Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 314

Първо, добър каст. Това безапелационно заема първото място. И харесващи, и нехаресващи бяхме единодушни, че актьорите са попадение в десятката. С малки изключения те сътвориха буквално чудо. Задържаха тази каша на повърхността и не й позволиха да потъне в небитието недовършена и недоизгледана. От продуцента до последната баба-зрител всички са наясно, че КРА не беше спрян ЕДИНСТВЕНО и САМО благодарение на добрите актьори. Което, съответно, буди в мен негодувание, защото те изнесоха всичко на гърба си, но големите парички отидоха в джобовете на Чатая и ония двете, които дори ме е гнус да им споменавам имената. За актьорите остава любовта на зрителите.

   Второ, силен старт. Перфектно начало за един динамичен сериал. Жалко, че си остана само с началото. Това е общ недостатък на турските сериали - спадане на нивото и качеството с наближаване на края, но тук беше така силно изразено, че просто удари като чук в челото. Причините? Пак онези двенките, естествено. Но първите няколко серии са просто наслада за окото, ухото и душата. И единствените, които бих гледала отново изцяло.

   Трето, (от тази добра страна се възползваха единствено онези, които са се запалили да учат турски като мен) елементарен език, който служи като самоучител по турски. За вас това може да е недостатък, но повярвайте, като чуя пет-шест хиляди пъти едни и същи думи, ги запомням без да искам. Доколкото съм запозната с турския (а и съдейки по разказите на Енгин - единственото литературно произведение на оригинален турски, до което съм се докосвала), той е много богат и сложен език. А в сериала полицаи, прокурори, лекари, бизнесмени, престъпници и шофьори употребяваха едни и същи прости фрази.  Това не повдига качеството като цяло, естествено, но за мен беше много удобно. Благодаря ти, КРА, за обогатяването на турския ми речник!

   Четвърто, (тази добра страна засяга само нас, феновете на Енгин) КРА даде възможност на Енгин да покаже, макар и пестеливо, нови страни от таланта си. Разбира се, повече има за какво да съжаляваме, защото образът на полицейски комисар-профайлър беше изключително благодатен и той можеше да се развихри хиляда пъти повече, но и за това тешеккюр едерим! Наслада за мен беше да гледам "хулиганските" му изпълнения, комичните моменти, гнева му.

   Пето, приятната работна атмосфера, която не засяга пряко нас зрителите, но се отразява на душевното състяние на актьорите, а оттам и на играта им. В своите изказвания всички бяха единодушни, че са работили с удоволствие и са се сприятелили. А Енгин в частност преживя някакво "отърсване" от черупката си и се появи в нова светлина - по-весел, по-отворен, по-самоуверен. Освен това, работата му в КРА съвпадна и с началото на кариерата му като автор и ни позволи да надникнем в душата му. Дали сериалът е изиграл роля на катализатор или просто му е "дошло времето", не знам, но така или иначе, се радвам много!

   Ами... с това май се изчерпват добрите страни. Да минем към останалите.

   Естествено, няма начин да почна с друго, освен със сценария. Дори запалените поддръжници на сериала признават, че сценарият е слаб. А противниците му направо го наричат "отвратителен" и "гнусен". Аз съм от вторите.
   Че е слаб, слаб е, по този въпрос наистина няма две мнения. По-съшита с бели конци и нелепа история не бях гледала скоро. "Бомбите" и "обратите" бяха толкова евтини, плоски, безсмислени, нелогични, че вместо да ми поддържат интереса, ме изпълваха с досада. Никаква дълбочина, никакво изграждане на образи. Единственото изключение, може би, бяха Фатих и Хюсейн, но и там логиката куцаше здраво.  Дъ-ъ-ъ-ълги и скучни задръжки върху напълно несъществени неща и скоростно претупване на наистина важни.
   В крайна сметка, сума ти въпроси, поставени в началните серии така и не получиха отговор. Като например... Къде беше ходила Зеррин в нощта на убийството? Какво бяха правили Танер и Пънар? Защо Чиче и Аби постоянно се наричака "братовчед"? И това са само дребни примери.
   Още - маса добри идеи, просто нахвърляни и недоразвити. Пример - Йомер Джанер. Толкова зор за създаването на това прикритие, за да бъде претупано за половин серия и изхвърлено от действието. Акценти върху глупости, а прескачане на съществени неща. Това означава едно от двете - или двете "писателки" са просто тъпи и не знаят как се пише, или ги мързи и не им пука за резултата, защото вече са си прибрали парите. За мен по-вероятно е второто. Защото, доколкото знам, те имат и успешни проекти. А това аз като зрител, приемам като лична обида.
   Отварям една скоба - по време на сериала доста хора се дразнеха от високите претенции на "нехаресващите" и казваха: "Какво искате, това е турски сериал, много се задълбочавате". Да, знам, че е турски сериал. И не може да ми предложи качество на внушенията, идеите и заснемането като "Списъкът на Шиндлер" или "Сладък живот". Но аз не го сравнявам с тях! А с други турски сериали. Именно това беше досега за мен най-силната страна на турските сериали - умението с помощта на скромните изразни средства на един сериал и непретенциозна история да внушат морални поуки, идеи, да оставят усещането за нещо стойностно и смислено. Поне сериалите с Енгин, които бях гледала досега, бяха такива. Защото американските и латино сериалите отдавна са загубили това си качество. И предлагат чист ентъртейнмънт и нищо повече. Но КРА решително изпада от класацията на "непретенциозните" турски сериали. Защото нито забавлението му беше забавление, нито внушенията му внушения.

   Друг огромен недостатък на сериала - моралните внушения. Косвеният виновник тук отново е сценарият. Много дебатирахме през тази година и половина по този въпрос. И сега, след края на сериала, аз твърдо оставам с убеждението, че внушенията бяха ДЪЛБОКО НЕМОРАЛНИ. Постоянното превъзходство на злото, видиотяването на доброто, ненаказването на престъпленията - всичко това е не просто неморално; то е гадно, опасно и вредно.
   Контра аргументът е, че сериалът показва живота такъв, какъвто е. Ако това беше истина, може би, щях да се примиря. Но не е! Реално отразяване на живота показват "Октопод", българските сериали "Седем часа разлика", "Под прикритие" и други подобни, но този не! Кое точно беше реалното? Полицаите-малоумници? Полицейското управление, което работеше като семейна фирма? Мафиотският бос, който не разполагаше с никаква мрежа, освен десетина неразпознаваеми брадати албанци? Лекарите-чудотворци, които присаждат органи в складове и гаражи, както се сади маруля? Зловещите корумпирани медицински сестри? Кажете ми, моля ви, кое беше реалното?
   Но след като реализъм няма, поне да имаше поуки! Да ми покажат една нереална, напудрена история, в която полицаите са супермени и винаги бият лошите; в която бандитите винаги завършват в затвора или под земята; в която влюбените се борят със зъби и нокти за любовта си. И поне да ме накарат да мечтая. А така аз не получих нищо - нито видях живота такъв, какъвто е, нито получих порция розова дрога за повдигане на настроението. Просто нищо.

   За неопределения жанр на сериала съм писала, затова само ще обобщя. Някои казват, че това няма значение, няма смисъл да се задълбочаваме в търсене на жанрове, поджанрове и прочие. За мен има. Защото аз сядам да гледам филм с определена нагласа. Така е устроена човешката психика. Ако сядам да гледам драма, се зареждам с един пакет салфетки и удобно рамо, на което да си поплача. Ако сядам да гледам комедия, си вземам пуканки и се приготвям за приятен гъдел и смях. Ако сядам да гледам хорър, си приготвям удобен гръб, зад който да се крия, когато ме е страх. А сега аз не знаех какво да очаквам. В един момент - тежка драма. Актьорите ме разплакват с играта си, страдам заедно с героите. В следващия - целувки и секс; в следващия - смях; в следващия - стрелби и трупове.
   Да, в световното кино е познато подобно смесване на жанровете, но за тази работа се иска майстор. Както с джаз импровизации могат да се заемат само наистина виртуозни музиканти, овладяли до съвършенство класиката, а не дечица, свирещи от школа за начинаещи, така и за смесване на жанровете се искат доста повече знания и умения от тези, които притежаваха нашите две сценаристки и режисьорчето. Затова и резултатът им беше толкова нескопосан.

   Друг огромен недостатък беше шантавото развитие на главните герои. В крайна сметка, хората гледат един сериал заради историята на главните герои - да видят ще се оженят ли накрая или не. Всичко останало е пълнеж. А тук главните герои бяха ту измествани от други истории, ту ги правеха антипатични до немай къде.
   Примери: (1) Изблиците и крясъците на Йомер. Добре, искаха да покажат, че той е темпераментен и има проблем със самоконтрола. Но начинът, по който го направиха, беше просто отблъскващ. Йомер ми стана антипатичен, на моменти ми заприличваше на истеричен тийнейджър, който не може да си контролира хормоните. Нещо абсолютно неподобаващо за основния му образ - на интелигентен полицейски комисар.  
   (2) Малоумието и егоизмът на Елиф. На моменти ми се струваше, че сценаристките просто търсят начини да направят героинята по-отвратителна.
   И това чувство се затвърди в последната серия. Сцената, в която Йомер разпитва нападнатия дядо за нападателите му, и синьорината го приближава в гръб. Леле майчице! Тоя кисел укорителен поглед на даскалица! И смутеното изражение на Йомер на виновен дакел! Тя му държи сметка защо си позволява да бъде себе си! Защо се поддава на инстинкта си да наказва злото! Защото й е обещал! Направо не издържах на тази сцена. Честно, ако бях на мястото на Йомер, щях да се държа ужасно невъзпитано.
   И изобщо, ултиматумът, който Елиф постави - Йомер да напусне полицията - и начинът, по който му изви ръцете, за да го принуди да го изпълни, беше просто образец за превръщането на една жена в кучка. Мъчих се да се поставя на нейно място и да се запитам как бих постъпила... И открих поне четири момента, в които тя можеше да постигне същия резултат, без да се представя в толкова отвратителна светлина.
   Бях потресена от коментари, които прочетох, че Елиф постъпила правилно, че помогнала на Йомер да се "осъзнае" и да разбере кое е по-важното в живота. Знам, че сценаристките едва ли са се замисляли колкото нас, когато са сътворили тези сцени, но все пак, си позволих да поразсъждавам.

   Напълно разбирам Елиф за ужаса, който изпитва да не загуби Йомер поради опасната му професия. Нормално е. Но! Година и половина това не беше поставяно на дневен ред във връзката им. Той дори почти умря в ръцете й, но тя и дума не обели да го отказва от полицейството. Защо? Защото ТАКА Й БЕШЕ УДОБНО! Защото трябваше да търси убиеца на баща й, диамантите, да спасява нея и малоумните й сестри, и така нататък. В момента, в който всичко това се разреши, изведнъж професията му се превърна в пречка. Прав беше Йомер, когато й го каза. Когато той тръгна да убива Таййар, тя ЗНАЕШЕ къде отива, но не го спря. Послушно остана да пази трупа на леля си, за да му помогне да завърши мисията си успешно. А после? О, после не може да докосва убиец и не може да се омъжи за човек, който си цапа ръцете с кръв! Когато уби Серхат, защо не се потресе от него? С две думи, Елиф нямаше моралното право да иска такова нещо от Йомер, въпреки страховете си - след като удобно се е възползвала точно от това почти две години наред и благодарение именно на това тя е жива, сестрите й също.
   Но, хайде, да кажем, че този страх е по-силен от нея и тя наистина не може да живее нормално с него. Имаше много по-зрели и интелигентни начини да го постави и обсъди с Йомер, а не като пъпчива тийнейджърка да му вдига скандали на сватбата на приятелите им. Примерно, можеше да му обясни какво изпитва, да го убеди, че в крайна сметка това ще съсипе отношенията им, да му опише страховете си и да го помоли да упражнява професията си по някакъв по-безопасен начин. Все пак, той вече е баш-комсар, издигнал се е в йерархията, може да избира. Може да разследва "зад бюро", а "на терен" да праща по-нисшите чинове. Да, това няма да е много приятно за неговата динамична натура, но все пак и той е зрял човек, трябва да подреди правилно приоритетите си и да прецени, че това е важно за семейния му мир. Така той ще направи компромис, а тя от своя страна също. Защото рискът, макар и минимален, винаги съществува. Той може да си разследва само "на бюро", но пак да настъпи интересите на някой глям бос и да го вземат на мушка. И тя трябва да приеме този компромис. С две думи, ако това наистина бяха трийсетгодишни зрели хора, интелигентни и влюбени - както се опитваха да ни убедят - щяха да разрешат конфликта си именно като такива.
   Следващият момент беше скандалът. Хайде, да кажем, че си изтърваха нервите. Комисарят крещя като простак (Макар честно казано, да ме изкефи адски - единственият случай, когато бедният Йомер посмя да надигне глава и да спре да лиже подметките на синьорината. Впрочем, ако Керим нарекохме "мистър Тамам", Йомер трябва да наречем "мистър Хаклъсън" - все беше права тя и той горкият все го признаваше смирено!). Поставих се на нейно място. Никак няма да се почувствам добре мъжът ми да ми крещи така на публично място. Дори да е прав. Не може да не й докривее. Но защо се фръцна и си тръгна? В случая Йомер постъпи много по-зряло. Преглътна яда си, сложи маска и не развали празника на приятелите си. По същия начин можеше да постъпи и тя. Пък после, като се приберат в къщи, да се изясняват и извиняват. Но не! Хайде в таксито и събираме куфара!
   И последният момент беше това идиотско заминаване и скриване. Добре, приемам, че много те е доядяло и си си тръгнала. В беса си събираш куфарите и палиш колата. Случва се на темпераментните хора. Но като мине един ден, като изтрезнееш и градусът на гнева спадне.. ако си нормален, ако наистина обичаш, ще се обадиш - "Виж, аз съм еди-къде си, ако искаш, ела да поговорим". Но не! Тя ще се крие като в програма за защита на свидетели! И ще чака той да я потърси! Алооооо! Кой си тръгна? Защо другият трябва да търси? Моята проста логика подсказва обратното - аз съм си тръгнала, аз трябва да се върна. Но тя не! И на всичкото отгоре, ще се сърди защо не я е подгонил по-рано! И той ще се извинява, ще удря чело в земята, ще се самоунижава до перверзия.
   Наистина, жена съм и е логично да съчувствам на женския образ. Но КРА положи много задружни усилия да се отвратя от главната героиня. Омъжена съм от години и дори не мога да си представя, че ще постъпя по подобен начин с човека, когото обичам. Любов и подобно поведение са абсолютно несъвместими за мен. А може би, аз съм сбъркана, кой знае...
   Разлях се толкова по този момент, просто за да докажа тезата си. Че образите на главните герои вместо да привличат, отблъскваха. Защо... не знам!

   С това, за съжаление, недостатъците на КРА не свършват. Да отварям ли дума за облеклото и стайлинга? За идиотската режисура с дългите боливудски погледи и гротескните юмручни удари? Няма смисъл, нали. Имаме цяло лято да дъвчем. Просто споделям разочарованието си. Защото и аз като всички вас с нетърпение очаквах новия проект на Енгин и се разтапях от удоволствие в началото. После ми преседна. И вече не мога да изпитам такава радост от очакването. Сега то е примесено със страх. Че следващият сериал може да се окаже още по-голям ужас от този.
   Енгин не е виновен, разбира се! Той просто избира между каквото му предложат. И ще не ще, трябва да избере НЕЩО. Ако иска да е на екран. Надявам се искрено да си е сложил обеца на ухото и подобно на Халит Ергенч (както прочетохме преди време) да изисква да му представят завършен сценарий, преди да подпише договор. Вече е достатъчно голяма звезда, за да си позволи подобни "капризи". Но той е умно момче, аз вярвам в него. А умните се различават от глупавите не по това, че не допускат грешки, а по това, че не ги повтарят.

   И накрая две думи за играта на Енгин. Поклон! Поклон доземи! Да играеш не "благодарение на", а "въпреки". Той направи зашеметяващо добри сцени ВЪПРЕКИ сценария и режисурата. Произнесе вълнуващо дори съвършени тъпотии. Напълни с мисъл дори най-безсмислените дълги погледи. Убеди всички в любовта на героя си. Дотам, че доведе до яростни спорове "има ли нещо наистина с Туба или няма". Е, тези спорове са дежурни по принцип. Хората обичат да "чифтосват" главните изпълнители, но тук бяха положени специални усилия това да не се случи заради имиджа на Туба на сериозна жена и майка. Дори Тувана беше използвана. И въпреки това, влюбените очи на Йомер разколебаха аудиторията.
   Не споделям убеждението на повечето зрители, че между Енгин и Туба е имало химия и те са "страхотна двойка". Да, бяха убедителни през повечето време. Но първо, физически те не си подхождаха (знам, че съм малцинство! ) - тя е прекалено едра за него. Да, на ръст бяха почти еднакви, но толкова. Той е твърде слаб или тя е твърде широка - не знам кое е вярното. Но най-ясно това личеше в сцените, когато я носи (а те бая го караха да я носи горкият!) - тя е толкова дълга, че краката й висяха до коленете му. А колко е тежичка пролича в сцената, когато Толга трябваше да я носи. Ячко е момчето, личи си, но доста се озори. Явно Енгин, макар и с вид на вейка, е доста жилав. Но така или иначе, аз лично харесвам Енгин с по-изящни миньончета до него, па макар и да му се налага да се прегъва като швейцарско ножче, за да ги целува.
   Освен това, експресивността на Енгин (и особено на лицето му!) бяха в неприятен контраст с безизразното лице на Туба. Тя е доста обрана откъм емоции и определено не й се получават по-силните. Честно казано, между Енгин и Хазал (Аслъ) имаше много по-голяма хармония, отколкото между Енгин и Туба. За сравнение давам само Ойку - тя също е обрана в лицеизраза, но играе много фино с очи. И успява да предаде силни емоции. Докато Туба определено не е усвоила това.
   Като пример ще припомня великата сцена с кючека - сама по себе си, доста тъпа сцена, вмъкната като кръпка. Но ще я запомня завинаги заради умопомрачителната игра на Енгин с очи. Ако искате, изгледайте я още веднъж и специално си поставете за цел да следите изражението на Йомер и на Елиф. Камерата ги дава последователно ту единия, ту другия, та не е трудно. На него лицето му също не мърда много, но очите му така говорят, че... направо ме събарят! Докато нейните изразяват... нищо! Мога да нарека погледа й "внимателен", "загадъчен", "уморен", "неясен", "очакващ" и още куп неща, но толкова много определения просто означават, че той не изразява нищо! Докато неговият направо плува в страст! Гори! Прави дупки! Ето, това имах предвид.
   В последната серия отбелязвам сцената в колата - след злополучния разговор между Йомер и Елиф, когато той мислеше, че Еге е новото й гадже. Тя се врътна и се прибра в къщи, а той седна в колата. Ето, тези няколко секунди поглед ми припомниха кой е Енгин и какво може.

   За мен КРА ще си остане най-слабият сериал на Енгин досега. Дано си остане така, дано не играе в някой още по-слаб! Йомер беше образ с голям потенциал, който можеше да се превърне в легенда, но не се превърна. Той даде възможност на Енгин да покаже нови страни на таланта си, които очаквам с нетърпение да развие в други филми. Но не съжалявам, че издържах докрая и изгледах КРА. Беше поучително, макар и болезнено. Дано момчето ни си почине добре това лято и има късмета да попадне на нещо наистина добро.
   Някъде назад в темите правихме класация на главните роли на Енгин. След края на сериала моята си остава непроменена:
Като сила на образа и игра:
1. Текин (макар и в игрален филм)
2. Булут
3. Керим
4. Йомер

Като сексапил и красота:
1. Керим
2. Йомер
3. Булут
4. Текин

П.П. Допълвам нещо, свързано с поста на едно от момичетата, което казва, че огорчена е напуснала темата заради "помията" и негативизма в нея. Честно казано, това ме огорчава. На мен също много пъти ми идваше да напусна, но заради "нетърпимостта". Вие просто ме карате да се чувствам виновна! За това, че не одобрявам и критикувам. Наричате аргументираните ми изказвания (и тези на други момичета) "помия". Единствената причина, поради която не напуснах, беше че в другата тема за сериала освен лигавщини и закачки няма нищо. Най-важните теми са "пакета на комисаря" и "пуска ли Туба език в целувките". Не че не ми е интересно , но става досадно. Все пак, тук чета доста по-смислени неща. Освен това, категорично не съм фен на Туба, а "политическата коректност" там изисква да хваля и нея. За мен това означава да си кривя душата. Пък и тук е темата на Енгин! Друга няма. Но не, че не ми е идвало да напусна. Моля ви, научете се на търпимост, момичета! Никога не съм си позволила да обидя съфорумка, но въпреки това съм обвинявана, че обиждам. Защо? Защото мисля различно.