Наказвате ли порасналите си деца?

  • 34 475
  • 960
  •   1
Отговори
# 945
  • Мнения: 30 802
Малко снобско ми идва това изказване. Децата не делят играчките (нито пък трябва да го правят) на скъпи и евтини. Един обикновен кашон може да бъде чудесна играчка.

Сори, ама има играчки, които са наистина специални, с приятна и качествена изработка, и оттам детето се учи да цени хубавото, това не е снобско. Това си е част от възпитанието- да не съсипва всичко. Да, кашонът е чудесно нещо, може да го разсипеш, но не може да загубиш или повредиш нещо ценно. Мислех, че това е едно от основните неща при възпитаването- пази ценните неща.

И на мен ми е по-приятно, когато другите деца не носят скъпи играчки. Случвало се е в градината дете да "подари" на сина ми количка, която явно е за 20-30 лева, тоест родителят ще забележи. Накарах го да я върне. Но примерно разни малки неща за 1-3 лева не ми правят впечатление, ако почнат да си ги разменят.

В крайна сметка ако синът ми е поискал скъпа играчка, то значи много я желае. Ако я купя, очаквам някакво уважение към това, че съм изпълнила специално желание, а не просто да я смеси с останалите боклуци.

# 946
  • София
  • Мнения: 19 900
Никак не очаквам малките деца да оценяват играчката спрямо стойността й, това за едно дете няма никакъв смисъл.

# 947
  • Мнения: 25 592
  Не знам, ама моята някъде точно преди първи клас вече беше в състояние безпогрешно да различи качествена, хубаво изработена и съответно скъпа играчка , разбира се поради постоянните ми обяснения, че няма да купя ето това, защото е боклук.
 Сега не знам дали да не съжалявам, че и насочих вниманието към качеството на нещата, щото можех да минавам и с по-евтини Laughing
 За съжаление възрастта в която една кибритена кутийка е равностойна като заигравка  с една скъпа количка отминават твърде бързо... разбира се, чудесно се играе и с най-обикновени неща, не е нужно да са колекционерски. Но вече ги различава, гадта.

# 948
  • Мнения: 30 802
Никак не очаквам малките деца да оценяват играчката спрямо стойността й, това за едно дете няма никакъв смисъл.

И аз не очаквам, но също така няма да позволя да зарови Жирафчето Софи в пясъчника.

За по-големи деца вече има смисъл, да разбират защо едно нещо е по-ценно от друго. Също така е изключително ценна способност да цени играчките, да се отнася по съответен начин с тях. Не го правя от снобария, това си е урок.

# 949
  • София
  • Мнения: 62 595
Защото живея в Надежда Laughing
Имай повече надежда, че детето е умно. След 10 години ще може да се изнесе, да гласува, да шофира, да се ожени/омъжи... Ако сега не може да се оправи сам на площадка, накъде сте тръгнали...

И аз съм в софийски квартал с репутация от преди десетки години. Не вися с 9-годишния си син, все пак е на 9, не на 4. И на 8 не съм висяла.

А след двайсет може и внуци да има, а? След десет години си е за след десет години. Такива елементи съм виждала да се навъртат, че не бих си помислила да си оставя детето без надзор.

# 950
  • София
  • Мнения: 19 900
Сирен, аз също няма да позволя и ще пазя по-качествените и скъпи играчки  Peace Но защото АЗ съм ги оценила като такива, за дъщеря ми понито от шоколадово яйце може да е много по-безценно от това жирафче (което и да е то Simple Smile).

# 951
  • Мнения: 5 259
Никак не харесвам коментирането на цени и стойност на предметите с децата.
Дъщеря ми има приятелка, пред която всичко това непрекъснато се коментира и тя като види нещо ново, първо пита колко струва. И понеже дъщеря ми не знае, никога не коментирам цени с нея, детето най-спокойно идва при мен и без свян и срам, но доста настоятелно започва да ме разпитва "За колко купихте новите ботуши? От кой магазин, коя марка са?", "Колко струваше колелото? А моето е xyz. Мама даде xxx и продавачът ѝ върна xx.", "Колко струваше партито за рождения ден?" и т.н.  ooooh!
Неописуемо ми е грозно подобно поведение при дете. Възрастен поне би се сетил да си мълчи или да попита по-тактично, ако толкова го интересува.

Оставям дъщеря ми да определя колко са ценни вещите според това какво значат за нея. Тя ги оценява по емоционална стойност, а не по финансова, затова сред любимите ѝ играчки има мидички, камъчета и други "безплатни" неща.
Уважително отношение изисквам към всички вещи, не само към скъпите. Ако нещо не ѝ харесва и не смята да играе с него, ѝ предлагам да го подари на някого, но не я оставям да го счупи примерно.

# 952
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Никак не харесвам коментирането на цени и стойност на предметите с децата.
Дъщеря ми има приятелка, пред която всичко това непрекъснато се коментира и тя като види нещо ново, първо пита колко струва. И понеже дъщеря ми не знае, никога не коментирам цени с нея, детето най-спокойно идва при мен и без свян и срам, но доста настоятелно започва да ме разпитва "За колко купихте новите ботуши? От кой магазин, коя марка са?", "Колко струваше колелото? А моето е xyz. Мама даде xxx и продавачът ѝ върна xx.", "Колко струваше партито за рождения ден?" и т.н.  ooooh!
Неописуемо ми е грозно подобно поведение при дете. Възрастен поне би се сетил да си мълчи или да попита по-тактично, ако толкова го интересува.

Оставям дъщеря ми да определя колко са ценни вещите според това какво значат за нея. Тя ги оценява по емоционална стойност, а не по финансова, затова сред любимите ѝ играчки има мидички, камъчета и други "безплатни" неща.

Ух, недей, не е задължително да го е научила от родителите си. С ръка на сърцето мога да кажа, че никога не коментирам кое колко струва, не само пред децата си, а по принцип. Често дори не знам колко струва нещо, просто защото ....съм пълен дебил в това отношение. Ако ми трябва, ще го взема, ако ми се стори скъпо, ще се откажа. Толкова. Но голямата ми дъщеря е точно като това дете, за кото говориш - първата й мисъл е "откъде го взе, колко струва, каква марка е". Изприщвам се, но това е положението. Аз НЕ СЪМ такава.

# 953
  • Мнения: 30 802
Чакай сега, не говоря за коментиране на скъпи вещи. Аз му показвам материал, здравина, ако има друго специално около количката, за да се научи да отбелязва тези неща. То хубаво сантиментална стойност, но в един момент човек трябва да се научи и за стойността на нещата в реалния свят, да си има едно наум.

Стойността няма нищо общо с цената, вярвам това на всички е ясно. Аз мога да коментирам защо нещо е ценно, без изобщо да спомена цената му.

За децата коментирането на цени е по-скоро любопитство, защото някои деца обичат числата.

# 954
  • Мнения: 5 259
'Кафе с мед', не е същото. При големите от един момент нататък тези неща започват да имат значение и това идва от социалната среда. Наистина не е задължително да дойде от родителите.
Но при 5-6 годишно дете, което да цитира трицифрени суми и да ти казва всяка негова вещ колко струва и да пита за всяка твоя... очевидно тези неща са коментирани в семейството иначе то от къде ще знае?

# 955
  • Мнения: 25 592
  Ми сигурно са коментирани, в семействата не се ли коментира кое колко струва. Децата имат големи уши.

 

# 956
  • Мнения: 30 802
Моят непрекъснато пита кое колко струва, но не му отговаряме. Но иначе знам, че го прави, защото са му интересни числата. Иначе не коментираме кое колко струва, ако е сред нещата, които може да си позволим. Ако е извън, също няма смисъл да се коментира. Обсъждаме го възрастните, без децата, докато се съставя бюджет, след това вече не.

# 957
  • Мнения: 818
В крайна сметка ако синът ми е поискал скъпа играчка, то значи много я желае. Ако я купя, очаквам някакво уважение към това, че съм изпълнила специално желание, а не просто да я смеси с останалите боклуци.
Не, просто е харесал количката, много знае колко скъпа е и дори да е скъпа, детето не приема изкарването на пари както го приемаме ние. За него, ако не му вземеш играчката, то е защото не искаш, а не защото нямаш пари. Децата не правят разлика между скъпа и евтина играчка, а между добре изглеждаща, интересна играчка и не чак толкова добре изглеждаща и интересна такава.
Нормално е да пази еднакво и двата вида. А не да ги пази според това колко са скъпи.

Единственото, което държа да се пази, са джиесеми, лаптоп... такива неща. А не играчки.

Никак не харесвам коментирането на цени и стойност на предметите с децата.
Дъщеря ми има приятелка, пред която всичко това непрекъснато се коментира и тя като види нещо ново, първо пита колко струва. И понеже дъщеря ми не знае, никога не коментирам цени с нея, детето най-спокойно идва при мен и без свян и срам, но доста настоятелно започва да ме разпитва "За колко купихте новите ботуши? От кой магазин, коя марка са?", "Колко струваше колелото? А моето е xyz. Мама даде xxx и продавачът ѝ върна xx.", "Колко струваше партито за рождения ден?" и т.н.  ooooh!
Неописуемо ми е грозно подобно поведение при дете. Възрастен поне би се сетил да си мълчи или да попита по-тактично, ако толкова го интересува.

Оставям дъщеря ми да определя колко са ценни вещите според това какво значат за нея. Тя ги оценява по емоционална стойност, а не по финансова, затова сред любимите ѝ играчки има мидички, камъчета и други "безплатни" неща.
Уважително отношение изисквам към всички вещи, не само към скъпите. Ако нещо не ѝ харесва и не смята да играе с него, ѝ предлагам да го подари на някого, но не я оставям да го счупи примерно.


Евала, едно смислено мнение по темата с играчките.

# 958
  • Мнения: 3 179
За мен, са важни играчките, от гледна точка да се научи да пази и има отговорност.
След баткото ми е писнало да ходя и повтарям, шапка, очила и т.н. да проверявам, всичко ли е налично+играчки. Малката си пази и следи нещата, като орле е Joy

# 959
  • Мнения: 30 802
Всъщност от една възраст нагоре именно играчките са "валутата", в която детето започва да се учи да разбира връзката стойност/пари и какво е стойността на парите.

Освен това му казвам да се замисли, преди да отнесе особено ценна количка в детската градина или на площадката...

Общи условия

Активация на акаунт