Лична поезия

  • 36 449
  • 138
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 65
А това е най- новото ми. Simple Smile Много обичам да пиша стихове. както и да чета. Публикувайте още Simple Smile 

Променена

Ето ме днес така променена
На бързо пропаднах от твоята любов.
Ето ме тук съвсем изтощена,
ограбена от тази „обич до гроб“.

Бързо се случиха много нещата
Бързо запалих се и в миг изгорях
Много повярвах ти, много раздадох
Надежди, доверие в теб аз налях.

Виждах те силен уверен и храбър
С бъдеще светло с любящо сърце
Беше орел а аз пиленце малко,
 сгушено топло под твоите криле.

Исках закрилник, мъж и приятел
Исках да бъда щастлива жена
Вместо това се превърнах в гадател
На грешки, лъжи и прикрити дела.   

Исках да вярвам на твоите думи
Но вместо това се съмнявам във теб
Толкова лъгана бях че умът ми
Може би вече не е баш на ред.

Исках гласа ти да чувам с утеха
Вместо това така се напрягам
Чувам проблеми, забравих успеха
Вечер без надежда за утре си лягам

Вече угаснах на лед се превръщам
Ти ме поглеждаш с вечна уплаха
В мигом от тебе поглед извръщам
Отново за нещо пак се оплака.   

Ето ме днес така променена,
Не съм пиленце малко, нито жена
 станах от подкова в оръжие претопена
За да се боря с живота и с тебе сама. 


# 16
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
А това е най- новото ми. Simple Smile Много обичам да пиша стихове. както и да чета. Публикувайте още Simple Smile 

Променена

Ето ме днес така променена
На бързо пропаднах от твоята любов.
Ето ме тук съвсем изтощена,
ограбена от тази „обич до гроб“.

Бързо се случиха много нещата
Бързо запалих се и в миг изгорях
Много повярвах ти, много раздадох
Надежди, доверие в теб аз налях.

Виждах те силен уверен и храбър
С бъдеще светло с любящо сърце
Беше орел а аз пиленце малко,
 сгушено топло под твоите криле.

Исках закрилник, мъж и приятел
Исках да бъда щастлива жена
Вместо това се превърнах в гадател
На грешки, лъжи и прикрити дела.   

Исках да вярвам на твоите думи
Но вместо това се съмнявам във теб
Толкова лъгана бях че умът ми
Може би вече не е баш на ред.

Исках гласа ти да чувам с утеха
Вместо това така се напрягам
Чувам проблеми, забравих успеха
Вечер без надежда за утре си лягам

Вече угаснах на лед се превръщам
Ти ме поглеждаш с вечна уплаха
В мигом от тебе поглед извръщам
Отново за нещо пак се оплака.   

Ето ме днес така променена,
Не съм пиленце малко, нито жена
 станах от подкова в оръжие претопена
За да се боря с живота и с тебе сама. 

ЛилиХриси, поздравления   bouquet  много е добро според мен!!!



# 17
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
ВРЕМЕ ЗА ОБИЧАНЕ

 Кой е казал, че само 14 февруари
 е време за обичане?
Кой отредил е, че единствено тогава
 ни прилича да сме влюбени?
На дати отдавна вече не робувам.
Всеки ден подходящ е за любов, любими!
И все пак, точно днес, реших да си припомня
 колко скъп си ми и колко те обичам...
И все пак, точно днес, реших да ти припомня
 как силно те желая и как искам те до мен...

Целувам те!

04.02.2015
София

Последна редакция: пт, 24 юли 2015, 12:31 от vihrogonche

# 18
  • Мнения: 65
ВРЕМЕ ЗА ОБИЧАНЕ

 Кой е казал, че само 14 февруари
 е време за обичане?
Кой отредил е, че единствено тогава
 ни прилича да сме влюбени?
На дати отдавна вече не робувам.
Всеки ден подходящ е за любов, любими!
И все пак, точно днес, реших да си припомня
 колко скъп си ми и колко те обичам...
И все пак, точно днес, реших да ти припомня
 как силно те желая и как искам те до мен...

Целувам те!

04.02.2015
София



Ей страхотно е Simple Smile Усеща се толкова любов.  Браво Simple Smile

# 19
  • Мнения: 6
Здравейте!  Simple Smile Страшно много се радвам, че има хора, които творят и създават цели светове между няколко реда. Понеже аз обожавам поезията, както и да пиша такава...и прочетох всички стихотворения на един дъх.  Laughing Прекрасни са!
Мисля и аз да споделя нещо с вас. Дано ви хареса!  Wink

Тишина

Погалва нежно като слънчев лъч.
Успокоява сетивата
и със струни на вечност, докосва душата.
Завързва мигът и спира времето.
Пробягва разстоянието от "сега" до "тогава".
Разхвърля мисли като празни листове
на шумна гара.
Беззвучна мелодия,
безгласният шепот на времето подарява.
Спира думите, спира мислите,
спъва безгласно дори всяка крачка.
Забързаното, притиснато време
пред себе си, с лекота смачква.
И докосва със съвършеност на тишина,
отключва в душата и най- забравената,
прашна врата.
Не изисква, не търси обяснение
за това,
изтласква времето на високо,
някъде в други небеса...
и остава само Тя -
блажената Тишина.
 
Инес Тарашева

# 20
  • Мнения: 65
  smile3501   Mastilo, много красиво е написано.  Имаш много богати мисли. Тишина.... докато го четох потънах в спокойствие и се вдъхнових да нарисувам картина. Simple Smile

# 21
  • Мнения: 7 006
Поздравления за темата!   bouquet
Прекрасни сте, момичета!  Hug

# 22
  • Мнения: 11 309
Прекрасна тема! Благодаря много за това, че сте се сетили и за това.
Прочетох прекрасни неща до тук.
Аз пиша рядко, кратко  и почти винаги бял стих.


* * *

На детството раздърпаните панталони
опитвам да закърпя.
Изплъзна се.
Ръцете празни висят във въздуха.

Избяга...

# 23
  • София
  • Мнения: 4 285
Последното:

ПОРИВ

В непознатия град, във сивата болница
в мръсно бялата стая лежеше сама.
Облечена в тънка раздърпана нощница
тя се взираше в хладната нощна тъма.

Черни чувства безумно сковали душата й
на несигурност, болка, тъга и на страх.
Изпарили се мигом, щом скръцна вратата
и пристъпи отчаян, безмълвен и плах.

Без минало, бъдеще, в безвремие бяло
без финал и начало, без дъх и без път.
Дързък, чист, магнетичен, искрен, див и нахален
гол, първичен и страстен, осъден на смърт.

Нежност тайнствена в миг завлядя сетивата,
замириса на пролет, разцъфтяла липа.
Бегло смигна тя само веднъж на луната
и с усмивка спокойна най-после заспа.

# 24
  • Мнения: 65
Последното:

ПОРИВ

В непознатия град, във сивата болница
в мръсно бялата стая лежеше сама.
Облечена в тънка раздърпана нощница
тя се взираше в хладната нощна тъма.

Черни чувства безумно сковали душата й
на несигурност, болка, тъга и на страх.
Изпарили се мигом, щом скръцна вратата
и пристъпи отчаян, безмълвен и плах.

Без минало, бъдеще, в безвремие бяло
без финал и начало, без дъх и без път.
Дързък, чист, магнетичен, искрен, див и нахален
гол, първичен и страстен, осъден на смърт.

Нежност тайнствена в миг завлядя сетивата,
замириса на пролет, разцъфтяла липа.
Бегло смигна тя само веднъж на луната
и с усмивка спокойна най-после заспа.



Разплака ме. Много е силно. Преживяно ли е? Това което кара човек да пише толкова красиво е винаги онова чувство в сърцето което блъска и кара ръката сама да пише като с магия. Браво, браво!

# 25
  • Мнения: 65
         това е от 2006.

                          Леден свят

           В очите ти откривах аз омраза,   
           прехвърли я на мен. 
           Опитвах се със дни да те забрава,
        измъчваше ме ден след ден.

       Кой способен е освен тебе,   
       лава от любов да замрази,
       леден свят от болка в мене   
       без капка жал да изгради.   
 
        Сега съм друга вече
        ти ме промени,       
        и вместо обич
        гняв в душата ми таи

        Не съм способна да обичам
        и да дарявам други със любов,
        научих се от тебе да отричам   
         всяка ласка, всеки нежен зов.

        И тъй присъдата си произнесе,
        любовта във мен уби,
        сърцето спря да бие вече   
        спря за тебе да тупти.


# 26
  • Мнения: 6
  smile3501   Mastilo, много красиво е написано.  Имаш много богати мисли. Тишина.... докато го четох потънах в спокойствие и се вдъхнових да нарисувам картина. Simple Smile

Благодаря ти! Радвам се, че ти харесва! Simple Smile А картината ти дали ще можем да я видим? Embarassed

# 27
  • Мнения: 65
  smile3501   Mastilo, много красиво е написано.  Имаш много богати мисли. Тишина.... докато го четох потънах в спокойствие и се вдъхнових да нарисувам картина. Simple Smile

Благодаря ти! Радвам се, че ти харесва! Simple Smile А картината ти дали ще можем да я видим? Embarassed
   


Да но след като я довърша Simple Smile Покрай дъщеря ми всичко става много бавно Grinning Пък и тя изявява желание да рисува.... (хлепа и маже) Grinning  Simple Smile

# 28
  • Мнения: 6
  smile3501   Mastilo, много красиво е написано.  Имаш много богати мисли. Тишина.... докато го четох потънах в спокойствие и се вдъхнових да нарисувам картина. Simple Smile

Благодаря ти! Радвам се, че ти харесва! Simple Smile А картината ти дали ще можем да я видим? Embarassed
   


Да но след като я довърша Simple Smile Покрай дъщеря ми всичко става много бавно Grinning Пък и тя изявява желание да рисува.... (хлепа и маже) Grinning  Simple Smile

Имаш си помощничка!  Hug Ще те почакаме...поне на 100% рисуването с нея е много забавно  Joy

# 29
  • Мнения: 1 404
Хубава тема. Включвам се с три стихчета, останалите са в блога ми (в подписа).

Завърнах се

Завърнах се във бабината къща.
Притихнала и сгушена в тревите.
Усетих топлина да ме обргъща.
И като дъжд потекоха сълзите.

И никой днес не чакаше детето,
И нямаше я топлата прегръдка.
Самотно, изоставено полето,
Нашепваше ми спомени и мъка.

Седях сама на този прашен праг.
И вятърът люлееше тревите.
Обгръщаше ме розов полумрак,
И бавно ми отнемаше мечтите.

Завърнах се във бабината къща,
Която някога изпълваше смехът ми.
Но вече няма кой да ме прегръща
И с обич да трепери над съня ми...

26/06/2012

Сън ли беше
Беше тихо, сън ли беше
Или пък се случи?
Беше нощ, луната спеше.
Нещо в мен се счупи.
Имах вяра и загубих,
Себе си когато.
Ме докосна и се влюбих,
В свършилото лято.
Беше тъмно, само шепот
Носеха вълните.
На сърцето, вчера крепост,
Рухнаха стените.
Хладно беше, но в ръцете
Сляли се за миг.
Беше топло. Ах, простете,
Моя спомен скрит.
Ще забравя, ще се сещам...
Вятърът ехтеше.
Ще си спомням, ще усещам,

Сън ли беше...?

Моето лято

Небето, морето, тревата,
шумът на листата, реката.
Слънцето, цялото злато.
Шепот и мирис на лято.


Бръмбърче малко в цветята.
Топлият допир, земята.
Залезът огнен, зората.
Пясъкът перлен, мечтата.

Песните нежни, без думи.
Вятърът, меките дюни.
Сините рокли, житата.
Копнежът по юг, тишината..

08.07.2008г.

Общи условия

Активация на акаунт