Наказвате ли порасналите си деца?

  • 34 521
  • 960
  •   1
Отговори
# 840
  • Sofia
  • Мнения: 4 059
О, със сигурност. Само че, аз бях ученичка 90те...
Тръгнала си на училище през 90-те и имаш дъщеря на 15+? Уау!
Напълно възможно! Написала е, че е била ученичка тогава, а не, че е тръгнала на училище! Може през 90-те да е била в гимназията вече, това какво й пречи да има голяма дъщеря?

# 841
  • Мнения: 63 368
Тя е млада майка.

# 842
  • Мнения: 5 259
Ами не е гимназия, казва трети клас. Не че не може, разбира се, просто ми се стори по-особено.

# 843
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
90та година бях трети клас. Мисля, че не е трудно да си сметнеш по-натам Simple Smile

# 844
  • Мнения: 5 259
9 години след годината, в която бях трети клас, не бях завършила гимназията. Не че не е възможно да се забременее в училищна възраст, просто не е най-разпространената практика.
Не че е толкова важно, просто ми се стори малко по-странно.

# 845
  • София
  • Мнения: 62 595
голяма интрига стана, а на мен математиката ми куца. Най-добре въпросната потребителка да внесе яснота във времето и пространството.

# 846
  • София
  • Мнения: 45 699
Аз от първи клас ходех с автобус на училище.
И дъщеря ми ходи сама от 3 клас, но у-щето е в карето.
Както и да е, не е по темата.

# 847
  • Мнения: 30 802
Япончетата дребни-малки джиткат из Токио с метрото, но пък спят до 10г. възраст в леглото на майка си.

През 90-те пътувах сама в най-големите кризи и стачки на транспорта.

# 848
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
голяма интрига стана, а на мен математиката ми куца. Най-добре въпросната потребителка да внесе яснота във времето и пространството.
Какво да внасям като яснота? Родих на 18, след като завърших училище. То па е мноого трудно да се сметне и проумее.

# 849
  • Мнения: 818
О, със сигурност. Само че, аз бях ученичка 90те... гръмнаха Илия Павлов, близо до дома ми, тамън се бях прибрала (всеки ден минавах покрай Мултигруп). Андрей Луканов го думнаха близо до училището ми, помня че същия ден ни го обявиха за неучебен, поради убийството. Бяха си най-мутренските години, точно тогава. Ама  нямаше кой да с занимава да ни води, после да ни прибира...сега масово се гледат децата под похлупаци. И да, все по-рядко виждам пред блока да си играят. Масово стоят скупчени около мамите на пейката, с таблет в ръцете... сори за отклонението.
Точно, когато ние бяхме деца, беше много по-опасно, отколкото сега, нямаше и джиесеми, да те проверяват, децата на по 5-6 години си ходиха сами където искат около квартала без родителски надзор. Тогава е било много по-опасно, а никой не е бил под похлупак. Сега същите деца, отгледани свободно, откачат при мисълта техните да имат подобна свобода, на каквато първите са се радвали. Кой ви е отглеждал? Времената в момента не са по-опасни от преди, даже е много по-безопасно за деца.

Какво да внасям като яснота? Родих на 18, след като завърших училище. То па е мноого трудно да се сметне и проумее.
Не очаквай много от хората. В съседна тема една потребителка не можеше да пресметне на колко години е дете в 5 клас. Тя самата имала дете, което в близкото минало е било 5 клас, но това не помогна Tired

# 850
  • Мнения: 5 259
Възрастите в различните класове варират. В пети клас някои са на 10, други на 12. Зависи кога е тръгнало на училище детето и по кое време от годината е родено.

Също както и със завършването на училише. На 18 повечето още не са завършили. Не че нещо пречи и на 15 да се раждат деца, просто е по-малко вероятно.


Сега същите деца, отгледани свободно, откачат при мисълта техните да имат подобна свобода, на каквато първите са се радвали. Кой ви е отглеждал?
Сигурно защото знаем какво сме правили. На 6-7 години ни пускаха да играем сами из целия квартал. Едно дете от съседния вход дойде да каже, че знае как да ни качи на покрива на блока и ние веднага хукнахме. Беше отворено и всичките дечурлига се качихме на покрива и гледахме от ръба. Още си спомням как ми се зави свят от ужас като се надвесих и видях хората долу като мънички точици. Имали сме късмет, че никой не залитна и не падна, но можеше и да падне.
Имах няколко съученици, блъскани от коли и то по онова време, когато движението беше в пъти по-слабо. Тогава колите се движеха по-бавно и децата оцеляваха след блъскането, но лежаха дълго в болница.
А като започнахме да караме колелета какви щуротии сме правили, косата ми се изправя като се сетя. Само лудия късмет ме е спасявал, но сега като родител не искам да разчитам на него да ми спасява децата. Понеже знам, че отговорността я нося аз.

# 851
  • Мнения: 25 614
  Божке, когато ние бяхме сами втори клас играехме като плувахме върху салове от стиропор в наводнените основи на панелните блокове. Около нас стърчаха арматури и стъкла. Родителите ни и представа нямаха.
  Просто няма никакъв начин детето ми да бъде оставено на самотек, нито пък да разчитам на детския акъл да се предпазва. Всяка година стават безброй нещастни случаи с деца, оставени да скитат където искат и да се оправят сами.

# 852
  • София
  • Мнения: 62 595
безотговорното отношение на родителите преди не оправдава същото безотговорно отношение и сега.

# 853
  • Мнения: 13 612

Сигурно защото знаем какво сме правили.

Точно затова са страховете ни.
Аз бях кротко дете и по-скоро страхливо.
Но сред приятелите ми имаше такива, с доста ...странни идеи.

Имах приятелка, която живееше на VІ етаж.Ключалката им беше такава, че се отваряше отвътре без проблем, но отвън- с ключ.много често си забравяше ключа и звънеше в съседния апартамент с молба-"Може ли да прескоча?".Т.е. да мине през апартамента и да прескочи през общия балкон, за да си отключи отвътре.Там живееше едно момче, в по-горен клас. За да се пише кавалер, всъщност той прескачаше и и отваряше апартамента.

Това ми се е набило в главата като голямо геройство, но към днешна дата- и като голям ужас, на кое дете, какво може да му "щукне"

Движението беше слабо, но хвърчаха самосвали през града ,защото имаше доста за строене, а улиците бяха значително по-широки и ненатоварени, така че ПТП имаше много.

Ученичка на майка ми в ІV клас беше зверски изнасилена посред бял ден- някакъв идиот я причакал в асансьора и завлякъл в мазето.Детето е било пратено от майка си до близкия магазин за кисело мляко.
Познайте майка ми, дали беше особено спокойна и дали ме е пускала "през три квартала", в онези уж мирни дни.



# 854
  • Мнения: 818
Сигурно защото знаем какво сме правили. На 6-7 години ни пускаха да играем сами из целия квартал. Едно дете от съседния вход дойде да каже, че знае как да ни качи на покрива на блока и ние веднага хукнахме. Беше отворено и всичките дечурлига се качихме на покрива и гледахме от ръба. Още си спомням как ми се зави свят от ужас като се надвесих и видях хората долу като мънички точици. Имали сме късмет, че никой не залитна и не падна, но можеше и да падне.
Имах няколко съученици, блъскани от коли и то по онова време, когато движението беше в пъти по-слабо. Тогава колите се движеха по-бавно и децата оцеляваха след блъскането, но лежаха дълго в болница.
А като започнахме да караме колелета какви щуротии сме правили, косата ми се изправя като се сетя. Само лудия късмет ме е спасявал, но сега като родител не искам да разчитам на него да ми спасява децата. Понеже знам, че отговорността я нося аз.
Така е, аз също съм правила щуротии, но все пак не ги смятам за достатъчно опасни, че деца на по 6-7 да не могат да се справят. Палене на огън например (на каменна настилка, там с пръчки, листа и т.н.) - щом сме били достатъчно умни да запалим малък огън, а не голям, и да го запалим някъде, където няма да обгори всичко наоколо... то разчитам, че децата ми са поне толкова умни, ако не и повече. Катерене по покриви и т.н. - да, но на 6-7 координацията трябва да е достатъчно развита, за да не паднеш, да преценяваш добре. Дъщеря ми на 3 и половина се катери по "морените" в градинката на НДК. Не ги изкачва целите, просто защото още е ниска и не успява да се хване навсякъде, но откъм равновесие е перфектна. Не бих се притеснявала, ако тя точно се качи на покрив (при условие, че знае, че може да падне от ръба, т.е. да внимава, като го доближава). Играта из целия квартал изобщо не я намирам за проблем. Блъскането от кола, еми някой да ги научи как се пресича. На 6-7 човек трябва отдавна да знае как да пресича.

Аз точно защото знам какво съм правила и се старая да не преувеличавам опасността на действията си тогава... смятам, че днес децата ми имат право на същата свобода. И им я давам. Друг въпрос е, че почти липсват други деца, които да бъдат отглеждани по-свободно (и да излизат навън без таблети и глупости, камо ли без родители).

  Божке, когато ние бяхме сами втори клас играехме като плувахме върху салове от стиропор в наводнените основи на панелните блокове. Около нас стърчаха арматури и стъкла. Родителите ни и представа нямаха.
И това не го намирам за тооолкова опасно, звучи като нещо забавно.

Имах приятелка, която живееше на VІ етаж.Ключалката им беше такава, че се отваряше отвътре без проблем, но отвън- с ключ.много често си забравяше ключа и звънеше в съседния апартамент с молба-"Може ли да прескоча?".Т.е. да мине през апартамента и да прескочи през общия балкон, за да си отключи отвътре.Там живееше едно момче, в по-горен клас. За да се пише кавалер, всъщност той прескачаше и и отваряше апартамента.
И това не е кой знае колко опасно, щом може да се прескочи, просто се държиш добре и това е. Голяма работа... А за изнасилената четвъртокласничка, която била пратена до магазина... Сега хората също пращат 10-годишните си деца сами до магазина, разлика няма.

Общи условия

Активация на акаунт