?Въпроси всякакви за СО?

И аз това си помислих, понякога с такъв мерак чакам момента, в който ще мога да си позволя да се отпусна и по цял ден да си гледам ТВ с кафенце и да не се налага да правя нищо и да не готвя нищо и да не пипвам ни печка, ни чудо .... че само си представям да дойде този момент и децата ми да ме заюркат да си готвя, брррр!!!
Точно в момента толкова ми е писнало от готвене и обгрижване, че си мечтая за поне няколко месеца на режима на майка ти

Трудно се превъзпитават големи хора, можеш да дадеш съвет, препоръка, но те нямат ли желание, не изпитват ли необходимост-няма как да стане. Това е различен мироглед. Имам близки хора около себе си, които пак така се самоубиват с лоша храна, която вреди на здравето им, говорим, говорим и пак същото. За чистотата пак като за храната. Който си е по-разхвърлян и не изпитва вътрешна потребност да му е чисто, няма как да го накараш. Плюс това си и бременна, не можеш да търчиш да готвиш и на майка си, или пък да й чистиш. Знам, че не е приятно, но...остави я.

Като започнат да се гледат с бъдещото внуче, настоявай в менюто на детето да присъстват здравословните храни и изчеткай егото на бабата с думите, че тя трябва да даде пример на малкото в това отношение.

Ти би ли си дала детето на майка ти да го гледа в такава обстановка? Аз не.

Още нероден Петко, а вие вече обвинихте бабата. Ако не пуши пред детето - какво толкова й е лошото?
Свекърва ми от пазене и лъскане на празния си дом така и не е помагала за някое от децата ми.
А у нашите и сега пращам за ден-два сина си, нищо че са над 80 и у тях определено не свети от чистота. Но пък маман как готви... не мога да я стигна

Мен точно баба ми ме научи да пия кафе. Добре, че не пушеше и цигари, защото сигурно пак от нея щях да прихвана.

Чела ли си "Баба праща поздрави и се извинява"

Да, четох я ) Моята беше далеч, по-порядъчна обаче. И въпреки всичко точно от нея се научих на този вреден навик, както и на някои мръсни думички.
Въпросната жена, за която се пита, на мястото на дъщеря й не бих ограничавала да прави каквото й харесва, но бих опитала да я развличам по някакъв начин от скучното ежедневие. Вместо да й размахвам пръст да спре да пуши, да я изведа на разходка с нас. Или да излезем по женски на сладкарница, на кино. После да обсъдим филма. Според мен на майката й липсва внимание, а след като е загубила и съпруга си, със сигурност страда по него и в момента по неин си начин се справя с тъгата и скуката.

Аз съм анонимната с майката и нездравословния живот. Изобщо не искам да я "юркам" да готви и т.н. По-скоро си мислех дали има вариант да бъде мотивирана на по-късна възраст да обърне малко повече внимание на здравето си. Загрижена съм за нея от най-добро чувство. Искам да е добре, искам да е жива и здрава колкото се може по-дълго. Искам децата ми да познават поне баба си, след като дядо си не могат вече.  Наясно съм разбира се, че нейната работа си е нейна работа и не мога да налагам мнението си.
Всъщност, всичко, което съм описала, е реалността. "По цял ден пуши и пие кафе" значи, че си прави почти догоре пълна кана кафе на стандартна филтър машина, което е някъде към литър може би. И това го пие до следобед. Вечер си прави още. Цигарите са горе-долу по кутия на ден. Действително кренвиршите са само кренвирши. Само за вафлите не е съвсем точно, защото сладките неща специално ги редува и веднъж са вафли, веднъж меднки и т.н.
Не мисля, че появата на бебето ще бъде повод да се замисли. Аз имам вече едно дете и това по никакъв начин не ѝ е повлияло. Както не ѝ повлия и смъртта на баща ми, с когото, както казах, живееха по същия начин.

И аз така си мислех и постоянно се стрямях и се стремя да предлагам различни начини за разнообразяване и забавления. Театри, концерти, разходки, даже на уикенд-почивка съм я викала - не иска. Книги съм ѝ подарявала - не ги чете. Хоби да захване - не. Една друга възрастна съседка за малко я беше запалила по плетенето, но това трая има-няма 2 седмици. Но тя си е такава цял живот. Никога не е искала да прави нещо друго, освен да гледа телевизия, а след появата на Интернет - да седи на компа. Не искаше да ходим на почивка, на гости, на ресторант, като дете не ме водила по площадки, куклен театър, развлечения или да ме е събирала с други деца. Някой беше писал в една тема за отглеждане на деца, че е живял с майка, на която никога нищо не ѝ се е правело - е, това описва 100 % моята майка.
За жалост, от това, което повечето пишат, може би ситуацията е без надежда.

Кутия на ден си е сериозен пушач. Кафето също е много.
Това, което пишеш - кажи го на нея, в малко омекотен вариант.
Май ти си била по-близка с баща си и преживяваш смъртта му по-тежко от нея, тя си знае причините защо не е била по-активен родител и съпруг. Може да не е просто мързел, а някаква форма на депресия, което не е безобидно. Нямаш воля за нищо, и аз понякога съм така (не зная кое от двете е), но ми минава.

Ами предложи и да се запише в някаква група по йога или туристическа. Там от дума да дума може да понаучи нещо за здравословния живот и да се запали.
Може жената да не обича да готви. Питай я дали иска да я запишеш към някоя кухня или социален патронаж.
Моите родители са на патронаж, но то е защото са възрастни и трудноподвижни. Доволни са.

Здравейте! В главата ми е абсолютна каша, затова опирам до мнения на повече хора.

Ами ти нямаш роля според мен. Когато момчето си прецени, ще каже на родителите си. Ако родителите са консервативни, на негово място бих изчакала с тази информация докато не стане финансово и битово самостоятелен. Той иска ли от теб да правиш нещо?

qrye, той ми каза, защото мисли, че е време да си признае. По-скоро се посъветва, защото искаше да разбере, как мисля, че ще го приеме баща му. Казах си мнението по въпроса. Има ли какво още да направя?

Ами нищо повече. Направила си каквото е помолил, дала си съвет. Включи малко на изчакване и бъди готова да го подкрепиш при евентуални проблеми с родителите. Явно на теб има доверие и вероятно би се обърнал пак към теб при нужда.