Публикувана: 16 юли 2015, 23:01 ч.
Последно мнение: 21 авг. 2015, 18:29 ч.

Наказвате ли порасналите си деца?

34 578
960
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са някои от методите за дисциплиниране на тийнейджъри?
Какви са мненията относно ефективността на наказанията и глобите като форма на наказание?
Какви са алтернативите на наказанията и какви са някои алтернативи на традиционните наказания?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са някои от методите за дисциплиниране на тийнейджъри?
  
  Форумът предлага различни методи за дисциплиниране на тийнейджъри, като лишаване от джобни, отнемане на привилегии, забрана за излизане на екскурзии или други очаквани събития. Някои родители споделят, че прилагат глоби за определени нарушения, като предварително определят размера и информират децата за последствията от техните действия.
- Какви са мненията относно ефективността на наказанията и глобите като форма на наказание?
  
  Мненията за ефективността на наказанията и глобите като форми на наказание варират. Някои родители вярват, че те са ефективни, тъй като предупреждават децата за последствията от техните действия. Въпреки това, други твърдят, че те не са ефективни, защото тийнейджърите ги възприемат като даденост и не ги разглеждат като мотивация да променят поведението си. Важно е да се подчертае значението на комуникацията и обяснението на причините зад тези наказания, както и предварително уведомяване за последствията от нарушенията.
- Какви са алтернативите на наказанията и какви са някои алтернативи на традиционните наказания?
  
  Формулярът предлага алтернативи на традиционните наказания, като по-голямо задължение, работа, участие в по-тежък режим на приключенски лагер и развитие на самоконтрол и самосъзнание. Някои родители предпочитат да се съсредоточат върху разговорите и обяснението на мотивите зад забраните вместо прилагането на тежки наказания.
- Има ли програми или клубове за тийнейджъри, които да ги мотивират и да подобрят мисленето им?
- Какви са причините за отсъствията от училище и какви са често срещаните здравословни проблеми на учениците, които пропускат училище?

# 690 14 авг. 2015, 16:14 ч.

Мнения: 25 660

  И моята не би слязла в непознато село от колата да купи хляб. Тя въобще е плаха на непознати места и трябва да се отпусне и почувства в свои води за да навири гребена и да почне да контактува свободно. Приела съм го и не я пришпорвам, камо ли да я наказвам. Всъщност не виждам и причина за наказание, детето не е извършило никаква простъпка.
  С времето този срам изчезва, ако родителят не го подхранва в стил "не ставаш за нищо, един хляб не можеш да купиш". Винаги я питам иска ли да отиде да си купи сама нещото, дето го иска - понякога иска, понякога изпада все още в пристъпи на свенливост.

  Колкото до момъка с ножицата - почти не знам дете, дето да не е подстригало себе си, или някой друг. Бих му теглила едно конско от яд, предимно, но да го наказвам чак до вечерта не бих.

# 691 14 авг. 2015, 16:20 ч.

Мнения: 20 130

Това беше импулсивната ми реакция и после като помислих, се разколебах, че е прекалена, но пък не можех да се откажа след 10 мин. Може би трябваше да действам, както Анирам е предложила, защото да натисне вратата или да види работното време, нямаше да я вкара в контакт с магазинера.

Jesus, вярно, че не беше напук, но честно казано в началото си помислих дали не е от мързел и само да се оправдава със срама.
За пазаруването почти винаги ходим двете и в кварталните малки магазинчета. Като по-малка чак се криеше зад мен от една продавачка, защото тя все я закачаше. Тази година вече съм я пращала няколко пъти да пазарува от нея и вече си говорят.
На близката ни площадка има едно магазинче за дъвки и боклуци и там също едва тази година се отпусна да ходи сама.

Благодаря на всички ви за отговорите! Полезно ми беше да си сверя часовника.

# 692 14 авг. 2015, 16:23 ч.

Мнения: 818

Цитат на: allana в пт, 14 авг 2015, 16:09

Цитат на: Jesus... в пт, 14 авг 2015, 16:03

според мен само си влошила нещата и друг път дори сама или с друг възрастен ще откаже да купи нещо самичка.

Напротив. Другият път ще е изпитала вече разочарованието от това, че се е поддала на притеснението и е останала без сладолед и ще е по-мотивирана да подходи смело. И също така ще е разбрала, че няма кой да го свърши вместо нея, а няма по-силна мотивация от това, да разбираш, че разчиташ само на себе си, за да получиш това, което искаш.

Напротив. Другия път няма да поиска нищо. И ще порасне с идеята, че няма да получава нищо и няма право да иска.
Начинът е да й покажеш, приятелски, какво се прави в тази ситуация, да го обърнеш на игра ако ще, да й дадеш да се пробва. Имах подобен случай, не с мое дете, с чуждо. Срамуваше се да си купи закуска от пекарната. Точно така го преодоляхме. Аз й купих няколко пъти, после й разказах какво точно се прави, като влезеш вътре ("нареждаш се на опашката и чакаш да ти дойде редът, като дойде, казваш "Може ли една баничка" и подаваш стотинките. От тези пари трябва да ти върнат еди-колко-си, продавачката ще ти даде баничката и стотинките и ще дойдеш при мен тук да седнем". И докато се осмели детето... на опашката постоянно се оглеждаше за мен. Минаха ден-два... оттогава вече сама си купува всичко от навсякъде без никакъв, ама никакъв проблем. Няма срам, няма нищо.

# 693 14 авг. 2015, 16:28 ч.

Мнения: 30 802

Моят наскоро си отряза бретона с ножица. Сдоби се с лятна прическа първи номер след това:) не е драма, добре че е мъжки.

# 694 14 авг. 2015, 16:38 ч.

София
Мнения: 62 595

не знам, на мен ми е изкривено вече възприятието заради вече миналите години, отдавна моите не са толкова малки, и сега за мен всички тези истории с отрязанаите кичури и неискането да пита за хляб ми се виждат дребни и маловажни, но вероятно и на мен би ми кипнало, ако бях на мястото на Анирам и на Пролетен дъждец. Затова отстрани изглежда лесно, защото ги няма емоциите и собствените деца, иначе всеки си пали в някакви ситуации, за които след години се чуди на акъла си.

за моите съм мекушава, обаче да не ми дойде до капака, че...

# 695 14 авг. 2015, 16:40 ч.

Мнения: 30 802

"вероятно и на мен би ми кипнало, ако бях на мястото на Анирам и на Пролетен дъждец"

И какво излезе сега- емоционалните, емпатични и ненаказващи мамички на моменти излизат по-неразбиращи и вършат по-големи гадости от презряните робовладелки Мамасита и Jesus...

# 696 14 авг. 2015, 16:52 ч.

София
Мнения: 62 595

Не че живее с постоянен самоконтрол, защото може да се стигне до невроза и у двамата - детето и родителя. Аз ще изкукам, защото все се контроолирам и внимаваам да не стъпя встрани от системата, а децата да не би да стъпят и те встрани от системата. Децата живеят с мен, а не със система като от експериментална постановка - стимул-реакция-фийдбек. Аз нали също ги изтърпявам! Като има грешка, има и прошка. Ние сме дете и родител, не колега и колега, не клиент и продавач, не учител и ученик, не началник и подчинен. То затова я има приказката "така можеш да се държиш вкъщи, а не тук".

# 697 14 авг. 2015, 16:57 ч.

дядовата ръкавичка
Мнения: 3 972

Нито бих наказала, нито пък би ми кипнало и за двете прояви. Подстригването е експеримент, още повече, че детето е "направило услуга" на сестричката си Grinning

. Другото е особеност на характера, не бих поставяла условия.

# 698 14 авг. 2015, 16:59 ч.

Мнения: 25 660

Ако ми "кипне" се извинявам - и аз съм човек. Случвало се е да се сопна на детето и веднага да си призная, че е било пресилено да реагирам така, или че е било предизвикано от умора, раздразнение, или нещо, което не е грешка на детето..

# 699 14 авг. 2015, 17:02 ч.

София
Мнения: 19 963

Да, аз също.
И в случая със сладоледа, определено бих се отметнала от наказанието след като обясня спокойно на детето защо така съм се ядосала първоначално.

# 700 14 авг. 2015, 17:07 ч.

София
Мнения: 62 595

както моите казват "само плашиш". Деца са ми, какво да ги направя. а и такива наистина дреболии... ама изглеждат дреболии след време.

А истински страшните са предателството и унищожителният егоизъм, там вече нищо не може да се направи отвън, вари го, печи го 0 все тая. Дори не съм сигурна дали таакива неща човек си ги носи или ги придобива. Да не дава Господ. Това след смъртта и тежката болест, е най-непреодолимото за един родител.

# 701 14 авг. 2015, 17:27 ч.

Мнения: 5 259

Цитат на: Jesus... в пт, 14 авг 2015, 16:23

Напротив. Другия път няма да поиска нищо. И ще порасне с идеята, че няма да получава нищо и няма право да иска.

Глупости

Аз съм бивше срамежливо дете. Много добре помня усещането как не мога да попитам непознат нещо. Когато знаех, че някой може да го свърши вместо мен, направо се вкопчвах като удавник за сламка и просто не допусках тази задача да бъде възложена на мен. Можех и зад гърба на някого да се скрия, за да избегна изпълнение на задачата. Въобще даването на знак, че може да го направи някой друг ме караше да си впрегна всички усилия, за да не съм аз. Също и ако не е толкова важно и не е задължително да питам, само отивах, повъртявах се и се връщах.
Единствените случаи, в които съм си налагала да преодолея тази срамежливост, е когато съм знаела, че няма кой друг да го направи и че не моега да се скатая. Няма никакво значение дали околните са подхождали с разбиране, с неразбиране, с добро, с лошо или с каквото и да е. Всяка проява на разбиране е водела до опит от моя страна да излъчвам още по-силна безпомощност, за да провокирам предразположеният човек да го направи вместо мен.

Като гледам изказванията по темата ми се струва, че много малко хора реално имат опит с това, повечето се увличат по философските разсъждения и обичат да си слушат гласа, както се казва.

Между другото, дъщеря ми също го раздаваше срамежлива и се криеше зад мен до някакъв момент. Искаше аз да ѝ купувам и поръчвам неща, но като го усетих, веднага започнах да я пращам сама. Един-два пъти да е останала без каквото иска и веднага се стегна. Сега ходи сама да си поръчва и купува без да трепне. Не по-късно от третия опит.
Излизането от зоната на комфорт няма как да е супер приятно, но пък откриваш как можеш повече неща, отколкото си си мислел.

# 702 14 авг. 2015, 17:53 ч.

Мнения: 3 179

Принципно съм съгласна с Алана, защото и аз бях срамежливо дете, и точно така преодолях всичко, като знаеш, че няма на кой и на къде Mr. Green

Относно синковеца, яко му се накарах, и сега ми е съвестно, чувствам се лоша майка, направих му препечени филийки за лекуване на гузната ми съвест, и съм в дилема, не точно да отменя наказанието, но да го изведа на вън....не знам как да го отиграя, хем да не си нарушавам думата/авторитета, хем да не е толкова крайно. Просто съм емоционален човек.... мисля сега
Ядосах се не толкова за косата, а за това, че не е съобразил, че не е редно да го прави. Един вид, може и по-голяма глупост да сътвори.

# 703 14 авг. 2015, 17:57 ч.

София
Мнения: 62 595

някои по дебелите книги казватт, че дори наказанието да е несправедливо, не трябва да се отменя, защото така се губел авторитетът. аз, понеже съм Мека Мария, загризе ли ме съвестта, щях да го отменя, но хем щях да се извиня, хем да обясня - примерно, че първо съм се уплашила, после ме е доядяло, защото много обичам къдриците на малката, и защото той се е повел по акъла на малко дете.

# 704 14 авг. 2015, 18:02 ч.

Мнения: 3 179

Цитат на: Andariel в пт, 14 авг 2015, 17:57

Вече го направих това, само се чудя как да запазя авторитета и т.н.
Т.е. извиних се, обясних и т.н.
Карам се, наказвам, и после ме избива на съвест.
За шаха онзи ден и тротинетката съм си го спазила, за сега

Препоръчани теми

💪"Игри на волята: България" - Тема 12 /17.11. - 24.11.2019/

Лале ли си, зюмбюл ли си? Или това ли е началото на новото “нормално” в спорта?

ЧААТАЙ УЛУСОЙ [Çağatay Ulusoy] - темата на ЧАЧО #6 [251]

Случаят „Дебора“

Причина:

Причина: