?Въпроси всякакви за СО?

По това, което разказва анонимната си мисля, че бащата хал хабер си няма. Дори и да е забелязал признаци по-скоро е като кон с капаци и сега като го информират за истибста, ще влезе във фаза на отричане и ще прояви съответните защитни реакции - яд, крясъци и т.н.

В такъв случай наистина не виждам смисъл от откровеност на този етап. Ясно е, че момчето е влюбено и иска целият свят да разбере и да се радва с него, но не е нужно, а в някои случаи е и невъзможно. Днес е с това гадже, утре кой знае какво ще се случи. На каква възраст е? То самото каква реакция очаква от баща си, може би интуитивно счита, че нещата ще минат по-леко, отколкото ти очакваш?

Не бих споделяла такива неща до завършване на висше и намиране на работа и квартира. Цинично, практично - това е. Считам, че на никого не му влиза в работа тази информация, дори и на родителя.

qrye, на 18г., сега завършва, ще кандидатства. С отлични оценки, влюбен в книгите, много интелигентен за възрастта си. Не пуши, не пие.
Изобщо син мечта, но... И точно така ще го приеме и брат ми, другото ще остане на заден план и ще остане само но-то.
Да ти кажа честно и аз предложих да чака възможно най-дълго. Поне докато не завърши и не вземе живота си в ръце. По - скоро се тревожа какво ще се случи ако разкриването стане по - бързо. За момента май ще поддържам първоначалното си мнение и аз. Да крие.
Благодаря на всички изказали мнение по казуса. Много ми е криво. Но това не може да промени любовта ми към него, защото той израстна буквално пред очите ми и ми е много скъп.

При положение, че родителят ще се шокира, не виждам смисъл веднага да му се казва. Каквото и да си говорим, това е голям стрес и за казващия, и за научаващия. И аз съм ларж на думи - дете ми е, ще го подкрепя, но предпочитам жена да ми доведе.

И да е нещастен цял живот после, защото ляга и става до човек, когото не желае и не обича.

Може би е  по-разумно да се заведе бащата на психолог, който научно да му обясни кое какво и тогава, пак при психолог, да се разкрие детето.

Това с кого спи, не променя, че всъщност е същото добро и умно дете. И аз съм на мнение да замълчи засега. А ти можеш да му показваш любов и приемане, за да мине по-лесно през периода.
През това време може леко да се подготвя бащата. Ох, деликатна материя е. Дано детето ми не се притеснява да сподели някой ден нещо толкова важно с мен. За мен ще значи, че нещо генерално не е наред в отношенията ни.

Да бяхте дошли в темата за ИК, да видите толерантност и широкоскроеност 

Ти познаваш брат си най-добре и щом няма да го приеме поносимо, по-добре да изчака момчето с признанията за момента. Отделно, щом е на 18, има някаква малка вероятност още да е в етап на експериментиране, да е бисексуален и т.н. и в някакъв по-зрял момент да предпочете жени и да изгради семейство /познавам такъв човек, вилнял и на двата бряга и накрая установил се с жена/. Така бащата може и цял живот да не научи и да не се стига до излишни катаклизми...

Ей, за това се радвам и съм доволна от себе си като родител Когато преди 4 години попитах щерката, а тя със сълзи и страх ми разказа как се чувства ... й се "накарах", че явно не ме познава добре щом се притеснява ... Тя е моето прекрасно момиче и й желая само да е здрава и щастлива - с кого си ляга си е нейна работа!

Е, аз пък не съм случила на родители и прекарах 10 години от живота си в криене, докато се престраша да им споделя нещо, което знаех, че няма да одобрят.

Аз пък се чудя защо се иска одобрение. Не може да задължиш някого да те потупа по рамото. Прекалено много разбиране се изисква. Чак стана мода и скоро ще има обръщане на ценностите и в този аспект.
Хомосексуалните са хора със свободен дух, те не признават писаните норми, извисили са се над ежедневието, а хетеросексуалните са бъкани с предразсъдъци, те нямат собствена воля и т.н. Вече се отива в тая посока.
Ами не, хомосексуалните са девиация, която обаче не е зловредна за обществото по злосторен начин (както други отклонения) и не ми пречи. Но да възхвалявам нещо и да си изкривявам вътрешностите само за да не ме помисли някой за хомофоб няма да стане.

Не бих се отрекла, бих казала да прави каквото и както се чувства, но примиране и потупване по рамото няма да получи за нещо, което смятам за противоестествено.

Така е, но нали не си ляга с мъже, че по-лошо от това няма?

Не става дума за фойерверки, а просто за приемане и обичане. Ужасно е за едно дете да се почувства отхвърлено от родителите си. В крайна сметка зависи и кое е по-важно за рродителя- да е щастливо и обичано или да спи с правилния пол.

Приемане на ситуацията е различно от приемане за нещо напълно нормално.

Второто няма как да стане. И не е само с кого си ляга, а с кого гради живота си. Всички стпъки са по- различни, включително и децата, които не са маловажна част от семейството.
Но това е друга тема.

Според мен масово си се изисква одобрение и то доста настоятелно.
Хем е нещо нормално, хем ако на гей някой от приятелите му или родителите реагират троснато за някаква постъпка на гаджето му (която реакция би била същата, ако беше момиче), веднага се започва- ама вие не ме приемате, вие не го приемате, държите се така, защото е момче и дрън дрън. Ми, приеми се себе си вътрешно и спри да занимаваш хората с фасони около ориентираността си.

Хората вече мрат като мравки, падат на улицата и остават на място, цялото внимание на общността към това кой с кого си го слага. Малоумно е.

За първи път пиша като Анонимна.

С мъжът ми сме заедно от години. Винаги сме имали идеята да сключим брак, но без да уточняваме кога точно. Сгодени сме от години. Дори сме започвали да организираме сватба, но в последствие са се появявали други неща, които в онзи момент са били по-важни от това да се подпишем на заветния документ.
Нямаме деца. Трудо се случват нещата, а и изгубих две бременности - едната съвсем скоро приключи в пети месец  .
Кошмарът и болката от преживяното са големи. Държим се. Всички казват "много сте силни, браво на вас" .
Толкова много бяхме щастливи, че този път прескочихме "опасния" 3 месец, че се похвалихме на всичките ни приятели и близки познати. А и вече си личеше, та и не толкова близки разбраха, че съм бременна.
Какво ни е към момента - само ние си знаем.
Мъжът ми преживява нещата по различен начин от мен.
Иска да вдигнем сватбата и то колкото се може по-скоро.
Заел се е вече с организацията, ентусиазиран е.
Решил е да обикаляме из Европа. Само за следващите 30 дни е организирал вече две пътувания.
На едното е запазил час в магазин за булчински рокли, за да правя проби.
Обаче на мен ми е едно такова ...
Хич не ми е нито до сватби, нито до пътувания.
Обичам го много, но просто сега не ми е до всичко това.
Нищо не казвам, защото той пък така се бори с болката от преживяното, но ми горчи.
Дори не знам как да обясня защо се чувствам така.
Нямам съмнения, че се обичаме. Нямам съмнения, че искам да се омъжа за него. Нямам съмнения, че съм готова и на край света да отида с него.
Но просто не сега, не след случилото се.
Склонна съм да изпадна в жестока депресия и той го знае. Може би и затова сега е така ентусиазиран, защото се опитва да ме увлече и мен с нещо, за да не се срина.
Но ...
Дори нямам въпрос, не знам и аз дали съвет искам, дали ритник, за да се стягам и да покажа нагледно, че животът продължава, а не само да дрънкам и изречено от устата ми да звучи като празни приказки.
Просто все още ме боли и горчи прекалено много и някак не мога да се насладя напълно на тези приятни иначе емоции.
Но пък не съм егоист и мисля и за него - за това от какво има нужда той и се опитвам да преглъщам, ча да може той да е щастлив.
Казвала съм му иначе, че не ми до това, че все още ми е болно и ми горчи, но той ми казва- нали животът продължава, така че няма начин - трябва да се стегнем и да гледаме напред. Че за него е вече е много важно да сключим брак, а не да си караме, както досега.
И аз ... просто не знам! Не знам какво искам и аз май!
И все си казвам - не искам да обвързвам този човек със себе си, при положение, че е възможно и да не мога да го даря с дете.
Но пък той е наясно с всичко и все ми казва "ние сме двамата в тая борба, няма как да ме накараш да се откажа да съм до теб, само защото има трудности, които ни възпрепядстват".
И просто не знам вече как да се справя, за да може той да ме увлече с ентусиазма си за хубавите неща, които ни предстоят, а не аз да го забия към депресията, която ме тегли.