Публикувана: 16 юли 2015, 10:21 ч.
Последно мнение: 15 ноем. 2022, 02:16 ч.

Лична поезия

39 292
138
1

1
...
3
4
5
...
10
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви видове поезия са споделени в темата?
Какви са някои от често срещаните теми в поезията?
Какви емоции и настроения се изразяват в поетичните произведения?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви видове поезия са споделени в темата?
  
  В темата се споделят различни видове поезия, като лирични стихове, емоционална поезия и лична или интроспективна поезия.
- Какви са някои от често срещаните теми в поезията?
  
  Поетичните произведения обхващат различни теми, като любов, детство, семейство, мечти, страдания, обратни на живота събития, вътрешни борби и преживявания. Темите са израз на лични преживявания и вътрешни размишления. Често срещаните теми в поезията включват болка от раздяла, тъга поради изгубена любов, носталгия по минали времена, вътрешни борби и търсене на смисъл. Поетите често изразяват и чувства на обреченост и отчаяние, които служат като вдъхновение за техните творби.
- Какви емоции и настроения се изразяват в поетичните произведения?
  
  В поетичните произведения се изразяват различни емоции и настроения, като любов, тъга, обич, страст, разочарование, носталгия, самота, надежда и обръщане към природата. Те също така изследват вътрешни борби и търсене на смисъл.
- Какви са реакциите на участниците във форумната тема?
- Как да кача снимка в тема?

# 45 28 юли 2015, 16:59 ч.

Мнения: 139

Лято, плаж, море,
там ме тегли моето сърце.
Искам сините вълни
да обливат розовите ми страни.
И с приятели добри.........
Нека има песни, танци до зори.

Желая ви много летни, хубави моменти :*

# 46 31 юли 2015, 14:22 ч.

Мнения: 19 383

И още нещо от мен:

Със всяко утро се събуждам по по-търсеща, по- смела отпреди.
В очите ми блести нестихващ пламък и устремено вярвам в своите мечти!
Сърцето, ненаситно, бясно, забравило и мъка и печал, мечтае за неща прекрасни и светове обвити в приказен воал...
Ех, красота-омайна, сладка, очи, изпълнени с копнеж.
Живот-и вяра и загатка, безкрайна радост и стремеж.
Бъди умела и всевластна, съграждай и оковите руши.
И всичко що е зло и мрачно, от себе си завинаги го прогони!
Красива фейо на мечтите, дарявай ти в живота красота,
защото в кафевите зеници безгрижно жадна пърха младостта.
И в стъкленото драгоценно огледало
се вглеждат дръзко твоите черти-а ти блестиш, омайна, цяла, погалена от слънчеви лъчи.
Ах, утрото е тъй прекрасно, обвито във сияйни красоти
и ти разцъфваш като роза, с нежни, румени страни...[/color]

# 47 31 юли 2015, 23:24 ч.

All of time and space, everywhere and anywhere...
Мнения: 783

Здравейте, досега не съм писала Embarassed

Поздрави

Чакам те аз във дългите вечери,
в безсънните нощи сънувам те,
с кафето те пия в сънливите утрини
цял ден с пръсти рисувам те.
Вечер броя те в звездите отнесена,
нощем с любов те завивам.
Търся те сутрин в намръщени погледи.
Денем те жадно изпивам.
Чакам те пак в сърдитите делници,
в събота почти те прегръщам,
Споря в неделите с вятърни мелници
Че те има и мен чакаш също.

# 48 1 авг. 2015, 11:48 ч.

Мнения: 65

Браво. Продължавам да чета страхотни стихове! Miss_Bingley, отново е много красиво. dimi1013, поздравления страхотно е. Написано е много интересно, грабва веднага. Браво! bouquet

А сега искам да попитам как да кача снимка в темата. Бях се вдъхновила от стиха на Mastilo "Тишина" и нарисувах представите си Simple Smile

Картината ми е почти готова но не знам как да я кача.

Последна редакция: сб, 01 авг 2015, 16:05 от ЛилиХриси2

# 49 1 авг. 2015, 18:27 ч.

Мнения: 153

Цитат на: ЛилиХриси2 в сб, 01 авг 2015, 11:48

Картината ми е почти готова но не знам как да я кача.

Да ти кажа честно, нямам представа как да качиш снимка в темата .. Laughing

# 50 1 авг. 2015, 20:25 ч.

Мнения: 139

На сина ми

Когато слънцето изгрее
и утрото се появи,
ръце протягам аз към тебе
и гледам те с очи.

С какво заслужихте не зная,
но радвам ти се от сърце.
И бързам да погаля,
твоето малко личице.

Ти имаш кожа нежна, като от коприна
и устни изрисувани с перце.
Ах, колко съм щастлива,
че точно ти си моето момче.

# 51 3 авг. 2015, 13:45 ч.

Мнения: 139

Приятелко любима

Да имам аз приятелка...
Това богатство е нали?
Тя винаги ще ме изслуша.
Ще ми помогне може би.

Когато тъжна се почувствам
и в душата нещо ми тежи.
Аз бързам да изтичам
и да и разкажа как боли.

Последна редакция: пн, 03 авг 2015, 15:28 от Mom G

# 52 3 авг. 2015, 16:04 ч.

Sofia
Мнения: 4 062

Не е мое, но много ми харесва:

Дай му жега на тоя живот...

Дай му жега на тоя живот,
настъпи му до дупка педала!
С тоя вял половин оборот
как изобщо до днес си живяла?!

Или в кроткия брачен чертог,
всяка сутрин когато се будиш,
още вярваш - добричкият Бог
ти разписва молбата за чудо?

А на тъмно, додето заспиш
и те свива инфарктно отляво,
апокрифни молитви редиш
за горещите ласки на дявол.

И преглъщаш горчивите дни
като супа от стара коприва,
а сърцето се чуди дали
не сънуваш, че още си жива.

А животът съвсем не е рай,
само постна вечеря на свещи.
Затова настъпи го докрай!
Дай му жега! Да стане горещо.

Даже миг да ти бъде добре,
своя дявол додето целуваш,
някой ден тъй и тъй ще се мре,
но животът поне да си струва.

Ники Комедвенска

# 53 3 авг. 2015, 16:40 ч.

Мнения: 48

Цитат на: desi_yakova в пн, 27 юли 2015, 10:04

Здравейте!
Много хубава тема! bouquet

Всичко, което прочетох до тук е направо страхотно. Оставя те без думи...
Ще споделя и нещо мое с вас, дано да ви хареса.

Имам нужда

Имам нужда
да поплача на нечие рамо,
да чувствам прегръдката на нечии ръце,
целувката на нечии устни.

Имам нужда
да бъда обичана,
от някой, който дарява любов,
да споделям болката си с някого,
да има с кого да решавам проблемите си.

Имам нужда
да обичам страстно нечия душа,
да чувствам ритъма на нечие сърце,
да позная любовта...

Това е първият ми опит - .03.1995 г.

Самота

Нощ е...
Тишина...
Кой ли се надява още
да свърши тази тъмнина?

Едно момиче тихо плаче,
горчиви сълзи то излива,
опитва мъката си да изплаче,
за него прекалено тя парлива.

То знае, че дори да стане светло,
самичко ще прекара пак деня.
И все пак е по-приветливо,
защото светлината притъпява болката.

Плаче то за злата си съдба,
която само мъки му е отредила
и го е обрекла тя на самота...
Дали така се чувства по-щастлива?

Но какво ли може да направи
за тази зла съдба,
освен да се изправи
с гордо вдигната глава?

25.08.1995 г.

И двете стихотворения много ми харесват Simple Smile

# 54 10 авг. 2015, 00:22 ч.

Мнения: 1 273

Цитат на: politon в пн, 03 авг 2015, 16:40

И двете стихотворения много ми харесват Simple Smile

Благодаря! bouquet

Твърде късно

Седя сама и гледам пак звездите...
и отново мисля за теб.
Де да бяха толкова много следите
по пътя към сърцето ти...

Защо си толкова далеч сега?
Защо не разбра любовта ми?
Сърцето ми обляно е в тъга
и с теб са заети мислите ми.

Кога ли ще дойдеш при мен?
Дали изобщо ще ме потърсиш?
Дали ще дойде този ден,
в който да ме намериш?

Аз те обичам отдавна.
Кой ли не разбра за това?!
Само ти не схвана
тайната на любовта.

Защо ли да крия вече,
когато смисъл няма? Разбрах!
Ти отиваш на далече,
едва ли скоро ще се видим пак.

08.09.1995 г.

Защо мълчиш?

Всичко свърши, така ли?
Това ли е последната ти дума?
Някакво просто мълчание
и край помежду ни?!

Защо постъпваш така?
Защо си играеш със мене?
Защо беше смълчан
и не каза твоето мнение?

Мълчиш и това е! Защо?
С какво съм го заслужила?
С това, че чаках обяснението
и не го бях получила?!

Мълчи си, като искаш
и не ми проговаряй.
Твои са половината грешки,
а за другите - извинявай!

01.06.1996 год.

Весела Коледа!

Весела Коледа ти пожелавам
и много щастие, и сбъднати мечти,
и много, много преживявания,
и всичко, което искаш ти!

Бъди щастлив, това го заслужаваш
и аз горещо ти го пожелавам,
и никога недей да ме забравяш...
Дали възможно е това да стане?

Дали си спомняш ти понякога за мене,
дали се сещаш за прекрасните моменти,
които заедно сме преживяли?
Дали възможно е? Едва ли!

А аз все още те обичам
и всичко ти прощавам!
Пък и, Коледа е, празник е голям,
така че, всичко хубаво ти пожелавам!

23.12.1997 год.

# 55 11 авг. 2015, 01:59 ч.

Sofia
Мнения: 4 062

Деси, ето тази строфа много ми хареса:

Мълчи си, като искаш
и не ми проговаряй.
Твои са половината грешки,
а за другите - извинявай!

Браво от мен bouquet

А в неделя написах нещо ново, ето го и него:

Лилаво ми е.
Даже теменужено...
Вечер е. Почивна. Хубава!
Сама съм. Чувствам се красива.
Чета и пиша. После мисля и осмислям...
Да мечтая ми остана време.
Палачинките ухаят.
Ветрецът шепне и нашепва...
Вслушах се. Разбрах.
Лято е. Но вече късно, зряло.
Като тялото ми. Горещо, бяло.
Душата трепне. Волна е...
Сърцето тупка. Щуро е...
С предвкусване на празник! Иде!!!
Момчето пораснало е.
Все по-далеч от "мама"...
И все пак, все пак...
в мига преди да заспи,
точно като е най-отпуснат и блажен,
тогава... забравя,
че вече е голям и... се сгушва.
Обичам тези моменти. На гушкане.
На приютената му главичка близо до моята.
На дълбокото му дишане.
На протегнатата ръчичка за "лека нощ".
На целувката по бузката, пак и отново.
На чашата вода преди сън.
На разговори със сина ми.
Още съм важна за него! Още!
И разходката днес... бяхме доволни и двамата.
Беше чудесно!
Обичам го това мое дете! Обичам го.
След дни броени навършва 11.
Пренасям се във мойте "единайсет"...
Разбирам го. И не съвсем. Неговият свят е уникален.
А и ... момчешки ... все пак. Футболен.
Трепва ми. Ей тук, отляво. И ми е хубаво, и ми е сладко...
Мирише на обич. И споделена нежност.
Цялата съм чувство и усет... топлина.
Късметлийка съм. Знам го. И благодаря...

Обичам моментите на вдъхновение и муза Heart Eyes

# 56 11 авг. 2015, 02:16 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Да споделя и аз нещо мое...

Сутрешни размисли

Слънца и прилепи.
Утра и залези.
И няколко мечтички във вързоп.
Невинни погледи.
Под вежди смръщени.
И бягане във истински галоп.
Безумни помисли.
Горчиви наноси.
И ветрове подгонени с камшик.
Усмивки плачещи,
сърца изронени.
Прибрани във един износен плик.
И пак сме живи с теб.
И пак го можем с теб.
Прикрили сме горчивите сълзи.
Сега към слънцето,
напред към утрЕто...
Поели сме по нов усмихнат път.

Мария Николова

Марѝ

# 57 11 авг. 2015, 08:07 ч.

Мнения: 1 273

Страхотни са. bouquet

vihrogonche, направо ме разчувства - и моето момче пораства и са все по-малко тези моменти...

Безчувствена

Красиви мисли - хиляди, безброй,
като някакъв поток, порой,
минават все през моята глава,
а аз - не мога да ги спра.

Защо залъгвам се? Какво за мене е мечтата?
Защо не става всичко по света?
Защо доброто винаги ме отминава?
Защото грозното доминира над красотата?

Не мога повече да пиша!
Изчерпаха ми се словата!
Изчерпаха се дори болката, тъгата...
Остана само нищото.

Нищото, което се всели в душата.
Изчезнаха дори чувствата
към всичко мръсно, подло, грозно...
Останах аз безчувствена и празна.

20.03.1998 год.

Красив, но недостъпен

Ти си красив, но недостъпен.
На много мисли разстояние.
Като от гръмотевица глух тътен,
долитащ и потъващ във забвение.

Ти си красив, но недостъпен,
като несбъднати мечти.
Ти си мил и елегантен...
Жалко, че не си мой тип момче.

Бъди щастлив, красиви принце,
намери момичето на своите мечти,
подари му част от своето сърце
и го пази като очите си.

Бъди и все така красив,
и мил, и недостъпен,
защото има хора лоши, завистливи,
и други, търсещи възмездие.

Защото има и такива,
които търсят само красотата
и тях не ги интересува,
че така нараняват душата.

Но дано ти да не срещнеш такива,
дано да имаш страшно много късмет
и да бъдеш много щастлив.
Пожелавам ти: "На добър път!".

22.04.1998 год.