Подсъзнанието може всичко/64 Линкове за всички техники има на 1стр.

Имах разговор преди време с психолог. Абсолютно е против хапчета при такива проблеми. Каза, че трябва да се разговаря с човека, да се установи къде е проблема за да му се помогне.
Естествено има сериозни заболявания, които се контролират с хапчета, но тук не говорим за тях. За депресия да се дават хапчета е безумие.

Tanya111 проблема е в парите. Иначе досега да съм го решила този.

То винаги е там Но, ако наистина това те тормози и те "спира", може би си струва жертвата да ти е трудно и безпарично, но пък светло на душата.   

Изобщо, исках да кажа, че съдбата със сигурност ще помогне, но е хубаво и човек да опитва първо сам да си помогне, нищо че е трудно.

Прочитайки последните страници изведнъж се сетих за една притча на Хорхе Букай(един от моите любимци),мисля че и тук съм я чела, но не е лошо често да си я припомняме.
Притча за двете жаби

Имало някога две жаби, които паднали в един буркан с мляко. Нямало как да изплуват или да се задържат дълго на повърхността.

Едната от тях викнала: Няма да изляза оттук. Няма смисъл да умирам, изтощена от напразни усилия. И като казала това, престанала да рита с крака и тутакси потънала.

Другата жаба, по-упорита или може би по-твърдоглава, си рекла: Няма начин. Нищо не мога да направя, за да изляза оттук. И все пак, въпреки близката смърт, предпочитам да се боря до последен дъх. Не искам да умра и секунда преди да е дошъл часът ми. И продължила да рита и да шляпа. От биенето и ритането млякото станало на масло. Жабата скокнала, плъзнала се по него и стигнала до ръба на буркана.

Поуката: Дори да изглежда безсмислено, продължавай да действаш. Спреш ли, изгубиш ли надежда, вече си мъртъв.

А  хоопонопоното ми е помагало за много неща:да мине по-бързо опашката в банката,да не ми откажат документ в някоя институция,да привлека клиенти в работата ми,да спечеля ваучер и мн.др.
Напоследък се изненадах колко бързо човек може да "влезе в дупката"и колко усилия трябват за да излезеш.

НО И ТОВА ЩЕ МИНЕ!

Сякаш и при мен късмета почна да работи.  Вчера си намерих пет лева на стълбите  Не че са много, но кой ти ги дава. 
Когато за пръв път почнах хоопонопоното наистина се почувствах по-спокойна и някак си нещата по ми вървяха. След два дни отидох на интервю за работа и веднага ме взеха. Не че е нещо кой знае какво работата, но имах дълъг период от 3 месеца и удрях на камък. И както всеки ден си повтарям думичките, онзи ден пак си ги повтарям сутринта и ми звънят от новата работа да отида да подпиша нов договор. Оказа се, че промяната е в заплатата. Не съм почнала, а ми я вдигат 
То просто се оказа, че от 1-ви има промяна като цяло в договорите, но аз съм леко карък. На една предишна работа обратното ми се случи. Ако договорът беше ден по-късно, щях да съм с новата заплата.
Притчата е хубава, но понякога колкото и усилия да правим нищо не става. Особено в личния си живот съм кръгла нула, въпреки годините на положително мислене и отношение. Усещам, че бавно надеждата умира. Но някак си вече съм спокойна /може би заради хоопонопоното/ и почва да не ми дреме хич. Като не ми върви в това, ще си вложа усилията в други неща.
И не ми се карайте, че пак мисля отрицателно.  Не, мисля реалистично 

tanya111 мисля, първо мисленето да си оправя ...да излизам по -често и още някой неща и после ще помисля в тази насока...изнасянето

Чудех се онзи ден, не знам какво мислите по въпроса с воденето на дневник ?

Дневникът не е лоша идея. Пробвала съм, но за кратко. Не се сещам да пиша много дълго време.
Моя позната ми сподели, че като си води дневник и пише за нещата и проблемите си и е по-лесно да открие решение + я успокоява.

Аз точно заради нервността си се замислям да почна да пиша в дневник.

Пробвай и хоопонопоно. Успокоява и е лесен и елементарен метод. 

Ако имаш проблем с нервите, може да пиеш Кармолис или Валериан.
При мен също добре ми действа и дълбоко дишане.

Проблема е, че ме нервират, а не трябва да се нервя за глупости. Което прекрасно го осъзнавам. За хоопонопоно-то пише ли някъде как се прави?

Елора, депресията никак не е за пренебрегване. Доста хора следствие на депресия са стигали до суицидни действия. Мир на праха на Робин Уилямс, но въпреки средствата с, които разполага, не можа да победи депресията и тя го надви. Да не говорим, че стресът и депресията водят куп други заболявания след себе си.

Подкрепям. Макар че много от случаите на самоубийства при депресия са предизвикани от антидепресанти. Да се нацели точното лекарство и точната доза си е изкуство - не бих се оставила в ръцете на български психиатър.

Джес, информирай се за ТЕС (Техника за Емоционална Свобода). Има такава тема в Алтернативния и купища инфо в нета и ютюб. Лесно, достъпно и най-важното - без пари. И помага.

Писането на дневник също помага, само изключи вътрешния редактор. Капките на Бах са истинска магия. Хоопонопоно задължително.

Знам колко е тъпо да се нервира човек за глупости.
Освен дълбоко дишане, може да опиташ също йога. Правих преди време петте тибетски и бях доста добре. Скоро пак трябва да ги почна, ама нещо времето не си го организирам.

Хоопонопоно са повтаряне на четири думи - Обичам те, Съжалявам, Прости ми, Благодаря.
Ето - http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=495609.0
Syn  също е писала в коя книга го има методът, но в нета има и други негови и май се споменава и там.




Права си. Имах като доста млада в периода19-23 имах страшни депресивни периоди с такива мисли и опити. Не съм ходила на психолог тогава.  Постепенно мина, но много ми помогна една фентъзи поредица 
След години ендокриноложката ми каза, че заболяването което съм имала на щитовидната жлеза водело до депресия. За съжаление разбрах, че го имам чак на 28 г. А според ендото съм го имала почти от дете.
Сега след този период имам моменти на страшна депресия, но вече не си посягам. Само чат пат си викам "Да взема да пукна най-добре".

Елора, това е темата, ако ти е интересно 
Данилу, много ми хареса как в напрегната и важна ситуация, си се "събрала" и продължила и всичко е имало хубав финал 
Облаче, благодаря за отговора. Интересно. От известно време им се "каня" на капките на Бах, но не съм стигнала до тях. Иначе Шуслерови соли ползваме всички вкъщи. Щом дори и майка ми каза, че май виждала ефект  значи голямо нещо са! Тя хич не си пада по такива неща.

За хоопонопоното - мисля, че бях писала, извинявам се, че се повтарям. Аз го ползвам, когато се присетя. И както ЕЛора каза, просто ми става едно по-леко на душата и се успокоявам. Казвам го на детето, ако искам да ги заведа примерно в другата стая, а той се дърпа. Или изобщо ако се изнерви за нещо. И, о, чудо - детето е съгласно. Така или иначе често му казвам, че го обичам.

Джес, казваш, че първо ще направиш "вътрешни" промени, а после и във външния вид. ("физическото най-накрая"). Мислила ли си да започнеш в обратен ред? Казвам го, защото при мен е имало ефект. Примерно променям нещо по себе си и това ме зарежда положително, дава ми някакъв стимул. Не знам дали е много по темата, но и когато вкъщи ми е подредено (относително казано с малко дете  ), изчистила съм, измила съм всички чинии и т.н. и ми е добре и вътрешно.

Елора,  мисля, че това е точно,което писах по-рано, каквото и при мен. Просто в един момент не ти пука (ама наистина, а не престорено), започваш да се занимаваш с приятни неща и хоп - всичко започва да се нарежда. Според мен когато правим нещо конкретно с цел подобряване на ситуацията и знаем защо го правим, тогава не се получава. Примерно - ето, не ми върви, нали уж мисля позитивно, нали уж правя това и това и пак не става. Ами с такова мислене според мен, няма как да стане. Пускаш нещата да текат, правиш хубави за теб неща, без да си затрупваш ума с излишни терзания и тогава се случват чудеса  Както при Данилу в разказа вРим. Не е седнала да плаче (макар че със сигурност ѝ е било кофти) Просто е продължила и е правила каквото се иска от нея, без да се отказва и да спре да вярва, че всяко нещо ще си дойде на мястото. Дано го написах разбираемо 

Чудесни сте, благодаря, че темата я има и вие сте тук!

Вчера ми проблесна нещо. Оказа се, че едно желание се е изпълнило на 90% почти 
Но съм забравила, че съм го написала. Даже помня, че не го взех насериозно, но го написах доста подробно. Подробностите са важни ей 
Значи продължавам. 

Иначе  и друг път съм изпадала в непукистки състояния и само с непукизма съм си оставала.