?Въпроси всякакви за СО?

Защото ти изнася да четеш само "майката". В последния пример няма как да го дам иначе, а на повечето места съм написала "родител", което значи, че е без значение кой е.

Ще се опитам да обясня по казуса на Криста. Сега е по този начин: Детето има акт за раждане, с вписана само майката. Бащата самостоятелно решава, че и той ще става родител. Подписва декларация пред нотариус, подава я в общината и те пращат известие на майката, че има 3 месеца срок да обжалва. Да приемем, че тя обжалва, но на това дело изхода е предопределен автоматически. Няма вариант да не впишат бащата. (пак да попитам в кой друг правен казус изхода от дело е без алтернатива. Предварително да е решен само и единствено по един единствен начин. Аз не се сещам за такъв, посочи ми го, ако не го знам)
Как трябва да бъде според мен: Бащата решава да припознае детето, но тогава трябва той да заведе дело, а не само някаква си декларация да подаде в общината. В това дело да си докаже родителския капацитет и ако успее, припознаването да го отреди съда. Отсрещната страна обаче, защитавайки се да има възможност да докаже, че бащата не би бил добър баща. Ако не се интересувал от детето, заявявал е, че не го иска, искал е аборт т.е. да го няма и т.н. да са доводи в това дело, които да се взимат предвид. Изхода от това дело да не е предопределен предварително, а и двамата да си доказват заинтересоваността към детето и родителския капацитет и грижи.

Дано сега е по-ясно. Ако е по този начин би било предотвратено, баща, който припознава дете само за да изнудва майката и да я тормози, да го направи толкова лесно, като заверяването на декларация. Ако му се налага да мине през дело, надали ще го направи само напук, заащото ще трябва да вложи време и средства.

За общия случай, когато детето има в действителност двама родители е от ясно по-ясно. Но там пък трябва да променят критериите за "покриване на родителски капацитет", защото както на всички е ясно родителски права отнема само държавата в нейна полза. Не се отнемат от единия в полза на другия никога. Дори на родител, който доказано тормози децата си или брачния партньор, дори е осъден по дело за домашно насилие. Колкото и да е чудно родителските права на такъв човек си остават. А това не би трябвало да е така

 "Отсрещната страна обаче, защитавайки се да има възможност да докаже, че бащата не би бил добър баща. Ако не се интересувал от детето, заявявал е, че не го иска, искал е аборт т.е. да го няма и т.н. да са доводи в това дело, които да се взимат предвид."

Хм, как се доказва нещо за бъдеще време?
Може бащата да е искал бебето да го няма, но не е завел майката зорлем на аборт, не я е пребил и докарал до спонтанен аборт и т.н. Бебто вече е факт и като такъв той го приема. Кой може да каже какъв баща ще е? Че и да го докаже? 

Ако припознаването ставаше с дело, тогава щяха да ги завеждат делата само наистина мислещите за детето и тези, които реално искат контакт и да се грижат за тези деца. Тогава не би имало никакъв проблем и би било напълно справедливо да им се признае припознаването
А тези, които са припознали дете само напук в момента сигурно не са малко. Щяха да се самоотсеят от отговорните, ако трябваше да водят дело, заради парите и времето

Нещо сте се поувлекли, гледам. Актът за раждане съвсем не е замислен като удостоверение за качествено родителство, а отразява биологичния произход на детето. От двамата родители. Не от майката, щот примерно детето си е нейно пък, и не просто от единия - щот бил единствено качественият и имал морално право да заличи другия.
Правата и отговорностите, както и безотговорностите и санкциите за тях, са отделно нещо.

За да е още по-справедливо обаче, разноските по това дело трябва да ги предплати инатящата се, че няма да "разреши припознаването", майка. Щото няма правило, че тя е морално права в инатенето си.

Ааа, не така, не така.
Тамън взех бирата и пуканките.

Къде съм казала, че майката трябва да разреши припознаване? А съда какво би правил тогава?

Криста, какво смяташ да правиш?

На мястото на Криста аз не бих отговорила, след като мъжът чете профила й.

Що? Трудно е да го размета по драките, ли?

Щото, ако иска да го уведоми за мислите и бъдещите си действия, е много по-смислено да го направи по телефона. А ако не иска, не би трябвало да ги пише.

Тя каза вече,  че нищо няма да прави. То тя няма интерес са предприема действия. Каза, че не се е обаждал 2 дни след разговор и се надява да не се обади в близките 18 години. Няма какво да направи така или иначе през това време.
Мен лично би ме побъркало в такъв срок да завися от приумици те на когото и да е, както и детето ми

Е ми тогава е редно и тя да води дело за собственото си майчинство - справедливостта изисква равнопоставеност.
----
Да уточня - в нищо, което пиша, нямам предвид конккретно Криста и нейния 50-годишен юнак, а само въпроса по принцип и мненията на ма ко.

Тогава къде е справедливостта, като бащата може по собствено желание, усмотрение и време в което реши да припознае детето? Решението зависи само и единствено от него и каприза му. Нито от мнението на майката, нито от това на съда. И това е справедливо и равнопоставено?

Ма ко, колко пъти трябва да се напише, че майката може да оспори това и тогава бащата може единствено да заведе дело?! Не се вписва автоматично като баща....

Ами раждането по необходимост се вижда пряко или косвено от други хора, правенето - обикновено не, какво да се прави - биология. Не че някои майки не биха скрили раждането, ако можеха (и не че някои не се опитват).
А, надявам се, не смяташ за справедливо аз да мога да посоча, че примерно Димитър Бербатов или Бойко Борисов са баща на детето ми, а те да трябва да доказват, че не са?