"Горките ни деца, не случиха на майки!"

И аз винаги съм живяла с животни. Помня как баща ми беше донесъл едно окаяно кученце и след като  два пъти се  изходи на килима, майка ми  каза- или аз или кучето...и въпреки, че със сестра ми в синхрон отговорихме "кучето" все пак баща ми го отнесе и  каза ,че уж  го е подарил на приятел. Всъщност майка ми изобщо не обичаше животни,  но явно достатъчно обичаше нас, защото при всяко домъкнато болно или просто изтормозено мъниче, само помрънкваше и  то оставаше  вксъщи. По едно време имах заек,котка и папагал едновремено /мечтата ми беше и маймунка и куче, за да съм напълно щастллива, но...подробности/ За всички се грижих аз - хранене, почистване, ресане, ходене за имунизации / майка ми понякога къпеше котката, но като прочетох в една енциклопедия, че това не е нужно, с удоволствие  спря тази си дейност/ За съжаление животните живеят по-малко от хората и когато загубих и  Бебчо / вече двайсет годишната ми котка/ повече не исках  никакво животно. Е, прибирах по някое болно и после го пусках като оздравее. Сега обаче, след многото молби на малките за животно,се престраших и преди месец  си взехме коте.  Децата ми са луди по него и аз май ще го заобичам много - колкото и да се пазя.
 Но...колкото и да обичам животните - никога не бих взела такова за отглеждане
- ако нямам условия
 - ако децата ми не са  достатъчно готови за това /защото животното не е играчка, то става член на семейството/
- Ако самото животно би навредило с присъствието си  по някакъв начин /тук вече също опира до готовност, защото самото  животно, едва ли има отговорност  за нашите  неготовности/

Ох, пак супер дълъг пост, добре че не започнах да описвам как папагалът  използваше заека и котката за транспорт и как  по този начин нарушаваше всички природно-джунглови закони 

Значи, смятам, че, ако едно дете вманиачено иска да има животно вкъщи въпреки желанието на родителите - значи има някакъв семеен проблем като например: това дете не получава достатъчно внимание от родителите си, не е натоварено достатъчно физически - малко разходки и игри навън, липса на приятели и т.н., или е претоварено или стресирано от нещо, за което няма с кого( пак с родителите) да сподели и т.н. - всеки родител би трябвало да е малко психолог и да познава добре детето си.
Аз, например, не се сещам изобщо да съм искала да имам животно вкъщи (въпреки че винаги сме имали я котка, я птиче, я рибки... че и един таралеж бяхме имали -  просто защото по цял ден тичахме навън с приятели, имахме достъп до какви ли не улични животинки, ходехме в какви ли не извън училищните секцийки и знимални...., - общо взето не ми оставаше никакво време за глупости и да упражнявам някакъв тормоз над родителите  
И сега имаме котка от години, отскоро взехме и куче (по необмислената инициатива на половинката, уж за детето   ) Знаех си, че това ще е основно моя грижа - но вече няма връщане

Мисля, че ще й дойде много възпитателно:) И ще й спестиш грешката някой ден да вземе животни за собствените си деца и тогава да си навакса всичкото ринене на акита. И на децат, и на хайванчетата.

Сигурно 10 години съм сменяла котешки тоалетни и то още докато нямаше разните силиконови системи. Използвахме пясък или вестници. Въобще не отнемаше 10 минути и понякога си беше направо за HAZMAT костюм.

Леле, интересна теза 

 Мамасита,  аз също съм правила котешка тоалетна с изрезки от хартия и даже дупето съм й масажирала, за да се изходи, пък после и бърсала ,щото я взех още сляпо новородено, та трябваше да съм и мама някак. Никаква особена хамалогия не е и не отнема особено време, въпрос на организация и желание най-вече 

Да, ама като нямаш желание, е много гнусно.

А, тази дискусия сме я водили.  Потребителката се докара до твърдението, че ще даде живота си за зайче, защото са еднакво ценни и за децата и ще бъде еднакво травмираща загуба.

Моите родители все мъкнеха някакви животни вкъщи и за мен не оставаше ред.
Преместих се в София и опаа, в къщата където отидох - 2 котки. Вече ги няма тях, има други две.
Мисля, че котките ме преследват в живота. Все в черно-бялата гама. При нас правилото е - котката сама идва, ние не я търсим.
Последната маймуна я взехме от двора на яслата на малкия. Две седмици мяучи по нас и накрая се предадохме.
Голямата котка пък ни намери на село, реши, че ние сме благонадеждни и се оказа права. И тя седмица-две мяучи да я вземаме, взехме я, оказа се с пневмония, едвам я излекувахме. За това пък на мен ми е много на сърце.
Искам да си вземем рус таралеж, ама за сега няма как да го гледаме адекватно.

Нали знаеш, че таралежите-албиноси се развъждат само с търговска цел, като се събират брат и сестра таралежи, за да се прояви рецесивният ген?

Хм, разлика между мен и лъв...мен е по-безопасно да ме срещнеш.

Това не са ли някакви африкански видове, които по природа са руси? Пък и не всички са толкова руси.
Ще питам в магазина до нас. Но още не съм се засилила да си вземам.
Мамасито, ти си в цялата бг-мама. Едва ли изгарят от желание И да те срещат в реала.

Пред лъв предпочитам когото и да е от бгмамма 

Мисля, че от хигиенни причини е разумно да не се дава на едно дете да бърка в котешката/кучешката тоалетна. Аз използвам само ръкавици, когато върша тази работа.

Какво ви притеснява в чистенето на тоалетната предвид това, че животните си ближат задниците и после децата ви 

Хората имат нужда да ходят притеснени.

 

Да се включа по темата,не съм станала още мама на път съм,но чак октомври  и то с две наведнъж  
По въпроса за животното,спомням си като бях тийнеджърка 7-8 клас толкова исках животно,куче беше ми станало фикс идея,но майка ми все отказваше   Не,та не   Е склони след многоброен рев,бях ги побъркала   Взеха ми била съм на 15,гледах го радвах му се първата година докато беше бебе   Голдън ретривър,после почти на 100% майка ми се беше отдала на грижите му,тъй като аз вече хойках по гадженца,кафенца,къде време за куче да имам   Още си е жив нашия Боно,при майка ми и баща ми си живее   Но със сигурност вкъщи животно няма да има,колкото и да настояват,ако настояват де    И без това мъжо не иска да чуе