Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLVII

Гледах. Какво да ви кажа, познах, филмът е същия като The Red Planet. Който го е гледал да не си губи времето с новия Марсианец 

Интересно... след коментара на Дяволо

The Red Planet е доста посредствен сай фай, по-добър от Mission to Mars, който пък е просто плачевно тъп, но не много.
The Martian е съвсем друг филм - за оцеляването,волята, ума и изобретателността. Книгата е една от най-добрите, които съм чела тази година и да, много по-добра е от филма. Липсваха ми във филма всичките технологични брътвежи, много повечето и по-сериозни несполуки и аварии, някак оцеляването на Марс във филма така обрано ми се видя представено твърде лесно. Но това е единствената ми забележка, изгледах го на един дъх, усетих напрежението, даже пуснах една сълза  на кадрите с всенародната радост.
За изпосталялото тяло на Мат Деймън - мисля, че беше дубльор.
Аз не съм толкова във възторг от операторската работа - имаше кадри, които не можах да ги възприема по-различно от детски колички, снимани насред макет, както най-вероятно са и направени. Май очаквах и по-разнообразни пейзажи, както е в книгата.
В заключение - на мен ми хареса много повече от сантименталния и неправдоподобен Интерстелар и от дразнещата Бълок в Гравитация, може би не оскаров претендент, но си заслужава да се види, и най-вече - да се прочете книгата 

Хубав коментар на Дяволо за "Марсианецът". Почти съм съгласна с казаното с малки изключения. Като цяло и на мен ми беше ОК, но не и УАУ. Изобщо не мога да го поставя на една линия с Интерстелар, въпреки многото допирни моменти (най-малкото присъствието на Мат Деймън, който даже не беше преобличал дори костюма от предния филм   и Джесика Частейн - да вметна само, че и тук също толкова прекрасна). И без да съм изобщо веща в Оскаровите тазгодишни страсти, мога да се обзаложа, че няма да вземе ни една статуетка, но... може и да греша - лично мнение. Малко са се увлекли на моменти в увертюрата си с НАСА, по принцип няма лошо да си правят реклама (взаимно   ), прекалено добър момент някак намериха да оповестят революционното откритие за вода на Марс, удобно съвпадайки с премиерата на филма, но пак ще кажа - няма лошо, дори да е така. Ама малко са пресолили манджата с тези щампи във филма - още на картофите не пишеше НАСА  

Препоръчвам все пак за гледане, но не тръгвайте с голямата кошница с очаквания, за да не останете разочаровани. Особено! за челите книгата. И още малко критика от мен - този хумор някак не ми стоеше точно за такъв сюжет. Историята предполагаше като че ли малко повече драматичност, загадъчност, а този хумор... хм. Някак стоеше като не на мястото си, особено в ситуацията на героя, който трябваше да мобилизира всички сили, воля и стоицизъм и сякаш това беше, което правеше фантастичното във филма - непоклатимата воля и несломим дух за такъв период от време - сякаш беше някакъв свръхчовек, а не толкова научната част. Което също много започва да ми допада и започвам все повече да харесвам Sci-fi филмите, защото започват все-повече да стъпват върху науката и реални съществуващи открития и теории, а не както едно време да гледаме едва ли не зелени човечета и лазерни мечове. Защото зрителите ставаме все по-мнителни и създателите на филми осъзнават, че вече трудно могат да спечелят доверието ни като залагат на достоверност.

И това е супер.  

Ред. Кармела, после видях и твоя коментар, явно всички тия дни сме ходили на кино

Червената планета по всички параметри е плосък филм с хорър-елемент (ама не достатъчно). Някак странно е сравнението

Еверест - много отдавна исках да го видя и все не намирах с кого. Накрая половинката, който мрази филми за планини, катерене и студ, склони да го гледа с мен. На мен ми хареса всяка минута от филма, и двойно по-дълъг да беше, мисля, че нямаше да ми доскучае. ММ се въртя, пуфтя и 30-40 мин преди края не издържа и излезе да ме чака в мола  Та, явно не е за всеки.
Май и преди съм писала, луда съм на тема планина. Кекава съм, кашкавал-турист, но поне два-три пъти месечно катерим близките и по-далечни от София планини. Не просто тръпка, потребност някаква ми е планината, сигурно и затова и попивах всяка минута от филма, бях там.
Визията беше прекрасна, в пъти по-добра от тази на Марсианецът. Актьорите играеха някак премерено, приглушено, без прекалени изблици, създаде се внушение за документалност и достоверност. Усети се не просто красотата, величието и господството на планината, както и огромната умора, която не оставя сили нито за радост, нито за скръб. Мисля, че една от личните ми подбуди да гледам така приковано филма е и отговорът на въпроса "защо". Хареса ми, че са намерили начин да покажат, че и има, и няма отговор - и с иронично поднесената банална [истина] "защото е там", и с различните лични мотиви, които може и да звучат неубедително за останалите, но са достатъчни за човека, тръгнал да катери с риск за живота си.
Все още го дават по кината, струва си да се види на голям екран.

Гледах "Марсианецът" снощи.
Хареса ми. Но наистина не беше УАУ.
3D-то беше излишно. На места (особено като трепереше образът при разни излитания, кацания, бури и пр.) дори ме дразнеше.  
Визуално беше добре, ама не може да се сравнява изобщо с Гравитация.
Клишета има, не е като да няма, но също не може да се сравнява изобщо по схематичност/сантименталност с Интерстелар.
В общи линии филмът можеше да е приличен научнофантАстичен филм с малко повече от приличен каст и без УАУ, ако...
Ако не беше диалогът (пардон, монологът  ) и приятното чувство за хумор.
Изобщо - за мен хуморът беше най-хубавото нещо във филма!  
Разбирам, че това го дължа основно на литературната основа, затова още днес почвам да чета книгата.  

---

П.П. За Оскаровите шансове ми е трудно да се произнеса в момента. Вероятно трябва да се види, докъде го беше докарал Ридли с Прометей... По мое мнение тук нещата са доста подобни. С тази разлика, че освен робота, в Прометей нямаше други що годе прилично изградени герои... т.е. останалите актьори нямаше какво да играят. Тук - пак благодарение на литературната основа явно - нещата са малко по-добре. Но въпреки това актьорите от втория план нямат шансове. Само Мат има... някакви, ама не много големи. Май.
Все пак се надявам да се дореди до номинация за адаптиран сценарий. Според мен сценаристът е свършил много добра работа. И е дал добра основа на всички по веригата също да свършат добра работа.

Paper Towns- аз ли съм остаряла или наистина беше толкова детски този филм, но не успях да избутам и половината, при положение, че Кара толкова много радва окото

На мен точно никакви ми изглеждат шансовете му. Местата за актьорски оскари са само пет. Дотук Леонардо изглежда абониран (филм на Иняриту, вечна истерия), Деп от това, което видях, ще е просто престъпление да остане извън петицата, и оттам нататък за останалите само три места е гъста конкуренция от актьори, които в най-лошата си форма правят най-доброто от Деймън да изглежда аматьорски театър. Не го виждам какво лоби трябва да изкара, за да се вреди в списъка.

Уф, вероятно си права. Но все пак го казах от гледна точка на това, че ролята е "Оскаров матерал". Най-общо казано.
Пък и толкова много "разочарования" видях/прочетох тази година, че не знам останаха ли кандидати за номинации изобщо.  
Джони Деп май е единственият в момента.

Не че този диалог не е за друга тема, по принцип. Но понеже в предните мнения беше засегнат този въпрос. Та и аз рекох да се изкажа.  

The Walk: Живот на ръба (The Walk)
http://www.imdb.com/title/tt3488710/?=ttfc_fc_tt
Гледах го днес на Аймакс. Такаа, пффф  
Честно казано не знам как точно да подходя към творението на Земекис и от каква страна да разглеждам филма. Ако точно това са искали да направят и точно това им е била целта (нямам си на идея честно), то да кажем са се справили що годе добре.
Но за бога аз очаквах много по-сериозен филм. Ами съжалявам, но не може така?! Очаквано заглавие, толкова много шум и реклама, а накрая все едно гледам някаква лековата комедия, някаква приказка за деца и юноши. Да не говорим, че всичко беше ясно от началото до края без никакви изненади. Самата дългоочаквана разходка трая 15 минути и не знам някак си не усетих връзката, нямаше я магията. Къде бяха и тези иновативни фотореалистични техники и 3D IMAX вълшебства не знам, но бяха много, много малко. Хареса ми черно-бялото начало, хареса ми погледа от въжето между двете коли, мащаба, особено когато мъглата се появи в началото. Имаше само един момент в целия филм с истински 3D ефект, когато един прът или нещо подобно падна и все едно мина през главата ми та позалегнах малко. Но това не е проблем, проблем е цялата исмислена 3D технология, която съсипва почти всички филми. Жалко, че у нас нямаме избор и ни натрисат само три детата за да лапат повече пари Александра и Форум.
Актьорския състав, ами който и да бяха взели нямаше да сбъркат. Някакви бунтари и хипари без кой знае колко много реплики и емоции. Джоузеф не мога да го виня, той играе това което Земекис му е казал да играе и мисля, че се справя по-скоро добре. Но колко да е добре? Пак казвам не знам точно в какво са се целили, но можеше поне в някои моменти да позасилят драмата, да се усети някаква тръпка.. Мен лично Левит не можа да ме грабне, трогне и т.н. Не усетих обртаната връзка.
Като цяло аз лично съм разочарован, 13.50 лв. ей така си отидоха. Не мисля, че ще има номинации за оскар за този филм, но си оставям леко открехната вратичка за техническите категории + оператор (Дариуш Волски) макар че за мен лично този филм се оказа само една красива опаковка без вкус и съдържание отвътре.
-
6.5-7.0/10

Вчера изгледах Before we go, хареса ми, не е типично бозав романтичен филм, дойде ми разтоварващо като за петък. 

И аз го гледах онзи ден и на края ми идваше да удуша Крис Евънс. Какво пишеше в бележката?????
Филмът и не мен ми хареса, добре се справил Крис и като актьор, и като режисьор. И хем много ми хареса, че го оставиха отворено накрая, хем не ме свърта на едно место от любопитство откакто го изгледах.

Аз идвам най-после с два чудесни филма, всеки по свой начин.

The Scandalous Lady W с прелестната Натали Дормър  Перверзийка, която се развива през XVIII век с разкошни костюми, правеща безмилостна дисекция на лицемерните нрави и порядки в едно общество, където жената е считана за част от имуществото на мъжа. Мисля че е по истински случай, което прави филмът още по-силен. Препоръчвам с две ръце 

Me and Earl and the Dying Girl - изключително силен и тежък филм, който не губи адски якото чувство за хумор дори при най-тежките сцени. С една дума - класа! Рейтингът в IMDB е абсолютно заслужен. Лентата е големият победител на "Сънданс" (печели и Grand Jury Prize/Dramatic, и наградата на публиката, точно както миналия февруари "Камшичен удар", и му предричат подобно бъдеще – и като боксофис, и като номинации за "Оскар"). За боксофиса се съмнявам, но смятам че заслужава поне една номинация за Оскар.
Няма да разказвам сюжета, просто трябва да се види. Но подсказвам, че ще напълни душицата на всички фенове на класическите филми, защото двамата главни герои снимат любителски версии на точно тези ленти, бъзикайки се с тях по феноменален начин. Споменавам че бащата на едното момче е фен на филми като например "Агире, бич Божи" на Херцог, а на стената на подрастващия киноман висят плакати на "Жестоки улици" на Скорсезе, "Берлин-Александерплац" на Фасбиндер и "400-те удара" на Трюфо.

Правете сметка за какво иде реч 

О, Лу, много ме заинтригува с втория филм . Ще го търся. А за "Скандалната ...." съм напълно съгласна, и аз го изгледах с интерес.

Джой, ако искаш магнет за втория, само кажи 

Мисля си, че ще е много твой. Но да се повторя - тежък е.