Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Лична поезия

  • 22 035
  • 92
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 7
Спри.
До мен за малко поседни.
Послушай песента на тишината.
Искаш ли сега да помълчим,
загледани във сенките на тъмнината?

Късно е .
Градът отдавна спи,
сгушен във прегръдката на мрака.
Усещаш ли  как бързо времето лети,
безмилостно и никого не чака.

Оплетени във делнични проблеми,
удавени във сивотата на деня,
забравяме понякога да спрем
и просто да послушаме дъжда.

А той напук на нас вали.
Чуваш ли го, тропа по стъклата ?
Къде се скриха нашите мечти ?
 Защо погребахме ги във сърцата?

# 91
  • Мнения: 770
Браво момичета,страхотни стихове.
Толкова емоция и заряд лъха от строфите,истиско удоволствие за душата.Благодаря.

# 92
  • София
  • Мнения: 328
"Дървото"

Забива пирон
в дървото;
стон не чуваш ли ти?
 
То мило ли плаче, горкото,
ти болка му причини!
 
Дървото мълчи
но говори
не чуваш ли ти?
 
То клони поклаща, горкото,
въпреки всички злини.
 
И мълнии
все присвяткат,
дъжд вали.
 
Бурята силна и няма
го гърчи!!!
 
Дървото
има си братя
макар да пищи.
 
Самотно никога не е
сред всичките тези клони.
 
Дойде
дървосекача
и го разруши.
 
Нима не знаеш, човече,
че то е живо, нали?
 
Опасно било
дървото
затуй - тез злини.
 
Отсякохте го, горкото,
за да замълчи.

Общи условия

Активация на акаунт