Какъв стил бойни изкуства за момиче на 7 години?

За момиче е много полезно да е тренирала бойно изкуство. Отразява се на мисленето и планирането, на цялостната стратегия на живота.

Извинявай, ама разсъжденията ти за какво били подходящи таекуондото, джудото, а и айкидото, са смешни. Пълни глупости. Не знам кое било за ниски и набити деца (да, затова го практикуват високите възрастни...) и т.н. са измишльотини.
За айкидото мога да ти кажа, че е най-полезното бойно изкуство за самозащита на жена, защото единствено в айкидото не ти трябва сила, за да повалиш противника. С черен колан по айкидо... и няколко 100-килограмови мъже да те нападнат, дори да си слабичка, нисичка жена, ще се справиш с тях.
Имало усуквания... Еми има! То пък не може да повалиш нападател с поглед. Щеше да е най-добре, ама не става така в нашия свят.

Още ми е пред очите една дребничка 14-15 годишна девойка, която защитаваше син колан, когато дъщеря ми защитаваше жълт. С такава лекота размяташе един пълничък младеж, та чак не вярвах на очите си. През цялото време беше лепнала една усмивка до ушите, сякаш прави най-приятното и неангажиращо нещо на света. Вярно, че демонстрацията за колан не е истински бой, но все пак беше впечатляващо. 

Дъщеря ми с приятеля си и няколко души от тренировките си направиха айкидо на плажа преди време. В пясъка, изглеждаше като реален бой. И тя там си размята някакви господа на моята възраст.

Благодаря ви за включванията , много полезни са.
Както гледам повечето изказвате предпочитания към айкидото .
Детето ни е много голям кротан , много наивно и добро човече . Не искам да се научи да се бие ,а да се научи най-вече да се защитава ако нещо преминава границите на харесаното от нея след време и да усвои така желаните концентрация, търпение и техники за самозащита.

Който има дъщеря би ме разбрал какво точно искам от едно бойно изкуство. Досега тя е била 1 година на плуване и 1 година на танци и балет. Все още не е открила това  ,което напълно да й харесва като спорт.

Всъщност и в джудото хвърляш без сила. (макар не винаги) А Айкидо и Джудо са нещо като братовчеди, с общ произход. Айкидото е доста модерно последните години, затова масово се предпочита и препоръчва. А при тези демонстрации партньора сам се хвърля, все едно колко килограма са и двамата. И техниката може изобщо да не е изпълнена правилно и е все едно нищо, обаче другия като се метне през глава (което го има и в джудо демонстрациите) е доста ефектно. Ако не си виждал е направо главозамайващо. Но и едно джудо хвърляне, демонстративно изпълнено, може да те отвее. Затова и споменах, че изключително важен е треньора. Може човек да ходи дори с години да тренира и накрая и половин техника да не умее да прави. Като само подтичква, а отсрещния се мята сам. Много хора си събират таксата и не учат на нищо. Други треньори, пък, могат да повлияят на децата и да възпитат агресия, то това е за всеки спорт, далеч не само бойните. Изобщо на първо място избирайте треньора и после стила. Аз лично на последно място слагам Айкидо, тъй като мисля, че не случих на треньор и така не можах да се науча, не можах да го усетя и не го заобичах. И не ми беше полезно по никакъв начин, каква дисциплина? Джудото ми е на второ, тъй като и там не случих на треньор, макар да беше доста по- смислен от този на Айкидото, но стила го разбирам и обичам, научих много неща, беше ми полезно. На първо място слагам Киокушин, най- прекрасните треньори имах (двама бяха), стила е невероятен, докосна ме дълбоко, научи ме на толкова много неща, че дори днес, 15-20 години по- късно все още откривам в себе си следите от него. Мисля, че ако не го бях тренирала щях да съм друг човек и дори животът ми би се стекъл по различен начин. Твърде много неща бих зарязала убедена, че не мога и съм направила всичко, но не се е получило, ако не беше Киокушин, който те учи, че можеш и невъзможни неща. И то тъкмо когато си помислиш, че това няма начин да го направиш, значи съвсем скоро и ще успееш. Още от първата тренировка надминах всичките си граници, които сама си бях поставила. И много търпение. И няма да продължавам одата за Киокушин, сигурна съм, че не един стил от източните бойни изкуства могат да дадат същото, но зависи много от треньора. И с два пъти седмично нищо не става, но няма лошо да се раздвижва детето, да се запознае с нови хора, да има още една среда. Друго не очаквайте, обаче, за две посещения седмично.

Нито едно от посочените не съм тренирала. Тренирах кендо и иайдо усилено в продължение на години. Разликата е, че при тях имаш оръжие - букен, шинай, катана. Хареса ми, защото е различно от вече утвърдените школи по карате, джудо и айкидо, същевременно освен противник, имаш намесено и оръжие, което допълнително усложнява нещата. Нужни са голяма доза съобразителност, търпение, мисъл, усет за дистанция и положение на телата в пространството. Покрай тренировките се научих да се самонаблюдавам отстрани и да анализирам положения на тялото, реакции, говор, стойка. След повече от 5 години тренировка го правя вече неусетно (чак ми е досадно на моменти ).В града имаме също така доста добра школа по У-шу, към която се ориентират много момичета.

Бих препоръчала киокушин карате.

Най- после открих темата И не  само  я открих, но я  изчетох.

Та  така, моето  момиче  е  на  6. Тренира  карате шито-рю  кофукан от четиригодишна.
Две основни  дисциплини- ката  и  кумите. Изучават  се  и  техники  за самозащита.
Плюсове-  много  са. Обучават ги, освен  на физическо  ниво / издръжливост, гъвкавост, сила, бързина, координация  и  концентрация/, и  на  ментално  такова. Учат  ги  на   дисциплина, субординация, уважение  към противника, самоконтрол,медитация / това преди всяка  тренировка/. Тренировките  са три  пъти  седмично, по  час и  половина.
Сенсеят в нейните  очи  е  безспорен  авторитет- факт, с който  понякога  злоупотребявам / в случаи  на  крайно мое  безсилие/.
Вярвам, че   всяко  дете , особено  в пубертета, има  нужда, освен   от авторитета  на собствените  си  родители, и  от авторитета  на  външен  за  семейството  възрастен,  който  да  служи  на  детето  за  нещо  като  отдушник- доверен човек, на  който  да  може  да сподели   проблем, който, по  някаква  незнайна  причина, не може  да  сподели  с родителите си. Толкова сложно се изразих, че  и  сама  не   можах   да се разбера, но  дано   си ме  разбрала какво имам предвид , Контесо
Освен това,  детето  ми от  вечно  спънато  и  свръхчувствително  създание,   се  превърна  в  уверено ,кипящо  от  енергия човече, което   се  социализира  и   адаптира   към  нова  среда  без  никакви  видими сътресения. Сега  търпи  на  болка, пада, отупва  се  и  става, все едно  нищо не  е  станало,без  да  търси  съчувствие. Не  знам  кой спомена, че бойните  изкуства   водели  до агресия. Дебело подчертавам, че това  не е  вярно. Напротив, те  овладяват  агресията  у  по- буйните  деца.
За останалите  коментирани  бойни  изкуства  не  мога  да  дам  мнение, защото  не  съм запозната  с тях.
А  съм сигурна, че ако  на  детето  бъдат предложени  няколко  такива,  то само  ще  направи  своя  избор, ако изобщо  този вид  спорт  му  допадне. Освен  това, не  само  видът  на бойното  изкуство е  важен.Важен  е  сенсея, важна  е  атмосферата  в  залата, важни са  и взаимоотношенията   между  децата, трениращи  в  съответния  клуб. И  най-безупречния  вид  бойно  изкуство  да  е, нещо  от горните  не е ли наред, детето  отново  ще  се почувства  не  на  място.
Боже, пак се олях

Бронте ,благодаря ти за изчерпателния отговор.   

Много добре написано и да разбрах те какво искаш да кажеш идеално. Все още се колебая ,както казах , но не смятам да пробваме джудото и таекуондото и да реши тя какво иска да продължи .

Сондирам мнения за сега и всеки писал ми дава нови формули над които да мисля. 

Май някой го беше казал преди, но и аз да си кажа- не е толкова важно какво бойно изкуство ще тренира, а да попадне при добър треньор/ сенсей.
Всички бойни изкуства ( не случайно се казава "бойно изкуство") възпитават дисциплина, упоритост, самоконтрол, уважение, избягване на насилие и много други добродетели.
Но всичко това само ако попаднете на правилния треньор/сенсей.

Съгласна съм с stefanjor - важен е треньора и мотивацията.
Моята дъщеря тренира кик бокс и съм много доволна. Засега предимно физическа подготовка. Смятам да я запиша да ходи на айкидо и след това да си избере какво да продължи. Защото в кик бокса въпреки всичко има опасност при срещи от по сериозни травми, но каквото и да си избере ще я подкрепя защото там видях как се мотивира и дисциплинира.