжаление. Дори при раздяла и когато вече детето познава родителите, голяма част и то от мъжете изтрещяват и се държат като диваци. Възползват се от правата си само за да си почешат егото. Не дават бележки за детските, отказват да подпишат декларации за чужбина, от тях се иска и съдействие за записване на детето на градина или у-ще, да не говорим, че личното им присъствие е абсолютно задължително за издаване на документи за самоличност на детето. И се правят на велики само защото зависи от тях и нямат друг механизъм да изглеждат важни. Почетете малко в самотните родители
И това е при разделени родители. А какви поразии може да направи някой мизерник, който във всеки един момент може да припознае детето, изобщо не искам да мисля и да предполагам възможностите

С цялото ми съчувствие към Криста ще кажа, че в мига, в който решаваш да родиш дете от конкретен човек, а не от анонимен донор, трябва да си готов, че този човек ще присъства в живота на детето ако той го поиска. Може да е отвратителен наистина, но слава Богу законът се води от интереса на детето, а той не е при жив баща да бъде отгледано сякаш е полусирак. Сигурна съм, че ако се отърсите от емоциите и размислите, всички ще сте съгласни, че човек трябва да си знае произхода и да познава родителите си. Това дете няма да е все бебе, ще расте и ще задава много въпроси, а в един момент ще обвинява, че е лишено от това да познава баща си и няма да вярва в едноличната преценка на майката, че всичко е било за негово добро. Затова и тези преценки не са еднолични, а се ходи в съд.
Това че бил поискал майката да направи аборт няма значение, колко майки се чудят да задържат ли детето или да абортират, пък в крайна сметка законът не им отнема родителските права, защото в някакъв момент не са искали детето си. За бащата е точно същото - може да не го искал, но в крайна сметка да поиска да бъде баща и има право, защото детето е и негово. Освен това не се знае какъв баща ще е този човек, може за детето си да не е лош.
Много са ми странни предложенията бързо да се намери мъж, който за припознае детето, за да не може истинският баща да си търси правата - как я мислите тази работа? И откъде сте сигурни, че дори да се намери такъв човек, той ще е перфектният баща и съпруг и няма след някоя и друга година да се нареди в редицата на боклуците, т.е. бившите?
Единственото, което мога да посъветвам авторката, е да се консултира с адвокат, защото законите в СО се четат като дявола евангелието. Отдели си време, консултирай се и спрямо това реши какво да правиш.

Янечек, доколкото разбрах, тя е адвокат. Нея я интересуваше защо той я търси сега. Може би искаше да чуе, че той е размислил и има шанс да станат семейство, не знам. А за припознаване и подобни неща, не е питала, защото мисля, че всичко ѝ е ясно. Вълнува я защо той се държи така и защо се появява пак в живота ѝ? Въпрос, на който никой от нас не може да даде отговор.

Това да знаеш кои са родителите ти, т.е. да си знаеш произхода, е нещо съвсем друго от това дали реално имаш родител. И на документи да съществува някой безотговорен, с какво се защитава интереса на детето, като реално този родител е само на хартия?
Аз както и да го мисля, в такъв случай защитен интерес на детето няма

То е ясно защо я търси, защото не се оставя с лека цяло твое дете на произвола на съдбата - как се живее с мисълта, че имаш дете, но няма дори да го видиш? Разбрал е, че има дете и иска да го види, може да поиска и да му бъде родител, затова я е потърсил - понеже няма как да си види детето без да говори с нея, колкото и в момента да се мразят.

Добре че не е предвидена ситуация, в която съфорумките да мислят и решават как най-добре да се защити интереса на дете на друга съфорумка, ами това нещо се прави от специалистите, когато родителите са неспособни да се разберат помежду си.
Пак ще напиша, че не може да родиш дете от конкретен човек, пък да имаш претенции неговото участие в живота на детето да бъде никакво, това не е анонимен донор, ами баща, колкото и неприятно да е за майката в момента. В някакъв предишен момент не е бил чак толкова неприятен, щом даже са планирали семейство. Хайде, моля ви, само шизофрениците се променят толкова рязко - до вчера най-прекрасен, от утре пълна гад.

Ако си родила дете, което знаеш, че бащата ще иска и въпроса е обсъден, да трябва да очакваш, че той ще присъства в живота му.
Но когато въпросния все още бъдещ баща, ясно е показал, че категорично не иска детето и това е неговата собствена воля, закона би било редно да ти даде възможност да отгледаш това дете сама. Без да зависиш от приумиците на човек, който не е могъл да те принуди да се съобразиш с негово решение. Тогава просто се превръща в озлобен индивид, който цял живот пречи нарочно, на инат и само защото може

бг татко много добре е обяснил ситуацията през погледа на един мъж.
Все пак жените носим детето, то е част от нас на физическо ниво. За мъжете каква част е то? Как един мъж да го почувства част от себе си, щом не го е носил 9 месеца?
Забравяте ли, че много жени, вкл. и тук, казват "Аз чужди деца не търпя, обичам си само моето".

Изобщо възгледите по този въпрос зависят много от преживяното. Случвало ми се е да ми иска дете човек, избрал друга в миналото. По-лошото - че го обясняваше с някакви чувства, а не с избора си на жена.
Ами хич не е приятно да те третират като "злобен придатък на матката"  (имаше един подобен виц, не са ме определяли така).

По тази логика, законът трябва да задължава жената да абортира, след като мъжът не желае да се ражда детето. Защото има и случаи в които бащата не го иска, не иска да участва в живота му, но майката го съди за бащинство, издръжка и т.н. Сложно е, както и да го погледнеш. Не може законът да се променя така, че да е удобен само за майката. В някои случаи тя е прецакана, но в други ѝ е от помощ.

И за това вече стана дума. Смятам, че когато си абсолютно наясно, че един мъж няма да поеме задължение за дете, да вземеш решение на тази база дали да го родиш и да си наясно, че трябва да се оправяш сама. Изнудването от жена за случайна бременност, също считам, че е несправедливо.
Обаче закона не дава нито на единия, нито на другия абсолютно никаква опция да защити решението си, там е проблема.
Затова още припознаването трябва да става с дело, а не само с едностранна декларация. И и двамата овреме да решават искат ли го това дете или не. Ако има разминаване, всяка страна ще знае със сигурност какво я чака занапред. Защото не може 18 години да се чудиш кога и какво ще хрумне на другата страна, ако закона е дал само на нея възможност да сменя решението си, нали?

Пак казвам, че коментирам случаи когато вече има акта за раждане с един родител. За другите случаи е повече от ясно при какви обстоятелства, какво се случва

А аз пак ти казвам, че този един родител в акта за раждане може да е само майката. Не може да е само бащата, как да се защити неговия интерес? Добре, че законите не се пишат така, както ги мислиш нещата.

Ние го гледаме от морална гледна точка. Законът обаче трябва да е безпристрастен. Щом си решил да родиш дете, ще си носиш последствията от това решение. Знаеш, че има вариант бащата да се появи по всяко едно време, но го раждаш. И съответно трябва да очакваш появата на бащата по някое време. Както и бащи, които абдикират, но трябва да са наясно, че майката може да ги осъди да си поемат задълженията.
Иначе си представи следната ситуация. Дело А: бащата се отказал от детето, не го искал, но след една-две години се появява и иска да го припознае. Майката не е съгласна. Дело Б: бащата се е отказал, не иска детето. Майката го съди за бащинство и издръжка. Как трябва да отсъди съдът, че да е безпристрастен? В първия случай, ако уважи желанието на майката и не впише бащата, защото той не се е интересувал, когато е трябвало, във втория трябва ли да уважи искането на майката, въпреки че и този баща не се интересува от детето и продължава да не го иска? Законът затова е закон, а не - според клиента.

Интереса на бащата е защитен. Аз не казвам да отпаднат изцяло сегашните права. Ако бащата реално иска, би си взел правата. Въпроса е когато не иска да е баща, ако ситуацията е такава. Той трябва да има право да не иска и това му право да се признае, но и майката трябва да има право да отгледа детето си сама, ако успее да докаже, че бащата има други подбуди да иска припознаването, различни от реална загриженост за детето. А това би станало само в дело. Дори да заведе някоя от страните дело, закона не дава опция да се постигнат тези неща. А сега дело за припознаване не се води, просто представяш декларация. Там е дупката в закона