Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Лична поезия

  • 31 059
  • 132
  •   1
Отговори
# 120
  • Бургас
  • Мнения: 1 755
Много, много хубаво стихотворение. Много , много обич и много, много тъга. Стихотворение- душа.

# 121
  • Tenerife
  • Мнения: 96
Много, много хубаво стихотворение. Много , много обич и много, много тъга. Стихотворение- душа.

Сърдечно благодаря за хубавите думи, armeria! Yellow Heart

# 122
  • Мнения: 577
Kim29, стихотворението ми изпълни душата. Прекрасно е. За мен беше истинско удоволствие да го прочета.

# 123
  • Tenerife
  • Мнения: 96
Kim29, стихотворението ми изпълни душата. Прекрасно е. За мен беше истинско удоволствие да го прочета.

А моята душа пърха от удоволствие от подобни думи! Благодаря ти много, Ivelionora! Sparkling Heart
Това ме подтиква малко по малко да пусна тук и други мои стихове. Innocent Има ли тема и за проза, че не намирам?

# 124
  • В Космоса
  • Мнения: 9 567
Наистина много затрогващо, Ким29!

Прегледах писанията си и всички са едни мрачни. Докато имах муза, явно съм била в такъв период...

Мъртво стъпало

Тръни ли раздират ми гръдта?
Извътре стърже ме трион назъбен.
Душевен дисонанс, истерия по ноти,
хармония погубена, ядът боботи.

Долавям блед нюанс във нищото коварно,
обагрени с надежда брегове шептят безгласно,
светът ми тъй отблъскващ сега зове ме бясно,
а аз се лутам в него диреща утеха.

Дали ще бъде ведър, ясен ден отново?
Дали ще зърна нежност мека и уханна,
искрици ярки, топлина извйваща усмивка,

Спокойна мисъл дали ще бъде моята обвивка?

Мъртво стъпало 2

Бясно се мята, глуха и сляпа
моята сянка, клета, злочеста,
жално скимти между няколко свята,
иска на злото да спре манифеста.

Вият и грачат същества прокълнати,
пленяват ме бледна, безцветна, прозрачна,
същността ми погубват, настъпват обрати,
изплюват ме злобно безлична, невзрачна.

Дълбоко в зелено аз виждам покоя,
прохладно във синьо ме гали спасение,
целуват ме пръски от пяна в прибоя,
във знойното жълто предвкусвам безвремие!

# 125
  • Tenerife
  • Мнения: 96
Благодаря от сърце, Акаша! Sparkling Heart  И аз съм като теб, музата ми не идва когато съм щастлива.

Много съм впечатлена от твоите стихове, макар да са мрачни! Sparkling Heart  Ще потърся назад да прочета и другите.

# 126
  • София, България
  • Мнения: 2 137
Живеем на границата на два свята,
на тънката линия между деня и нощта,
на острието на ножа, ръба на бръснача,
там, където топлината прегръща студа.

Отвъд междата плахо пристъпваме,
странници в чуждия, непознатия свят,
оглеждаме, съдим, с погледи търсим се,
а познатото се протяга и ни тегли назад.

Няма пътеки утъпкани, няма посоки,
няма и пътни знаци, нито компас,
пътеводители още няма написани
и двата свята не са скроени за нас.

Където си тръгва деня, и идва нощта,
само там можем да бъдем на себе си,
място има за двама ни във пролуката
между световете или всъщност... никъде.

# 127
  • София, България
  • Мнения: 2 137
Историята казваш, не си я разбрал,
за Красавицата, в гората изгубена,
и за Звяра, който в гръб я видял,
да ти я разкажа май съм принудена.

Впечатлила го тя още от първия миг,
руса, красива безспорно, зеленоока,
носела полъх от остаряла любов,
и с IQ се оказала - никак не лошо.

Говорили много, често, за всичко,
за филмите, музиката и за живота,
подреждали пъзела, парче по парче,
снимка по снимка и нота по нота.

Засипвана обилно със комплименти
коя чувствителна душа би устояла,
и нейната, в други битки отслабена,
попаднала не след дълго в капана.

Нежното и, и романтично сърце
от вниманието било запленено,
а може и кризата на четирийсетте,
да е имала пръст в туй пъклено дело.

Животът нейн, пълен и подреден,
пак се обърнал с главата надолу,
а той, ту нежен и мил, ту озлобен,
радост и носел, но често и болка.

Създал нужда, да може да я запълни,
както си го пише по книгите стари,
тумора разсейки из тялото плъзвал,
не помагали нито билки, нито отвари.

Симбиоза крехка някаква си създали
паразита и неговия гостоприемник,
единия на другия, каквото могли дали,
позитивни понякога, друг път враждебни.

Виж, то не е всъщност красива история,
нито реална, още по-малко - възможна,
те за кратко се заблудили, повярвали,
че може да стане, под някаква форма.

Опитали се да се нагодят, да се получи,
но тя искала много, мъничко давала,
той имал в деня си по-важни задачи,
за разтуха му била само и за забава.

В нея твърде дълбоко корени впиват
любови и разни сърдечни терзания,
той единак е, трудно там се развиват,
и да покълнат, подобни образувания.

Обстоятелствата няма да споменавам,
могат да се извадят сто оправдания
важни са, разбира се, но са константа,
и са декора, не същността на спектакъла.

Трябва все някога да се сложи точка
и на тая история, като на всякоя друга,
защо да тлее, защо само да се проточва,
щом щастлив край за нея не съществува...

# 128
  • Tenerife
  • Мнения: 96
Любовно хрумване

SMS за празника прати ми,
с картичка, а може и със стих.
Вместо някой Валентин щастлива направи ме,
защото през годините твоето име мълвих.

За чувствата ми ти нехаеш,
цветя и "валентинка", знам, на нея ще дариш.
Нейната душа желаеш да омаеш
и с нея в любов безкрайна да се потопиш.

Не бленувай и не се хаби напразно.
Тя не те обича, то си й личи.
Валери за ръка ще улови, много вероятно,
за да отпразнуват любовта и сбъднатите си мечти.

А двама с теб да пием вино
в този днешен, виртуален свят.
Да удавим болката и като на кино
да зарежем с Трифон и любов да пламне- на инат.


14.02.2021 Ким Джаксън

# 129
  • Tenerife
  • Мнения: 96
Дъждът

Дъждът си тръгва тихо, неусетно
и след себе си оставя красота.
А ти от мен си тръгваш бурно, безвъзвратно,
Невиждайки сълзите капещи в нощта.

От дъжда събуждат се цветята.
Треви, дървета, всичко е зелен разкош.
А ти, отдръпвайки от мен ръката
в сивота превръщаш всеки ден и всяка нощ.

След дъжд ухае всеки друм на свежест.
Светът възражда се за нов живот.
След теб в сърцето ми остава тежест,
подтискаща мечтите и всеки полъх нов.

Почуква пролетният дъжд в стъклата
тъй както в мен се врязва всяка мъничка сълза.
Дано пречистваща да е след теб реката,
за да открия свежи пътища и без любовта.

24.04.2022, Ким Джаксън

# 130
  • Мнения: 60
Понякога се питам защо съм се родил на тоз свят,
а отговорът ми седи там някъде наблизо и
гледа ме изкъсо със щръкнали очи.
Красив ли блянът бе да съществувам
и какво очаквах да чувствувам?
Тъга и болка, отчаяние, страдание, омраза,
презрение, истинска проказа – заточение.
Да, да, това е най-доброто определение –
аз не живея, аз стоя – кат паметник отгромен
на премъдър старец велик, но всъщност съм
един смешник...
От ранна детска възраст си мечтах за щастие
и щастлив бях, докато не разбрах, че пукната пара‘
не струвам и ми писна да се преструвам, че всичко е наред.
Време бе да сложа ред в общия безред – омръзна ми да слушам
за цветя и рози, докато целият, потънал в мръсна кал,
очаквам да остана с печал.
Видях що значи думата човешка, дадена веднъж –
разбрах, че тя не струва ни кило ръж.
Годините наред, прекарани в болнично легло,
оставиха ме инвалид от друго естество.
Загубил веч контактът човешки и чувствата жежки,
аз охладнях – монотонен призрак апатичен,
никому ни най-малко симпатичен.
Човек се ражда сам и сам си умира –
просто, логично, хармонично.
Родих се сам и сам ще загина,
без близък, който да пророни сълза,
участник невидим съм аз в шумна тълпа.
И някъде там по средата между живота и смъртта,
пак ще съм сам край брега.

# 131
  • Мнения: 247
Капчица любов

Не си мисли, че на върха е лесно
и като спиш в копринено легло,
ще те обичат безрезервно
или преструвайки се би могло.

Живота се променя за секунда,
не ритай кучето захвърлено в калта,
че утре, като него по принуда,
ще чакаш някой да ти подаде ръка.

И този някой може да е грешен,
но в твоите очи ще бъде Бог.
Добър не означава да си смешен,
раздавайки по мъничко любов!

# 132
  • София, България
  • Мнения: 2 137
Любовта е цвете, красиво и гордо,
въплатило в себе си нежност и сили,
в благодатни почви само покълва,
своите корени на дълбоко да впие.

Тя с шепи раздава, тя е мила, игрива,
тя радва, въздига, на усмивка прилича,
крила ти залепя, и те гали, и те залива,
подкрепя, прегръща и... просто обича.

А болката, уж от любов, тя е плевел,
тя наранява, мрази и слънцето скрива,
тя е друго ниво, над омразата нов левъл,
тя е черна магия, задушава, даже убива.

Да почисти бурена, да го изскубне,
и на негово място любов да засее,
това за един градинар е най-трудното,
да реши, и да има волята да успее.
 
Стрък по стрък болката да извади,
да прекопае, да прокара нови лехи,
грижливо, с обич, семенца да постави,
за да има шанс реколтата да избуи.

Ако почвата е камениста, или изхабена,
е необходимо усилията си да удвои,
да е почистена, полята и наторена,
преди изобщо да почне той да сади.

И после, също трябва много внимание,
за да не позволи отново да буреняса.
От градинаря зависи и неговото старание,
да запази стеблата и те да израстват.

Но ако портите си градината не отвори,
да избере своя покровител и да го пусне
в нейните най-дълбоки тайни да рови,
няма как да се възроди и разцъфне.

Ще плесенясват нейните шадравани,
без рибки златни, без ароматни цветя,
запусната и обрасла тя ще остане,
тъжно-щастлива и потънала в самота.     

R&M поезия и проза

Общи условия

Активация на акаунт