Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Лична поезия

  • 27 957
  • 108
  •   1
Отговори
# 75
  • Winterfell
  • Мнения: 587
Какви ведри стихотворения,моля да ме извините за "кръпката" дето ще лепна,и то на такъв ден. Тежи ми на душицата. Не съм писала от  десетина години, а имам нужда...Та:

Пореден живущ, в душата ми клета
изтъняла и кърпена, на много парчета.
Веч дълго живее, а тя се отпуска,
сърцето от обич, трепти и препуска.

И тъкмо си казвам " ей, тоз е човек" !,
отвръща ми мигом с шамар, хич не лек.
Със устни нашепва " обичам те ,мила"
а сграбчил сърцето,и стиска с все сила.

На пръста ми пръстен, внимателно слага,
а сякаш в гроб чер и дълбок ме полага.
Показва ми " мила,това за нас е добро",
но  аз виждам за мен доживотно тегло.
И мижа,
и мижа,и се моля горко
" повярвай глупачке,че следва добро" ! ...
ах колко наивно, съм аз същество...
 
Не следва, а хващам отново иглата,
то ясно е- пак ще си кърпя душата.

# 76
  • Мнения: 1 404
Плюшеният слон

Всичко в този свят ще си замине.
Идва зима, после ново лято.
Всичко е повърхностно и кратко.
Всяка пролет каца ново ято.
 
Днес си имал всичко, за което –
Сърцето е копняло във гърдите.
И си молил искрено небето-
Неусетно са белеели косите.

И ето идва ден, когато сядаш
Грохнал от умора и борба.
И тихо във ума си го пресмяташ-
Струваше ли всичкото това?

И синът ти вече е пораснал
Отлетял от бащиния дом.
Няколко играчки е оставил
И старият, опъпран плюшен слон.

Взимаш го, изтупваш от прахта.
И спомнпяш си, когато му го даде.
Беше сякаш вчера, но сега...
Времето не връща се назаде.

Всичко в този свят,ще си отиде.
Приятелите, виното, властта.
Едничко нещо само ще остане-
Семейството, децата, любовта.

www.anntonia.com

# 77
  • Мнения: 7 005
Дишай

Дишай, издишай.
Секундичка, две.
Бавно пристъпяй.
Усмивка, добре.
Сутрин, кафето.
Без захар, мерси.
Вечер, небето,
Ах, колко звезди.
Зимата идва.
Сняг, тъмнина.
След туй си отива,
И хоп-пролетта.
Години ли минаха,
Как и кога?
Сякаш бе вчера,
Тук и сега.
Удар след удар,
Сърцето тупти.
Дишай, издишай.
Сега – забрави.
Прекрасно!  bouquet

# 78
  • София
  • Мнения: 5 318
Ако ще довършваш, карай ме поред.
и без друго вече всичко си ми взел.
И това отляво вече отдавна ти е лед,
а мен до трайна лудост си довел.

Ако ще си тръгваш, тръгвай си сега -
не мога и не искам вече да те чакам.
Затвори, ако обичаш, външната врата -
така открехната от спомените трака.

Ако ще ме мразиш, силно ме мрази -
аз така и не успях да го направя.
Сърцето и въздуха ми ги вземи -
те надали и вече ще притрябват.

# 79
  • София
  • Мнения: 12 374
Ако тъгата ми имаше граници,
макар и далечни, макар и сънувани,
щях със молив и няколко страници
да разсипя слова нетълкувани

върху нея, а после на пръсти
с разтуптяни гърди да отмина
и духът ми пречистен да търси
път различен от тази пустиня

през която вървя в изнемога
вече толкова празни години,
а да храня със пясък не мога
на сърцето копнежите свидни.

Ако тъгата ми имаше граници,
ако знаех по-светли простори,
със изписани в стихове страници
щеше с нея духът ми да спори

и в доспехи от сребърна рима,
от слова вече ясно тълкувани,
щеше той да повярва, че има
още в него мечти неизгубени.

# 80
  • Мнения: 48
Ако ще довършваш, карай ме поред.
и без друго вече всичко си ми взел.
И това отляво вече отдавна ти е лед,
а мен до трайна лудост си довел.

Ако ще си тръгваш, тръгвай си сега -
не мога и не искам вече да те чакам.
Затвори, ако обичаш, външната врата -
така открехната от спомените трака.

Ако ще ме мразиш, силно ме мрази -
аз така и не успях да го направя.
Сърцето и въздуха ми ги вземи -
те надали и вече ще притрябват.


колко е тъжен... Sad

# 81
  • Мнения: 60
Здравейте! Като нов член в Литературния клуб се чудех в коя от темичките да се включа, докато не видях тази. И понеже поезията ми е страст (макар да не съм драскала рими от години) ще споделя две стихчета, които така да се каже се оказаха пророчески, т.е. чинно си ги изстрадах много след написването им.

Играта ти

Не смятам, че със теб сме се изчерпали.
Не смятам, че е време да се разделим.
Не смятам, че един на друг омръзнали
Сме се решили пътя си да съкратим.

Не искам да те пускам да си тръгваш.
Защо не кажеш същото за мен?
Защо смутено поглед ти извръщаш?
Нима не мислиш също като мен?!.

Не мога да повярвам, че го мислиш!
Да си отидеш явно си решил,
А аз какво – освен да се прекръстя
И да ти пожелая на добър път?!.

Поне кажи защо си го измислил?
Не стой като безмълвен празен лист.
Кажи какво в мен не ти достигна?
Кажи, не действай като егоист!

Не вярвах, че ще ме пожертваш в играта си.
Не исках да участвам, но уви,
За жалост я играх по правилата ти
и точно затова ТИ победи.


НЕПРОСТИМО

Да ти простя ли? Как да ти простя?
Ти чуваш ли се? Ти чуваш ли какво говориш?
Защо ще искаш аз да ти простя?
Нали ме изостави. Стига си се молил.

Какво ти стана? Как така успя
Да отрезнееш от внезапната си лудост?
Какви са тези приказки от твоите уста
Че още ме обичаш...стига глупости!

Не вярвам в думите ти! Вече не!
Отдавна спрях да плача и да чакам
Да дойдеш до дома ми на колене...
Това отмина. Сложих свойта точка.

И спирам да те слушам в този миг.
Не искам да ми казваш вече нищо друго,
Стани, върви си, просто си върви...
Че само туй умееш най-добре от всичко.

# 82
  • Мнения: 17 257
Хайде нещо ново от мен, да раздвижим темата

Среднощно стихотворение

Не обичам светли цветове.
Обичам мрака в цялата му прелест.
Луната, тъмното небе, Нощта, запяла свойта тъжна песен.

Обичам Здрача, идващ изведнъж, обгръщащ всички в своето сияние.
Обичам силният, пороен нощен дъжд и бурята от нечие желание.

Нощта обичам-тази тъмна нощ, в която лудият живот затихва.
Обичам тишината, тихият разкош и блясъкът в очите непритихнал.  

ticiana,добре дошла сред нас  Simple Smile повечето рими и писания са изстрадани  Simple Smile

# 83
  • балша
  • Мнения: 73
Здравейте,ето и мой стих
Очите,те прозорец са,казват на душата,
очите на любимата жена те пращат в небесата.
Усмивката,гърдите,тялото,ти виждаш всичко това във огледалото.
Огледало на една душа,душа обичаща и мразеща.
Жената дявол е,и ангел е неземен,когато заплени те
ти изпадаш във амок,и веднага по вените,в сърцето,потича ел. ток.
Душата на жената,душата на дете,и вечната и свята.
Това е тя,жената.Да обичаш ти жена,това е остър нож,
нарани ли те,направи ли се тя на важна,ти изпадаш в отчаяние.
Но винаги ще идва тя,жената в твоето повествование.
Жената,чиито красиви очи ти виждаш и те правят най-щастлив,
и в същия момент ти ставаш звярът див,освободен от клетката,
и хвърлен на арената на Колизея. Защото копнееш,копнееш само
да видиш нея.Нея,за която би убил,и би лежал в затвора,само
за да разбере за твоя зов любовен и когато срещнеш се със нея.
Тя да каже,твоя съм до края на света,и ще бъда с теб
дори отвъд смъртта

# 84
  • София
  • Мнения: 5 318
Привет на всички пишещи! Hug Hug angel_ss, действително всичко е безвремие. Flutter Страхотни стихове на всички! Heart Eyes

Ето и от мен нещо кратко:

Преди пет ще си тръгна -
на пръсти, тихо, без шум.
Дори няма да се обърна,
а ще кажа “сбогом” наум.

Отказвам сега да говоря.
Точно в пет ще ти звънна -
първа сред всичките хора,
преди дори да се съмне.

Ще звънна в пет да ти кажа,
че си тръгнах от тебе във три.
Остана ли, не ще ти откажа -
затова: “добро утро, любов”.
И прости.

# 85
  • балша
  • Мнения: 73
Мразя те,затова че ме излъга,
мразя те,че провокира в мен сълзи

Ти,която аз обичах дълго,
а в моите сънища те боготворих

Мразя те,че дадох ти цялата обич,която можах
Мразя те,че каза ми сбогом,

Мразя те и затова,че все още без тебе не мога
Ти,която отне ми всичко

Ти вещице зла
Ти,която направи ме кукла на твоите недра

Сега,вече съм свободен,обичам отново сега
Сега отново съм жив и обичам фея добра

Сега зная,щастлива си с друг ти,и аз също щастлив съм,
но никога няма да обичам така,както обичах преди

И все пак мразя те,че взе ми сърцето със теб и направи ме роб
Ти,на която аз казвах,ще те обичам,обичам до гроб

Но ето сега в моите сънища друга е
и ето отново целувам устните,тези които ти не ми дари

И станах поет,поет заради теб,намразих живота,когато
каза ми „ Може да си ми само приятел”

А исках да ти дам всичко,исках да живееш в мен
И исках да бъдеш обичана,ден подир ден

На твоята сватба няма да бъда,тогава ще плача самин,
и ще проклинам денят в който те срещнах,денят и простора син

Тогава спомни си за мен и когато се срещнем във вечността,
Аз ще кажа прощавам ти всичко,о мила моя ела

# 86
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001

# 87
  • Мнения: 17 257

Носталгия

Отминаха безгрижните ни дни.Те няма знам да се повторят

И блясъкът в онези две очи, усмивката, притихналият поглед.

Отминаха онези цветни светове, лудешките, безкрайните лета, когато в прашните горещи дни, рисувхаме сърца в калта.

Безумно, сякаш на шега отлитат мигове, мечти, години...

И всичко е безкрайна суета, най-хубави са детските ни зими.

Отминаха безгрижните ни дни-аз знам, те няма да се върнат, но споменът, останал да гори отново в дете ще ме превърне.


# 88
  • тук-там
  • Мнения: 4 090
Настроения

Малка стъпка ...и всичко е сиво,
А,  в  дъжда....., уморени сълзи.
Не поисках да бъде измислено
Искам тук и сега да боли.
И затварям поредната страница.
Може би предпоследна....нали?
На последната, пак ще поплача
Ще започна на ново....Вали......


И....след като чух дъщерите ми.


Спря…и сълзите са цветни
И мирише на сладост и пяна
Нещо мое отново потрепна.
Пак съм цяла, пак съм аз, и съм…лятна



Последна редакция: пн, 11 апр 2016, 22:13 от Wild_rabbit

# 89
  • Мнения: 60
Здравейте,
споделям с вас още едно стихче (отново отдааавна написано), но пък се чудя що досега не съм си го държала в портмонето, за да си го прочитам, когато имам нужда?!. Защото е много лесно да паднеш, но дваж по-трудно е да се изправиш...и да продължиш.

Прохождане

Проклятие!
Препънах се и паднах там - в прахта,
нагълтах се с черна пръст,
със сива кал
и напоих без време с кръвта
от раните си майката-земя.

А другите?
Не ми подадоха ръка.
И не поспряха и с жал
до устните ми не поднесоха
живителна вода.

И аз стоях!
В прахта, където се изтърсих,
където се пречупи моя малък свят
и от илюзиите се отърсих,
затуй и помощ не потърсих.

Какво направих?
Станах. Ей така.
Напук на другите,
отърсих дрехите си от прахта,
превързах раните,
попих кръвта.
...И закуцуках!

Общи условия

Активация на акаунт